30 Юни 2024неделя17:11 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Прочетох в една статия...

/ брой: 43

автор:Панчо Панчев

visibility 2369

Точно преди да седна да пиша антрефилето си за броя, прегледах вестника от същия ден и прочетох, отправена от първа страница, статията на писателя Никола Статков "То бива, бива, ама чак дотам?!" Статков е почти мой връстник. С него сме работили по едно и също време - той във вестник "Новини", аз - на горния етаж, в предшественика на ДУМА - "Работническо дело". Когато след години станахме писатели, той написа два романа и много разкази, а аз също понатрупах литературна продукция, пътищата ни се разделиха. И трябваше той, както и аз, да се върнем към вестникарлъка и той да напише чудесното си есе, поместено във вестник ДУМА, за да се сближим отново.
В телефонния ни разговор, който се състоя, след като бях прочел написаното от него, разбрах, че вече е публикувал и друга статия, която ще събуди патриотизма ми, а се кани да напише и трета... Дано пак се просълзя, както при "То бива, бива, ама чак дотам?!" Пиша тези думи, които могат да се тълкуват и като лични поздрави между двама пишещи братя, защото вярвам, че и други читатели са се впечатлили от трогателните изречения, написани от Статков.
Всъщност отдавна исках да взема за своя тема нещата, които ни карат да се просълзим. Годините минават, животът на старци като мен отива към края си. Но има неща, които не могат да бъдат отминати равнодушно. Едно от тях е въпросът дали когато остареят, младите хора ще се трогват от факти и случки, които са преживели? Тези неща са или от личен, дори бих казал интимен характер, или са с по-общо съдържание, каквито са патриотичните чувства.
Съвсем естествено е на погребението на възрастните си родители да бъдеш тъжен, да плачеш и в същото време да се погрижиш всички дошли да изпратят покойника да останат с добри впечатления. Някои от присъстващите дори да завидят на достойното му изпращане... Те не се и замислят, че на покойника му е все едно как ще го "изпратят". Но това са остатъци от предишното време, когато се робуваше на подобни предразсъдъци, с които трудно ще се разделим.
Какво освен патриотичните чувства, които споменах и които по инерция уж тачим, може да ни накара да се замислим за отминалия живот? Всъщност и патриотичното чувство може да е "внедрено", а не възпитано у всекиго - и когато го има, остава под въпрос е дали е истинско или е поза. Има някои други, по-важни от него вълнения. Това са милите спомени за подаръци или утешителни думи, казани на място - при олюпено коляно или по-късно при значителна житейска загуба... Кой ще ги казва отсега нататък?
 Но тук не е място за лични проблеми и тъги. Ще си позволя да цитирам малко откъсче от споменатата статия. В някаква паралелка бащата и майката на децата са в чужбина. Журналистка пита десетинагодишно момиченце как е, получава ли редовно пари от родителите си. Детето се разплаква и изхлипва: "Не искам пари, искам мама да ме гушне"... Вопълът на това дете, думите, които изрича, казват всичко за катастрофалната картина на българите, те са безпощадно обвинение срещу властниците, които управляват страната ни!
И в унисон с началните думи на автора, който изстисква от сърцето си следното изречение "Още вярвам, че няма да дойде свършването на България като народ и държава", мнозина като мен например ще се молят надеждата на Статков да е основателна! Човекът е така устроен, че поне в мечтите си предпочита положителното, хубавото.
Но как да вярва в подобни думи, когато в същия този вестник можем да прочетем следните заглавия:
"Борисов спря общинските поръчки за над 600 милиона лева".
"Неочакваните разходи са непосилни за половин България."
"Разрушиха летището във Видин..."
Какво още не са разрушили властващите? По-добре да не споменавам други обекти, изградени с потта на младежките от многото някогашни бригади, защото ще ги подсетя да ги включат в списъците за премахване. Впрочем премахването е също селективно. Не се унищожават онези обекти, които биха били необходими за една колония в колониална държава.
Споменах ги по-горе и си спомням младежкия ентусиазъм, с който се славеха бригадите! То не бяха норми, то не бяха съревнования, то не бе младежки ентусиазъм! Сега съм чел публикувани иронични статии, в които се говори за фалша, който се криел зад този ентусиазъм! Да беше дошъл тогава авторът на тези съчинения в Девети стан на линията Ловеч-Троян, където бях бригадир аз! Да беше отишъл на другите национални обекти като Димитровград!...
Минало незабравимо! Не е зле да говорим за него пред младите, които са жертва на антикомунистическата пропаганда! Да знаят, че тогава нямаше просяци, нямаше бъркане по кофите за боклук...
 

БСП срещу продажбата на оборудването за "Белене"

автор:Дума

visibility 1509

/ брой: 121

Законът за надценките на хляба е неприложим

автор:Дума

visibility 1282

/ брой: 121

Официално ни отрязаха за еврозоната през 2025 г.

автор:Дума

visibility 1859

/ брой: 120

НАТО с нова мисия за подкрепа на Украйна

автор:Дума

visibility 1589

/ брой: 121

Германско гражданство след пет години

автор:Дума

visibility 1521

/ брой: 121

Провали се опитът за военен преврат в Боливия

автор:Дума

visibility 1385

/ брой: 121

Накратко

автор:Дума

visibility 1199

/ брой: 121

Пак гоним дивото

автор:Нора Стоичкова

visibility 1418

/ брой: 121

Зор да се покажем

автор:Аида Паникян

visibility 1511

/ брой: 121

Самоунижението в Благоевград

автор:Александър Симов

visibility 1429

/ брой: 121

Съкровище на българската медицина

автор:Аида Паникян

visibility 1323

/ брой: 121

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