КИТАЙ в очакване на стратегията на петата генерация

Миналия четвъртък се откри 18 конгрес на Китайската комунистическа партия, най-многобройната комунистическа партия в света с 82 милиона редови членове. Повече от две хиляди делегати се събраха в Дома на народните събрания в Пекин, за да участват в събитието, определяно като едно от най-важните и дългоочаквани в политическия живот на страната през последните години. Задачата на партийното и държавното ръководството и делегатите е да изработи програма за развитие на страната, съответстваща и съобразена с изискванията на времето, и да осигури стъпването във властта на "новото поколение" китайски партийни и държавни ръководители.

"Когато в Китай провеждаме структурни политически реформи, винаги сме длъжни да отчитаме китайските национални особености. Длъжни сме да вървим по пътя, определен от партията и народа. Не бива да се боим от никакви рискове, нищо не трябва да ни смущава", заявява официален представител на конгреса. Естествено реформите ще се провеждат изцяло при запазване на ръководната роля на Китайската компартия, като очакванията са сегашният ръководител на партията и страната Ху Цзинтао да бъде сменен на поста си официално следващия март от 59-годишния Си Цзинпин, с когото във властта се очаква да влезе "петото" поколение китайски ръководители.

Всъщност при анализа на ситуацията в Китай,  ако решим да подходим, използвайки метода на някакъв диалектически анализ, едва ли ще постигнем нещо - той е просто трудно приложим, отчитайки спецификата на самата Поднебесна, на нейната партийно-властова структура и традиции, и, разбира се, изхождайки от глобалната икономическа и политическа ситуация в света в момента. А естествено, отчитайки мястото и ролята, което заема КНР в нея. По-скоро трябва да обърнем внимание на трите основни сили, оказващи влияние върху приливите и отливите в политическата и икономическата линия на развитие на страната.
Едната от тези сили са твърдолинейните партийни лидери, плътно придържащи се към идеите на марксизма-ленинизма и доктрината на Мао Цзедун. Другата сила са пазарните неолиберални реформатори, представител на които е настоящият ръководител на партията и държавата Ху Цзинтао, а третата - преките наследници на старата гвардия партийни и държавни дейци, които биха могли да се окачествят като прагматични националисти. Виден последовател на курса за оказване на подкрепа на частната инициатива беше много прагматичният Дън Сяопин, чието крилато изречение "не е важно котката рижа ли е или е бяла, важното е да лови мишки", ясно и недвусмислено илюстрира принципа на развитие на съвременната китайска политика. Като лидер на новото поколение ръководители вече ярко се откроява Си Цзинпин, чиито идеи се развиват и побеждават основно благодарение и на факта, че в момента в азиатския регион се сформира нова тихоокеанска зона на натрупване на капитал, чийто център е Китай, но към бъдещия приемник от петото поколение ще се върнем по нататък в този материал.
Всъщност основният въпрос, на който конгресът на ККП трябва да даде задълбочен и конструктивен отговор, е именно за това, какъв модел на социално-икономическо развитие ще следва Китай в периода до 2020 г. и какви ще са приоритетите на страната, маркирани в програмните документи на конгреса.
 
Борбата с корупцията

се очерта като може би най-деликатният основен приоритет на китайските власти, тъй като корупционните скандали, избухващи един след друг, набират лавинообразна сила. Проблемът с корупционните практики е много дълбок и твърде разпространен в най-висшето ръководство на партията и държавата, което задълбочава социалното напрежение, подрива вярата на хората в партийното ръководство и предизвиква нарастване на възмущението и масови протести в страната срещу бедността и корупцията. Един от последните скандали, в които е замесен самият китайски премиер и членове на семейството му, се разгоря точно преди конгреса, когато преди две седмици "Ню Йорк Таймс" публикува информация, че семейството на премиера е натрупало огромно състояние през последните 10 години, оценявано на не по-малко от 2,7 милиарда долара. В тази връзка само ще припомним, че тази година Китай буквално беше разтърсен от цяла серия корупционни скандали. Един от тях беше свързан с Бо Силай, който трябваше да бъде избран на настоящия конгрес за член на Политбюро, но беше обвинен в превишаване на своите пълномощия и корупция и изгонен от партията, а жена му осъдена на смърт за убийството на британския бизнесмен Нил Хейуд. А можем да си спомним и съдбата на бившия министър на жп транспорта, изключен от партията за аналогични постъпки.
"Главна наша задача е противопоставяне на корупцията и борба за честност на политиците. Тези два политически проблема предизвикат най-голямото безпокойство в китайския народ. Ако не ни се удаде да преуспеем в тази борба, това ще бъде фатално за партията, като разпад заплашва не само партията, а цялата държава", каза при откриването на конгреса генералния секретар на партията Ху Цзинтао.

