![](images/2024/08/106776.jpg)
Снимки Авторката
Пътешествия
Да откриеш островите Уллънг-до и Докдо
От черноопашатата чайка и цветето хегук до историята на жените гмуркачки "хеньо" - всичко привлича интереса на любознателния турист
/ брой: 151
Цецка ПАШОВСКА
Съвременният свят понякога ни кара да искаме да се откъснем от забързаното ежедневие и да се пренесем на далечен остров - безлюден, откъснат от света, но и даващ ни уют и сигурност. А представата на българите за Източна Азия е именно такава: далечна и екзотична. С всеки изминал ден интересът към корейската поп музика и култура нараства, но като скрит диамант Корея притежава неподозирани за нас богатства. Едно от тях е именно остров Докдо.
![](../images/2024/08/106777.jpg)
И тъй като приключенският дух е една от отличителните черти на българите, не се поколебах да поема на 10-часово пътуване от Сеул, столицата на Южна Корея, до безлюдния остров. Потеглих заедно с група студенти в ранни зори. Пътят до Докдо, намиращ се на 215 км от Корея и 250 км от Япония, минава единствено през остров на име Уллънг-до. След 5 часа изтощително пътуване с автобус най-сетне дойде време да се качим на кораб за Уллънг-до. Обратно на очакванията, останалата част от пътуването се оказа доста интересна. Животът ми в Корея ме бе научил, че където и да си, няма да останеш гладен, както казваме на български, но и че винаги ще се намери време за песен!
![](../images/2024/08/106778.jpg)
Вътре в кораба, освен че имаше хранителен магазин и няколко малки ресторанта, в които предлагаха риба и алкохол, караоке кабинките също бяха налице. Така наречените "норебанг" са малки стаи, в които срещу 5 до 10 лева (понякога и по-малко) можеш да пееш любимите си песни с микрофон. Но тъй като за мен това не представляваше интерес в този момент, предпочетох да се разходя по палубата, където се натъкнах на снимачен екип в процес на работа. Когато най-сетне акостирахме, благодарна, че съм стигнала жива и здрава, не предполагах какво ме зовеше оттук нататък. От спането на земята до гмуркането в океана - всичко това предстоеше да изгради цялостната ми представа за тези отдалечени острови, които са така обичани от народа.
Първия ден прекарахме изцяло на остров Уллънг-до. Като полуостровна държава, Корея е богата на малки острови и тъй като климатът оказва влияние, храната в различните региони се отличава, както и растенията, които виреят там. Диалектът също е възможно да се различава до такава степен, че човек от северната част не би могъл да разбере какво говори някой от южната. За наша радост всички ни посрещаха с широки обятия и усмивките преобладаваха повече от думите. Храната, която ни бяха подготвили да опитаме, беше отличителна единствено за Уллънг-до. Типично за корейския народ е, когато се сервира храна, заедно с нея да бъдат сервирани и "бан-чан" (разядки), които съдържат кимчи (ферментирало китайско зеле), кълнове, водорасли и други. Всички те са безплатни, както и водата, независимо дали си в скъп ресторант или не. Когато ястие се сервира, то обикновено е в средата и всички се хранят заедно, взимайки си от него. Споделянето е една от ценностите, които всеки кореец носи в себе си. В един от ресторантите за първи път опитах и листа от див чесън, като порцията е на стойност 50 лв. (40 000 корейски вона)! Освен морските дарове и дивият чесън, тиквата е още нещо, характерно за този край. От пица до "макколи" (вид алкохол, направен от ориз) с тиква - изобретателността на местните се оказа необятна.
![](../images/2024/08/106779.jpg)
Нашето пътуване имаше за цел да ни отведе до остров Докдо, който посетихме следващия ден. Преди това обаче имахме възможност да опознаем миналото на острова с посещението си в музея "Докдо" на остров Уллънг-до. До музея се стига с лифт, гледката от който спира дъха! А за по-смелите има и друг път, който минава през хълм, заобиколен от будистки статуи и храмове. Разбира се, че нито силната горещина и влагата, нито 10-часовото пътуване до острова можеха да ме спрат да изпробвам и двата начина. Наблюдавайки заобикалящата ме дивна природа, се поинтересувах за видовете животни и растения, които се намират на островите.
Черноопашатата чайка е птица, която се среща само в Япония и Корея. Нейна отличителна черта е, че защитава малките си докрай, тъй като няма нищо по-важно от семейството. Освен черноопашатата чайка, на острова вирее и цветето хегук, което оцелява дори при силни ветрове и студ, тъй като е ниско и има дебели листа. Оказа се, че то е само част от редките видове, които се срещат по тези земи.
![](../images/2024/08/106780.jpg)
На следващия ден остров Докдо, до който се стига с кораб от Уллънг-до, ни зовеше, макар и времето да не бе никак приветливо. Пътят дотам е близо 4 часа. Островът се състои от две части - Содо и Донгдо, като цялата територия бива охранявана от морска полиция. Влизането на острова не е така лесно, както предполагахме. Задължително е показването на личен документ за идентификация, а преминаването се извършва само при определени климатични условия, и то с престой на острова по-малко от час. За жалост, нашата група не успя да разгледа скалната загадка, представляваща интерес за мнозина, поради лоши метеорологични условия. Успяхме да хвърлим поглед, макар и от разстояние. Но чудните истории и въодушевлението на местните (всички със сълзи на очи и развяващи корейското знаме) засилиха интереса ми към Докдо. Запитах се какво ли се крие зад скалните образувания на стотици километри навътре в океана?
Разговаряйки с местните от остров Уллънг-до, разстоянието между Корея и България сякаш започна да се скъсява. Оказа се, че докато в България се гордеем с нашите нестинарки, Корея има свое културно наследство, което са жените "хеньо". За разлика от българките, ходещи по жарава, така наречените "хеньо" са жени, гмуркащи се в дълбините на океана, откъдето вадят различни скъпоценности. Колкото и невероятно да звучи, това е не само национално наследство, запазило се векове, но и начин за прехрана. Най-известни са "хеньо" на остров Чеджу - най-големия остров на Корея. По времето на японската окупация японски военни наемат част от жените "хеньо" и ги транспортират от остров Чеджу до остров Докдо, а по-късно те се заселват на близкия остров Уллънг-до, където пребивават до ден днешен. Това е само част от съкровището, което крият Уллънг-до и Докдо. А за да се гмурна изцяло в това приключение, още на другия ден се престраших да плувам в океана с шнорхел. Трябва да призная, че за човек, който не умее да плува, това мое решение тества смелостта ми. Надниквайки в дълбините на океана, страхът започна да изчезва, а вълнението ми се засили.
Дори да отидем на края на света, в чуждата болка и радост, в небето и океана винаги ще откриваме себе си и своите ценности. Тридневното ми посещение на остров Докдо и Уллънг-до разкри пред мен един нов свят, колкото далечен, толкова и близък до родината. А какви ли други тайни се крият под океанските дълбини, остава загадка, засега.