Истината има значение*

От първия ден на кабинета "Райков" стана ясно, че служебното правителство няма да е като гербаджийското. Комуникацията с медиите толкова рязко се промени, че повечето журналисти останаха стъписани. Тонът бе дипломатичен, изказът - точен, а културата на приемственост и общуване в българската политика "малко по-различни", както плахо ги определи президентът. Служебният премиер "вежливо" отказа на Станишев ревизия на оставеното от ГЕРБ наследство, но за по-малко от три месеца всичко лъсна. 78-те дни на кабинета "Райков" бяха наистина противоположност на поведението на правителството на ГЕРБ. Свърши се и доста работа без обичайните сутрешни "проповеди" по телевизията. 
Бюджетният дефицит на Борисов бе намален с 445 млн. лв., фискалният резерв "скочи" с 1534 млн. лв., а лихвите по 10-годишните държавни ценни книжа спаднаха от 3,6 в първия ден на 3,4% в последния ден на кабинета "Райков". Който чете цифри, разбира за какво става дума, макар през последните близо 4-години да ни се наложи да станем тесни специалисти по финансова дисциплина и рестрикции. Намериха се едни 41 млн. лв. за спешен пакет от мерки в подкрепа на най-уязвимите групи на обществото, сериозно засегнати от кризата. Допълнителни средства бяха насочени към програмите за заетост, а безработицата, казват, спаднала с повече от 1 процент.
"Наследихме оковите на един рестриктивен бюджет, наследихме поети категорични обещания, които нямаха абсолютно никаква опора в този бюджет", изпъшка на изпроводяк служебният премиер. А можеше да го признае с благ тон още в първите дни.
Служебният кабинет провали основната си задача - нормалното провеждане на изборите. И то чрез главния секретар на МС. Паркетното правителство на дипломата много силно си затрая около аферата в Костинброд. Прие обаче правила за управление на парите на държавните предприятия с цел диверсификация на риска и по-голяма прозрачност. България може да се управлява успешно чрез експертиза и принципна позиция, без зависимости и задкулисни договорки, изненада се дори държавният глава.
Същото правителство "прегърна" идеята му за изборния борд и събра експерти в Гранитната зала. Присъствието им някак успокои обществото, то започна да се вглежда в обществените съвети към министерствата - някои работиха цели два месеца, други обаче бяха свикани проформа в последната седмица. И това също се забеляза. Спешните дипломатичски уреждания - също. Но, макар и под пресния натиск на улицата, се тръгна към диалогичност и, доколкото сме свикнали на такова общуване, можем да го признаем и да участваме в него без комплекси. Най-голямата заслуга на служебното правителство обаче несъмнено е в бон тона. Стана ясно, че и в кабинета, и в обществото може да се общува не по хамалски, а вежливо, спокойно, с уважение към опонента.
Служебният премиер се оплака на изпроводяк от медиен линч и нацупено пожела професионализъм в медиите. Не стана ясно какво толкова го е засегнало, но разпростря личното си огорчение върху всички и заяви "за мен най-важно е не какво днес пишат журналистите, а какво утре ще пишат историците за нашето правителство".

* С тази фраза завърши словото си за приключилия мандат служебният премиер