Трудният път на Съединението

Разпокъсването на българските земи, наложено от Берлинския договор 1878 г., създава препятствия за тяхното политическо и икономическо развитие. Поради това борбата за пълно национално освобождение и обединение става основен стремеж на българския народ. Тя започва от първите дни след Освобождението през 1878 и се разгръща наред с усилията за изграждане и утвърждаване на Княжество България и защита на българския характер на Източна Румелия. Общонароден идеал е пълно национално обединение, като се съединят Северна и Южна България и се освободят и присъединят Македония и Одринско, които по Берлинския договор остават под османска власт.
Първият опит за съединение е направен през 1880 г. във връзка с изостряне на гранични спорове между Турция, Гърция и Черна Гора.
През май 1880 г. в Сливен е основан Централен народен комитет (К. Величков, Ив. Ст. Генов, Г. Тилен, Г. Странски и Г. Хаканов) с цел организиране борбата за обединение на България. По инициатива на княз Александър I в Лондон е изпратен Ст. Панаретов с мисия да провери отношението на английското правителство към замисляното съединение на Северна и Южна България. Великите сили, включително и Русия, заемат отрицателна позиция по този въпрос. Против съединение, несъгласувано с Русия, се обявява и либералното правителство на Драган Цанков.
През следващите години подготовката за съединение се извършва чрез установяване на тесни връзки между княжеството и автономната област и национална консолидация на българското население в Източна Румелия.
В края на 1884 и началото на 1885 г. обществеността в княжеството и в Източна Румелия се раздвижва във връзка със засилването на терора над християнското население в Европейска Турция. По инициатива на Захари Стоянов през февруари 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен революционен централен комитет (БТРЦК).
На 25 юли в Дермендере (дн. С. Първенец, Пловдивско) е свикано събрание на БТРЦК, на което е избран нов ЦК. Без да се отказва от подготовката на масова народна акция, ръководителите на комитета обръщат внимание главно на спечелването на войските в Източна Румелия.
Според плана, утвърден на заседание на БТРЦК на 23 август 1885 г., главен удар трябва да се нанесе в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди да завземат Пазарджик и другите по-големи селища в областта. През втората половина на август в много селища започват вълнения и демонстрации, като най-масови са в с. Голямо Конаре (дн. Съединение), където действа Пр. Тошков (Чардафон Велики). На 2 септември в Панагюрище спонтанно е проведена протестна демонстрация, която служи като сигнал за масови демонстрации в редица селища на областта. В следващите дни масови протести се провеждат дори в селища, в които няма местни комитети на БТРЦК.
На 6 септември рано сутринта, войските разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Д. Николаев и четата на Чардафон Велики влизат в Пловдив, обкръжават конака и арестуват Г. Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Северна и Южна България. То се посреща с ентусиазъм от българския народ.
След акта на 6 септември България изпада в трудно международно положение. Османската империя съсредоточава войски към българската граница. Сръбския крал Миланович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия. На 24 октомври е свикана конференция на представители на Великите сили в Цариград за уреждане на Източнорумелийския въпрос.
Под предлог, че се нарушава равновесието на Балканите сръбския крал, подкрепян от Австро-Унгария, на 2 ноември 1885 г. заповядва на сръбските войски да нападнат България. В защита на Съединението се разгаря масово патриотично народно движение. Победата на българите във войната довежда до закрепване на Съединението.
След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция 1885-86 Съединението получава международно признание с подписването на Българо-Турската спогодба 1886.
Обединяването на Северна и Южна България има решаващо значение за по-нататъшното развитие на страната. Създава се по-голяма териториална и стопанска общност и се дава тласък на капиталистическото развитие на страната. България се превръща в сериозен фактор на Балканите.

Енциклопедия "България"