На кого намигате, г-н Вип Брадър?

Почти всеки ден се появяват съобщения, че Нова телевизия  подхваща предстоящия сезон на привнесеното от чужбина предаване Big brother (Биг Брадър ) - "Големият брат" -  със своя собствена идея, сега пак ВИП брадър, която не била като  обичайните досега заемки от  вносни образци във формата и съдържанието. Нашенската разновидност на световното шоу е многозначително предопределена така: "По Джордж Оруел и Тодор Живков". Отначало бе обявено, че "новата къща" ще стартира навръх Девети по случай 70 годишнината на 9.IX.1944 г. и 65 години от  публикуването на прочутия роман "1984". По-късно обаче бе съобщено, че по "технически причини"  реалитито ще тръгне на 15 септември за... първия учебен ден.
Според първоначалната рекламна разгласа нямало да става дума за един-единствен ден, макар и исторически, а за много по-голям промеждутък от време - "епохата на соца". Което без съмнение означава, че забавната досега игра ни повече, ни по-малко ще налага концептуални промени в мирогледа на съвременника.  Предвидливо за участници са канени известни личности, "живели и по онова време, и млади популярни, които само са чували за Тодор Живков. В Къщата на ВИП Брадър те ще са разделени на номенклатура и работническа класа".
Но такова ли е било разделението на българското  общество според Джордж Оруел?


Този роман ли е нашето съвременно мерило за съдбоносните седемдесет години от българската история?


За начало да обърнем внимание, че названието на предаването произлиза от прозвището на главния герой на романа Биг Брадър. Диктатор, който непрексънато следи действията и разговорите на поданиците си и им напомня за себе си с предупреждението "Големият брат те наблюдава!"
Популярното шоу възниква в Холандия през 1999 г. и се разклонява в Англия, Австралия, Германия, Канада, Испания, САЩ, а в България - от октомври 2004 г. От 2006 г. у нас то е вече VIP Brother, т.е.  участниците биват подбирани по критерии за обществена значимост.
 
В Къщата всичко е скрито зад паравани и стени, обаче всичко е достъпно за всевиждащите камери. Там участниците преживяват част от живота си сякаш в любителска театрална трупа, всеки играе себе си, всеки оглежда другия, а Биг Брадър надзирава всички. В съвкупност индивидуалните пориви и постъпки неизбежно копират манталитета на обществото извън Къщата, особено в момента на гласуване за отстраняването на един или друг участник до излъчване на нарочения за победител.

Кои досега се подвизаваха


в нашенския вариант като представителни образи, някои от които VIP (Very important person), т.е. "Много важна личност"? Зрителят смътно си спомня злощастни певачки на присвоени песни по негърски или цигански тертип; светски, да кажем, девици от породата "блондинка"; позатлъстели тигри и лъвове от подражателски криминални сериали; угасващи телевизионни "звезди" от съседни студия; байганьовци от широкия свят, самопредставящи се като хора на успеха, и то непременно в културата и изкуствата; поредица глуповати моралисти, дяволити изповедници, фриволни душеприказчици; дори една всеизвестна американска секс-бомба, докарана за спонтанен мъжки подем у старо и младо...
Всички те за нула време прибраха хонорар, какъвто никъде другаде не могат да получат, и който вероятно никъде другаде не би бил така щедър. Защо? Фирмена тайна... "ВИП Брадър" си знае за какво плаща, а всички випбрадъровци се сдобиват с пари за едното участие само...


Пари печелят, но печелят ли обществен престиж?

Не и не, защото така или иначе литературният първоизточник не въздига личността, меко казано. И  логично в досегашното гъмжило лъснаха грижливо прикривани страни от характера, културата, образованието, възпитанието на не една "много важна личност". Например оная изследователка на обществени мнения, намърдала се в  шоуто с цялото си моментно семейство - съжител, дъщеря и зет - която заради отблъскващо поведение  бе напъдена рано-рано от Къщата. Пак там на два пъти някакъв денди все се опитваше да преметне и пиячи, и въздържатели, че е човек на художественото слово. Изолирана бързо-бързо от Къщата се оказа и устата журналистка заради наглата си надменност на политическа фаворитка. Силно пролича малодарието на пооскубана актриса, прочута с нестихващи страсти и изнудвачество за родителски права...
И какво сега, подобни на тях ли избраници, посочени с пръст от самия ВИП Брадър, ще  разнищват време и литература, ще съпоставят исторически и художествен персонаж, ще търсят огледални образи в две съвършено противоположни етнокултурни пространства? Според социологията повечето млади българи не знаят нищо както за "епохата на соца", нищо и за романа на Оруел. Поради това вдъхновените сценаристи от Нова са изработили речник на основните понятия, които  сигнално ще характеризират  миналото под зоркото око на Биг Брадър. При това положение психологията на една нация и няколко активни поколения  се определят според идеологически постулати на диктатора.

