Диктатурата на калинките

Александър СИМОВ

Съдържателка на барове влиза в борда на предприятието за язовирите у нас. Вижте само колко красива картинка: завършилата публична администрация собственичка на заведения Славина Иванова, знойна блондинка, е съветник на министъра на енергетиката. Очевидно управлението на барове е школа, която те прави подходящ за всяка позиция в държавата. И така Иванова привлича вниманието на министъра на икономиката Никола Стоянов, който решава, че тя ще е идеална като част от ръководството на язовирите (стр. 2).

Мила родна картинка! 

Умилително е да гледаш как политическото време у нас е замръзнало и отново, и отново ни бомбардира с едни и същи процеси, и глупости. Нали цялата битка на протестиращите през 2020 г. беше и срещу абсурдната кадрова политика на ГЕРБ, която с години тормозеше държавата като тумор? Нали всичко трябваше да е различно?!

Оказва се, че калинките не са отлетели никъде. Те продължават да са сред нас. Продължават да летят в управленските висини и да получават големи постове с тлъсти заплати. Напук на всички останали, които могат само да мечтаят за такова развитие.

Промяната не само не се е случила. 

Тя дори не се мержелее на хоризонта. 

Терминът "калинка" дойде навремето от легендарната Калина Илиева, която стана шеф на фонд "Земеделие" без да има квалификацията и дипломата за това. Скандалът беше гръмовен, защото освети един екзотичен процес - новата власт се заобикаля с необразовани и некомпетентни хора. Това се оказа много сигурен хазартен залог. Защото калинките са идеалната политическа база. Хора без качества, които могат без проблем могат да изпълняват всякакви поръчки и да блокират всяка промяна. Те са и най-верният крепител на статуквото. Калинката не е аномалия, тя е принципал на некадърната власт.

През годините смаяната публика стана свидетел на шеметни възходи и недоразумения. 

Нека да си припомним едно от другите "великолепни" кадрови решения на ГЕРБ. Баничарят Валентин Николов бе назначен за шеф на надзорния съвет на АЕЦ "Козлодуй". Това стана през 2012 година. Той беше сменен от друга калинка - 28-годишната тогава Марина Армутлиева, завършила екология, която се зае да командва едновременно бордовете и на атомната централа, и Мини "Марица Изток". 

2012 г. е ключовата година, в която ГЕРБ почна да взима завоя за АЕЦ "Белене". Нека да ви припомня - година по-рано Борисов беше убеден, че нова ядрена централа е жизнено необходима на страната. Но после започна да произвежда крилатите фрази за "гьола "Белене" и буквално спря проекта. 

Тогавашният държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън специално дойде у нас, за да свърши тази мръсна спецоперация, а после от "Уикилийкс" научихме как външният министър Николай Младенов по това време буквално си е счупил пръстите от нетърпение да напише писмо на портиера на Държавния департамент, че работата е свършена. Добре де, не е писал на портиера, но адресатът беше някакъв треторазряден служител. 

И всичко това се съчета с пращането на калинка в АЕЦ "Козлодуй", политическо решение, което и до сега оказва своите взривни вълни из цялата енергетика. Защото днес, 11 години по-късно, при променена геополитическа ситуация, България се изправя пред тежка енергийна криза. Ако имахме нова централа и нови блокове вероятно политическите бури нямаше да ни удрят с такава невероятна сила. Но през 2012 година беше важно да уредим нашите дребни калинки с работа и заплати. Цената е солена и става все по-солена с времето.

Нека да се върнем в днешните прекрасни дни, където съдържателките на барове растат в кариерата и поемат отговорност за язовирите. Националната електрическа компания, например, е цялата обрасла с полезните инак червено-черни бръмбарчета. Това ще ни е горчивото наследство на служебното управление, което се държи така все едно ще векува. Управлението на знойните блондинки, пардон, калинки. Подозирам, че с такава политика след 10 години язовири просто няма да има. 

В казуса със Славина Иванова обаче прави впечатление това, че нито една от страните не иска да го коментира. Иванова мълчи, министърът на енергетиката мълчи и министърът икономиката също мълчи. В друга държава, с други традиции и която не се дави в служебно управление, кадър като Никола Стоянов отдавна щеше да е изхвърлен от правителството. Да не говорим, че в енергетиката никъде в Европа и света няма калинки на високи постове. В служебна България обаче случайници, назначени за министри кадруват в мълчание, вършат безумия, а президентът Радев нищо не забелязва.

Защото диктатурата на калинките е удобна за тайната власт, която източва ресурсите на държавата.