100 скулптури на Диан Димов

В художествената галерия "Елена Карамихайлова" в Шумен е подредена скулптурната изложба под наслов "100 скулптури след 10 години в 1 изложба" на Диан Росенов Димов. Многобройните творби, експонирани в галерийното пространство, свидетелстват недвусмислено за трудолюбието на автора, за неговата всеотдаденост на изкуството. В личния си живот Диан Димов е готов да преодолее битови несгоди, да заживее при спартански условия, да се лиши от сън и от топлина в продължение на денонощия, пробуждайки своята чувственост на творец, подготвил душевен комфорт за своите инвенции. Търсейки максимална концентрация, той осмисля своите концепции като художник, отдавайки се с търпение и с решимост на изследовател за тяхната реализация. В резултат на това дори в условия на аскетичност се ражда от материала търсената и преживяната форма - скулптурни портрети и фигури, превъзмогнали съпротивата на материала, пластически убедителни, с достоверни и с изразителни психологически състояния, внушаващи деликатни душевни настроения, дълбочина на чувствата и емоционална уравновесеност.
Скулпторът проф. Емил Попов споделя за експозицията: "Изложбата на Диан Димов е своеобразно завръщане в Шумен. Там, откъдето е тръгнал. Завръщане с резултатите от личните му усилия и постижения. Пред нас са ясно заявени творческа територия и позиция, изразени със скулптура - запомняща се, въздействаща, респектираща с професионализъм. Диан е художник, който неотклонно е отдаден на пресъздаване на натурата. Той има ярко дарование да я чувства дълбоко и да я изследва постоянно."
В изложбата преобладават скулптурни портрети и фигури на коне. Обобщените пластични изображения на определени личности отразяват точно, с психологическа проникновеност, конкретната натура. В голяма част от творбите си Диан Димов надмогва академичната етюдност, за да изрази своя авторова концепция за човешката характерология. Портретите на Едит Пиаф и на Малкия принц са пример за това как скулпторът успява да докосне дълбочинни пластове в емоционалния живот, за да изведе художествено убедително светлата страна на човешката природа.
Димов разработва последователно и упорито коня като художественометафоричен образ, като естетизиран и емоционално преживян символ, като непосредствен израз на собствените му житейско-философски търсения. "Кончето е отношение на моите детски радости, преходът на кончето от младост към зрялост е моят житейски преход, признава скулпторът. Израснал съм в край, където се отглеждат традиционно коне. Аз самият се грижех за коне. Представям Дон Кихот, но чрез неговия кон Росинант. Всъщност един мой съсед отглеждаше кон на име Росинант, изхождам от този съседски кон с това известно от литературата име, за да потърся духа на великата личност. Познавам непосредствено природата на конете. Нещо в моята природа ме съветва, че трябва като скулптор да разработя достатъчно добре темата за конете като проблем на изкуството, което съм призван да създам. Отговорът на този въпрос ще ми даде и отговорите на следващите теми, към които ще се насоча в бъдеще."
Диан Димов е автор на многобройни пластични изображения на коне, в чиито красиви и горди осанки търси в действителност значимите духовни измерения на човешката личност. Съществена част от експозицията заема пространен цикъл от множество малки кончета, чиито красиви силуети следват недостижима бяла следа - посоката към човешката нравственост, достойнство и добродетелност. Кулминационната точка на тази посока е изведена в неопределената далечина, концентрирана в нарицателно име, в мита Росинант.
Мечтата по идеалната нравственост, по абсолютната красота е недостижима и неприкосновена. "Да плуваш редом с рибката, протегнал към нея ръце, но без да я докосваш. Още малко и да я хванеш - никога не го правиш, но и тя никога не може да избяга", изповядва Димов.
Отделен акцент са двете кончета, скулптирани в надестествен мащаб от керамика и итонг. Те също са своеобразен символ на тази неуловима мечта или копнеж на скулптора. Идеята за недостижимия копнеж е заключена в един детайл от техните пластични пропорции - шиите им са прекалено къси, за да могат спокойно да достигат с бърните си земята. Подобна идея е заключена в една композиция, която е част от изложбата. Върху гладко стъкло е изправен на четирите си крака кон. Главата му виси като камбана надолу - конят посяга отчаян към парче суха напукана и безплодна пръст. Конфликтът между материалите стъкло и пръст се сплавят в изненадващ метафоричен смисъл. Връщането към проверените изконни стойности нерядко е мъчително трудно. За скулптора виталният образ от неговото детство - конят, е вдъхновяващо въплъщение на този отчаян стремеж за човека.
Авторът използва за изработването на своите пластики разнообразни материали и техники: класически отливки в метал - месинг и алуминий, чугун, гипс, с допълнително тониране, въвежда елементи, характерни за енкаустиката, съвместява керамика, стъкло, папиемаше, пластмаса, мрамор, макар че камъкът е по-малко застъпен.
Изложбата "100 скулптури след 10 години в 1 изложба" говори недвусмислено за нейния трудолюбив и всеотдаен автор, готов да преодолява всякакви житейски и творчески изпитания, за да създаде и да защити своето изкуство. Искрено му желаем успех!
Диан Димов е роден на 13 април 1980 г. в Шумен. Завършва живопис в Шуменския университет "Константин Преславски". Негови преподаватели са Валентин Кулев, Минчо Минев, Румен Михайлов, както и Младен Младенов и Димитър Балкански. През 2007 г. е вече студент по специалност скулптура в Националната художествена академия. Завършва в класа на проф. Емил Попов. Важно значение за израстването му като професионалист има и стажуването му при проф. Крум Дамянов. 




Снимки авторът