Смисълът на изкачването

* Всяка съдба може да се превъзмогне с презрение, пише Албер Камю
* Боговете не са извън, а вътре в нас. Наказанието не е божествено, то е човешкият избор. И именно в това е героизмът на Сизиф - да избутва живота до края на живота, казва режисьорката Веселка Кунчева

Моноспектакълът "Аз, Сизиф" е впечатляващо с проникновеността и визуалното си внушение "изследване пътя на непрекъснатото завръщане на Човека към себе си", както заявяват създателите му - Веселка Кунчева, авторка на текста и режисьорка, Мариета Голомехова, чието дело са сценографията и куклите, актьорът Христо Таков, пресъздаващ сложния и многолик образ на този Сизиф, както и Леонид Йовчев, който изпълнява текста в спектакъла.
Представлението започва с раждането на човека, с разкъсването на пашкула, в който е обвито странно триглаво същество. Това раждане е съпроводено от огромно и мъчително усилие да се разкъса мрежата, да се усетят и раздвижат ръцете и краката, да се изправи тялото и човекът да се впусне във вечното движение и кръговрат на живота. Еволюцията на това същество, още от самото си раждане заредено с три потенциални възможности за изграждане на личността и индивидуалността, е представена с впечатляваща пластичност и внушаваща сила от актьора Христо Таков. В началото неговият Човек умело обиграва играта с предмета и по-точно една кутия, в процеса на усещането на тялото си и неговите възможности. После играта продължава с куклата, която представлява едновременно умаления двойник или близнак на човека, негов приятел, събеседник, понякога питащо или противоречащо негово второ "аз". Накрая на това непрекъснато завръщане към себе си човекът схрусква, както се схрусква ябълка, питащата глава на своя близнак. По какъвто и път да тръгне, в каквото и да се опитва да се превърне, каквито и бягства да прави, човек вечно се завръща към себе си. Човешкият живот е повторение на едно и също действие. Спираловидно, еднакво, предвидимо. И този безкраен акт ни кара да се замислим не над смисъла, а над безсмислието на човешкия живот, споделя Веселка Кунчева.
Албер Камю в "Митът за Сизиф" разглежда тази повратна точка, когато Човекът осъзнава абсурдността на собственото си съществуване, когато смисълът, вярата и надеждата загубват своята господарска роля и рухват като мъртви птици в краката му. Тогава, в този миг, човекът застава пред избора - да затвори очи и да продължи като слепец да извървява живота си, или да приеме безсмислието му, като се надсмее над съдбата си. Защото единственото, което ни проявява, е да сме тук и сега, подчертава тя.
Такава е и структурата на спектакъла  - спираловидна като структурата на човешкото живеене, с повторенията, еднаквостта на действията му, желанието му да се измъкне от коловоза и невъзможността да излезе от него. Като в Гоголев сън човекът влачи собственото си съществуване, въпреки желанието си да избяга, да се скрие от себе си, да се пречупи, да се освободи. Защото за да бъдеш себе си, трябва да се смириш, да приемеш участта си и да продължиш едно и също действие, в кръг, все по-бързо и все по-нагоре, докато стигнеш края на безкрая - смъртта. Сложно композираната канава на спектакъла се прорязва от митологичния Сизиф, който бута камъка, а в това представление - самия себе си, нагоре към върха. И накрая, когато достигне до желаната цел, сам бута камъка към пропастта, за да продължи да бъде онзи митичен Сизиф, когото познаваме, защото героизмът на Сизиф е да избутва живота до края на живота, защото смисълът е в изкачването.
"Аз, Сизиф" е впечатляващо преживяване на няколко нива - изключително интересна визия, включваща както куклите на Мариета Голомехова и играта на Христо Таков, внушаващ и предизвикващ размисъл текст на Веселка Кунчева, изпълнен от Леонид Йовчев, цялостно и модерно режисьорско виждане, ритмизираща и хармонизираща цялото музика на Христо Намлиев. "Аз, Сизиф" е номиниран в категорията "Куклен спектакъл" за наградата на САБ "Икар 2014".






Христо Таков и много лица на Сизиф