Друг основен приоритет е запазването на високите темпове на

икономически растеж

 и влагане на повече държавни капитали в промишлеността с цел удвояване на брутния вътрешен продукт до 2020 г. Икономическата активност и ръстът на развитие, на който страната се радва още от края на 70-те години, т.е. от времето на знаковата програмна реформа на Дън Сяопин, с основание дава на китайското политическо ръководство твърдата база да залага на удвояване на икономическия ръст на всеки 10 години. Факт е, че китайската икономика като цунами нараства средно с 10 процента годишно през последните 30 години, за да роди шеговитата фраза, че дори това, което не е произведено в Китай, всъщност е китайско производство. Според сега действащия петилетен план за периода 2011-2012 ръководството на страната показа твърдото си намерение да достигне 7-процентен средногодишен размер на БВП, като за 2011 този ръст е 9,2%, а за настоящата година е 7,5%, изхождайки от глобалните фактори за забавяне на икономическия растеж, за да не използваме думата "глобалната криза".
"Трябва да развиваме многопластов пазар на капитала, да вземем мерки лихвените проценти и курсът на юана в по-голяма степен да се опират на пазарните механизми и да обезпечат конвертируемост на юана в определен срок", обяви Ху Цзинтао. Говорейки за икономическите приоритети, китайският президент обаче не определи никакви срокове за тяхното изпълнение, както и не даде никаква информация относно размера на планираните разходи или източниците за тяхното финансиране. Това се отнася също и за увеличаването на чуждестранните инвестиции в Китай, но самият факт, че повтори тези цели пред конгреса, дава основание да се приеме, че това е важна заявка за развитие, особено в сегашната ситуация на относителен икономически спад в самата страна.

Изграждането на мощни въоръжени сили

е друга важна стратегическа задача за модернизация на Китай, посочена открито пред делегатите на конгреса. Според Ху Дзинтао страната трябва "неспирно да разширява и задълбочава бойната готовност, като повишава възможностите на своите въоръжени сили, за да побеждава в локални войни". Предвид сложните и дълбоки промени в света и независимо че "мирът и развитието са основният приоритет, модернизацията на армията "е необходима с оглед на заплахите за сигурността на страната, "традиционни и нетрадиционни" - подчерта той като допълни, че "до 2020 г. механизацията трябва да приключи и да се постигне "сериозен напредък" в информатизацията". Особено внимание се обръща и на необходимостта от защита на морските територии на Китай в условията на незатихващите спорове с Япония и южноазиатските държави.
Външната политика според китайското ръководство ще бъде "независима и самостоятелна мирна външна политика", която "няма да се подчинява на какъвто и да било натиск отвън". "Пекин ще продължава активното си участие в работата на ООН, Г-20, Шанхайската организация за сътрудничество, групата БРИКС и други международни организации", добави президентът.

Друг важен акцент на конгреса е темата за      

социалната хармония.

Независимо от това, че през последните години страната активно се опитва да се бори с проблемите на бедността, успехите в тази насока са незадоволителни, се твърди в доклада, тъй като очевидната пропаст между бедните и богатите става все по-ярка и по-дълбока. Този проблем, свързан с неравенството в доходите през последните десет години, се превърна в доста деликатен политически  въпрос.
Появата на 2,7 хил. доларови милионери и 251 на доларови милиардери в страна, в която 13% от населението живее с по-малко от 1,25 щ.д. на ден  според изчисленията на Програмата за развитие на ООН, като в същото време средният чист доход в градовете е не повече от 3500 долара годишно, е повече от красноречива статистика. При това независимо от факта, че правителството отдели 50 млрд. евро за срок от пет години като помощ, която да се излее в най-бедните слоеве от населението и да подпомогне въвеждането на реално медицинско застраховане, целящо да обхване 95% от семействата, тези социални намерения не оправдаха целите и очакванията, защото изпълнението им всъщност беше парализирано благодарение на корупционните схеми във висшите ешелони на властта. В тази връзка Гари Лю, зам.изпълнителен директор на CEIBS Lujiazui Institute of International Finance е на мнение, че решаването на проблема със социалното разделение би следвало да е главен приоритет на ръководството на страната, като според него задачата се изразява в това, че при гоненето на икономическите приоритети да не се принася в жертва социалната стабилност. "Обществото, хората чувстват, че получават недостатъчно. Вярно е, че доходите нарастваха, но те не успяваха да догонят разходите, като разходите за жилище - казва Лю и продължава. - "Смисълът не е само в това да се удвоят доходите. Реалният проблем е може ли да се увеличи щастието и удовлетворението на хората. А в настоящата ситуация хората са много разстроени от социалната обстановка в Китай".
Според Лю  борбата за тази "хармония" по всичко изглежда ще е изключително трудна.
Да се върнем и на хармоничната приемственост във властта, която се очаква от всички наблюдатели с особен интерес, т.е. на тези три влиятелни обръча в ръководството на партията и държавата и очакваното пето поколение ръководители. 
Световната криза, на която всички сме в плен, по своята същност е криза на индустриалното общество. Изходът от нея се очаква да бъде информационното общество. В този смисъл идеологията на Мао Цзедун май вече не върши работа и по тази причина този обръч на бъдещо властово влияние в Поднебесната е слабо вероятен.
Колкото до идеите на неолиберализма - към настоящия момент, към края на кризата на натрупването на капитала те също звучат някак си приглушено. Книжният и виртуален долар като основна мерна статистическа единица в натрупването на капитала приключва с приключването на кредитната експанзия. Пазарно-либералните реформатори в Китай в момента все още държат позиции във върховете на китайската икономика, като на тях се падна нелеката "чест" да се борят и удържат ударите на вълните на настоящата финансова криза.
Що се отнася до третия обръч на влияние, този на принцовете, от който е излъчен новият приемник на Ху Цзинтау - Ли Цзинпин, благодарение на родословието си, и за когото се твърди, че има умерени реформистки наклонности, то той се явява една напълно компромисна фигура, очевидно устройваща всички властови кръгове в Китай. За него аналитикът Уили Лам казва, че е "отборен играч, играещ по правилата на партията. Той не рискува и не поема рискове, които биха застрашили кариерата му". А накъде ще поведе Китай и какво би могло да се очаква от него в близко и по-далечно бъдеще, е въпрос, който тепърва ще занимава анализаторите.