Из речника на реалитито:

Физзарядка - задължителен всекидневен фитнес без уреди и против желанието на трениращите преди началото на сутрешната смяна в училище; КТБ - учебен предмет, наречен "Комунистическа техника и бит", по който учениците с голи ръце сглобяват непотребни вещи; КПП - контролно-пропускателен пункт по граници, казарми, входове на почивни станции; ЦУМ, ГУМ, Хоремаг, Наркооп, ТКЗС, СССР, ВОСР, Тексим, СИВ, КДС, ДКМС, АБПФК, АОНСУ, ПУЦ и пр. Посочените абревиатури трябва да пресъздадат "епохата на соца" в  лексиката на участниците. Обаче има друго препятствие - някои от тях  буквално на прага на Къщата ще се запознават с романа, тъй като просто не четат художествена литература. Но и да четат, българските издания на Оруеловата книга са толкова малотиражни, че ако един не е виждал прословутия роман, друг не го е чувал. Уви, така е, и печените сценаристи очевидно насочват очакваните съпоставки между време и  книжовност към предварително заложена в замисъла пропагандна насока, като не анонсират най-същественото за този роман. А то е, че


Оруел не предскава минало, той предвещава бъдеще


И зрители, и участници едва ли са  чели романа така, както моят уважаван познат И.Ц. -  човек с научна степен в техническите науки и същевременно проникновен философски и политически анализатор, който у нас е може би най-задълбоченият изследовател и тълкувател на "последния велик англичанин". Отнесете се с пълно доверие към това, което пише той: "Днес, когато се наливат основите на Глобалната Империя, Оруел е по-актуален от всякога. Става все по-ясно, че живеем на Планетата на Оруел... Всеки ден се дописва "1984".
Да, извън Къщата съвременните народи преживяват диктатура след диктатура. Днес описаната в романа "Двеминутка на омразата" изглежда безкрайна, Министерството на истината и Министерството на любовта се превъплъщават в институции с други имена и в други реалности, но все така разрушават  разума и чувствата на човека. Хитлеризмът и сталинизмът сякаш не свършват, не изчезват сякаш и следите на световния Биг Брадър, бивал испанец като Франсиско Франко, чилиец като Аугусто Пиночет, доминиканец като Рафаел Трухильо, кореец като Ким Ир Сен, либиец като Муамар Кадафи, угандиец като Иди Амин, конгоанец като  Мобуто Сесе Секо, филипинец като  Фердинанд Маркос, аржентинец като  Рафаел Видела...


Човечеството на XX и на XXI век разпознава похватите на световния Биг Брадър


 при китайските хунвейбини, при гръцките "черни полковници", при наркотрафикантите от Златния азиатски триъгълник, при атентаторите на Осама Бин Ладен, при главорезите от току-що пръкналата се "Ислямска държава", при фашизоидите от Майдана... 
Сред тях няма българин, но ето, убеждават ни продуцентите, открива се сюблимна възможност в историческата памет на света за диктаторите да се набута и българско име - Тодор Живков. Политическа идея, която идва направо от политическото задкулисие, където действат престорени на почитатели на Оруел мераклии за наш собствен диктатор. Поне един от тях ще го познаете по книгата, но не от Джордж Оруел, а от Карл Май, и не за ВИП Брадър, а за индианския вожд Винету. Пък и по инициалите му... В политическата идея има нюанси, например не се ли надигат някои активисти, за да  покажат своята епична днешна борба против Тодор Живков. А кои ли бяха  знаковите фигури на същата тази борба, когато той бе на върха на българския живот? Не те, не те! Темида го оправда, но не го оправдаха
 
Първите гласовити герои на късната борба срещу Тодор Живков - депутатиоте от 38-то Народно събрание

Които депутати начело с председателя на парламента, онзи мъж с лакираните нокти, измъдриха през пролетта на 2000 година закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен... Вижте какво гласяха алинеите на чл. 1: "(1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция. (2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа."
Четете и знайте!

