Притча за сопата...

Стародавна е приказката за магарето, моркова и моста, в която главният действащ аргумент накрая се оказва сопата.
Да се взрем отново в Македония. Не чак толкова в гражданите на нашата съседка, колкото в изпадналите в диво националистическо извержение политикани от управляващите изтерзаната държавица коалиция. Няма съмнение, че болестта, която ги разяжда, в крайна сметка ще зарази и разложи до крайност крехката идея за демокрация по европейски.
Време беше да се обърне дебелият край, както казва народът. Добронамереността на България, на българския народ, на братята им (на македонците) по кръв, години наред срещаше отпора на самозабравили се мераклии да праснат щемпела "Македония" не само на род, история, територии, но и на небесни светила като Луната и Слънцето... Време беше поне да започнат за съзнават, че Вселената не кръжи около Скопие. Защото от твърде ниския обзор на собствената си камбанария едва ли можеш да съзраеш очертанията на желаната, но недостижима засега Европа.
Президентът Георги Иванов го обърна на белетристика - писа, бриса, уйдурдисва и в просветлението си нахвърли тезата за историци, експерти и прочие люде, които да изкарат "истината" за всемирната безценност на македонизма. В отговор от българските власти той, а и външният му министър, все пак чуха отдавна очаквания от нас самите спокоен, делови тон, с който бяха очертани "червени линии", съпроводени с "конструктивно настъпление на Балканите"! С други думи - появи се разум, дадоха знак, че да живееш със съседите си може и по-друг начин.  
Отрезвяването така или иначе ще настъпи. Дано наред с него и македонската общественост, облята досега от натрапвана омраза и разслоена от вътрешните си противоречия, в крайна сметка разбере, че пътят към Европа минава и през България. И че отношението към съседите е отговорност.