Ето тук извадка от парламентарните разисквания - изказване на депутата от БСП Янаки Стоилов: "В този законопроект няма нито право, нито обективен историзъм, нито здрава политическа логика. Няма право, защото той не създава правила за поведение, използва наказателноправна терминология, но не установява състави на престъпление. В този закон няма историзъм, защото самият той е пълно отрицание на половин век от най-новата история на България. Дори най-спорните събития след 9 септември 1944 г. са исторически реванш, част от общоевропейския процес - в редица случаи оправдан, в други - не, за годините на Втората световна война, за политическите репресии през предишните 20 години и за престъпленията на фашизма. По-нататък с този закон вие зачерквате живота и труда на няколко поколения българи. Едни от тях - по-малката част - са отхвърлили този режим. Други, повечето, са го приемали. А трети, включително измежду вас, са му служили и са ползвали неговите облаги, звания и длъжности. Този закон няма политическа логика, защото вие се опитвате да съдите една система, чието материално наследство не само още продавате, но в много случаи и разграбвате. Кой ви дава право да осъждате социализма, след като днес България произвежда само две трети от брутния продукт, който е имала в края на 80-те години?
За вас изглежда не са престъпления корупцията, злоупотребата с власт, криминализирането на самия преход и затова криминализирате това, което наричате комунизъм. Този закон е вашето собствено признание за неспособността ви да изведете България от дълбоката криза и безпътицата, в която се намира. Затова вие се занимавате не с настоящото, а с миналото. Такива закони само дестабилизират държавата и застрашават демокрацията".
...Тези дни, четиринадесет години по-късно,

 Бившият президент Желев се изживя като настоящ Биг Брадър

 И заяви в публична реч следното: "У нас все още има хора, дори на ключови позиции, които се прекланят пред комунизма и го обявяват за хуманен и светъл идеал, докато фашизмът бил антихуманен... Комунизмът исторически е много по-страшен от фашизма"...  На такъв  вития аз няма да отговоря, просто ще приведа две мнения от читателски форум на БГНЕС за речта му:

БУХАЛ: "... Демократ! Не, просто - Антикомунист. Няма съзидателни идеи в главата му. Само отрича това, което е налично към 1989 г. Много удобен за враговете на България - да унищожи стопанството, икономиката и армията..."
 ЛЮБЕН: "Такова плюене и неблагодарност от една мижитурка, която при Лилов си написа дисертацията и Людмила му позволи да я публикува, а после го направиха и най-смешния и злополучен наш президент".
Забележете, че  форумците не смеят да се подпишат с имената, тъй като Биг Брадър ги надзирава...
Докато подготвях настоящата статия, поетът Тихомир Йорданов сподели с мене злободневната си епиграма "Кръводаряване":

Европа боледува. Хемофилия.
Нуждае се от кръв дарена.
Разбира се, дарители сме ние.
Предупреждение: Кръвта ни е червена!
 
Да, четете и знайте...
В оживлението около романа "1984" у нас бе изказана и парадоксалната на пръв прочит мисъл, че

 "Оруел е най-опасният човек за безметежния успех на новия ред"
 

Може би защото в едно от есетата си той пише: "Често може да се породи основателно съмнение относно най-значимите събития. ...Човек няма как да се увери във фактите, дори не е напълно сигурен, че те са се случвали, и винаги получава напълно различни интерпретации от различните източници. ...Вероятно може да се установи истината, но фактите са изложени толкова недостоверно в почти всички вестници, че на обикновения читател трябва да бъде простено както приемането на лъжите, така и липсата на определено становище. Общата несигурност относно това какво всъщност става, улеснява упоритото придържане към налудничави убеждения. След като нищо не е изцяло доказано или опровергано, дори най-неоспоримият факт може да бъде нагло отричан."
 

Какво пропуска ВИП Брадър?  

Тук ще цитирам още един забележителен  анализатор на разрушаването на разума (изразът е по заглавие на негова книга) - унгарският философ Дьорд Лукач: "Най-решаващите проблеми, особено през епохата на демокрация, са свързани не с материални условия, а със съзнанието; с това какво и как мислят хората"...
И тъй, съществуванието на  Биг Брадър съвпадна  с годишнини и на други велики писатели и книги, които обаче не бяха включени в схемите на шоуто. Например 500 години на най-четения роман в света "Дон Кихот" от Мигел де Сервантес. Например  150 години на романа "Унижените и оскърбените" от ненадминатия майстор на психологическия анализ Фьодор Достоевски. Например 350 години от рождението на Франсуа Рабле - гениалният средновековен френски сатирик.
И Ботев, чиято поезия и публицистика някои властимащи искат да изхвърлят от гимназиални и университетски програми. Нима следващите стихове, написани  един век преди книгата на Оруел, не могат да отворят очите на българския народ за същите диктатури? Спомнете си:
...Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм ази",
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!...
Но в случая с Ботев, както спрямо Оруел, 


простотия и неграмотност произвеждат чудовищни образци на скудоумие


и пълна отдалеченост от духовността. Доказателства? Ето най-прясното от тях с дата 21  август 2014 година, написано от някоя си "музикословейснейша патка", както би се изразил Ботев, публикувано във високотиражен седмичник: "Днес няма съмнение, че либе Nr 1 на загиналия в Стара планина командир на чета е Мина Горанова... Стихотворението "До моето първо либе" е публикувано за сефте в пилотния брой на в. "Дума на българските емигранти". 4 години по-късно е включено в стихосбирка - копродукция на героя от "Радецки" и Стефан Стамболов"... Не е ли това е "опростачването", за което всички говорим, но и всички равнодушно приемаме. "Епохата на соца" ли произведе подобни неграмотници, получили безпрепятствен достъп до вестници, радиостанции, телевизии?
И се питам още, не би ли било естествено в предстоящото шоу ВИП Брадър  да се подберат за съпоставки световни книги, описали праобраза на "епохата на соца"? Като "Градът на слънцето" на италианеца Томазо Кампанела, който в съчинението си излага утопични възгледи за  справедливата държава, за равенството между хората, за общество без частна собственост и пари. Или пък "Утопия" на англичанина Томас Мор със заложените идеи за социално равенство и преобразувания, в състояние да осигурят щастие за трудовия човек и да приключат завинаги с експлоатацията на труда? Според тълковните речници и на живите, и на мъртвите езици, "утопия" означава "неосъществена мечта". Да, неосъществена, но мечта - и почти всички народи във върховен етап от развитие са възвестявали борбата си за "libertatem, aequalitatem, fraternitatis" - свобода, равенство, братство.
От най-новите разкрития около "тайните" на шумно разгласеното реалити на Нова става ясно, че то ще сравнява образцовата соцкъща с... лукса на днешното време; ще имитира "братската целувка" между Хонекер и Брежнев; ще подгавря лозунги на "Работническо дело", милиционерските акции срещу късите полички и ...постоянното присъствие на БЗНС, като тези "намигвания" са предназначени за ...модерния зрител. Е, и (между другото) за.. първия учебен ден. Това ще ни покаже реалитито, което не било училище, а било "придатък". На кого и за какво?...

Българският народ направи своя опит през епохата на соца
 

Оруел не писа за нашата мечта, за нея писаха гениални български писатели! Като Гео Милев: "Септември ще бъде май! Човешкият живот/ ще бъде/ един безконечен възход!". Като Никола Вапцаров: "Не бойте се, деца,/ за утрешния ден!"
...Разбирам, че е замисълът за предаването е претърпял изменения, че   някои "много важни лица" няма да склонят да участват, а други ще се натискат да влязат в Къщата. Възможно е също така политическото напрежение в обществото да спадне между декорите на Къщата. Пиша за тази промяна, защото и на мене ми се иска погледът на съвременника към "епохата на соца" да се избистри. Ще ми се в края на краищата някой днешен политически лидер да заяви, че каквото и да е било миналото, все пак благодарение на построеното от нацията и държавата след Деветия ден на Деветия месец отечеството надмогна провинциалното си европейско битие, че се въздигна над руините на стария свят и се присъедини към вековен хуманистичен идеал и към световния антифашизъм. И че Царство България стана по завета на Левски Народна република България - чиста и свята, демократична и закрилна за българина, турчина, евреина, арменеца, за всеки поданик и за всеки гражданин, за всички поколения оттогава насам! 
 Днес придобилата конюнктурна предизборна енергия Нова телевизия, според най-новите си рекламни анонси се готви да покаже "с намигване" времето на нашата реалност и на нашата утопия. На кого намигате, на себе си ли ще намигате, господин Вип Брадър?


  Рекламен кичозен колаж на предстоящото реалити от фейсбук