Човек си тежи на мястото

Дамяна Иванова е родена през 1986 г.  Завършила е Националното музикално училище "Любомир Пипков" с преподавател Благородна Танева. В периода 2006-2010 г. учи в класа по цигулка на проф. Минчо Минчев в Есен, Германия. Предстои й магистратура. За участията си в национални и международни конкурси Дамяна Иванова е отличена с награди, сред които първа награда от конкурса "Коциан", Чехия; втора награда от "Джордже Енеску", Румъния; втора награда от "Млади музикални дарования", София; първа награда от националния конкурс "Панчо Владигеров", Шумен (2005-2009). Носителка е на престижната "Кристална лира 2005" за върхови постижения в музикалното изкуство. Лауреат е на Международния конкурс за цигулари и пианисти "Панчо Владигеров", 2011 г.
Дамяна Иванова се изявява като солистка на камерен ансамбъл "Софийски солисти" и  филхармониите в столицата, Пловдив, Шумен и Враца.  Работи с диригентите Михаил Ангелов, Пламен Джуров, Емил Янев, Станислав Ушев, Деян Павлов и др. Участва в майсторските класове на Минчо Минчев, Олег Криса, Серджу Шварц, Кеворк Мардиросян и др. Дамяна е солистка на 42-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици".           


- Дамяна, свирите от 5-годишна възраст. Защо посегнахте към цигулката?
- Действително започнах на пет години да свиря на цигулка. Но тогава се занимавах доста по-активно и с пеене. Младите цигулари и пианисти е добре да пристъпват към инструмента от съвсем ранна възраст. Аз повече пеех до 9-годишна. След това цигулката взе надмощие и се захванах по-сериозно с нея. До ден днешен не съжалявам за избора си. Напротив, радвам се, защото класическата музика ми харесва страшно много и това е нещото, с което искам да се занимавам.
- Продължавате ли да пеете?
- Не. Вече не пея.
- Спечелихте голямата награда от Международния конкурс на името на Панчо Владигеров. Какво означава за вас тази победа?
- Гордост. Много съм щастлива. Не очаквах такава развръзка. Не съм мислила, че ще спечеля. Единствено се надявах да стигна до финала, за да изсвиря Концерта за цигулка от Панчо Владигеров, защото се състезавах именно с неговите творби. Той е един от любимите ми композитори и много обичам да изпълнявам музиката му.                  
- Казвате, че ще свирите Владигеров през целия си живот...
- Да. Музиката му е близка до мен. Усещам я. Може би за българите неговите произведения са по-лесни за изпълнение в сравнение с тези на чуждите композитори. Но в техническо отношение не мисля, че е лесен. Дори да е много сложен.   
- Какво е усещането да се състезавате на престижни музикални форуми и да печелите одобрението на жури и публика?
- Това ме радва. Всеки музикант се страхува да не се провали, да не се представи лошо. Никой не е застрахован. Излизаш на сцената и не знаеш какво ще стане. Трябва да дадеш най-доброто от себе си, но понякога това е въпрос на кондиция, зависи как се чувстваш, дали си подготвен достатъчно... Музиката е като спорта, за да имаш добри постижения, трябва да си във форма.
- Може ли да се издържате само със свирене? Как виждате бъдещата си реализация?
- Аз още уча, студентка съм и нямам представа дали ще мога да се издържам. Но със сигурност няма да е лесно. У нас има база, но изкуството трябва още много да се развива. Хората слушат повече друга музика. В чужбина е по-лесно. Там интересът към класическата музика е много по-голям и всичко е по-различно, отколкото у нас. Би ми се искало тук да има по-голяма посещаемост на концертите за класическа музика. Да свирим при пълни зали. Сега публиката е предимно от възрастни хора, които  някои от тях, изглежда, са били музиканти, а други - само любители. Младите отсъстват по някаква причина... Те ходят на други концерти. А в чужбина има млада публика. 
- Ще останете ли в България или ще опитате късмета си в чужбина?
- Предпочитам да се реализирам и на двете места. Не искам да се отказвам в никакъв случай от България. Защото най-малкото това е моята родина, живяла съм тук. Човек си тежи на мястото. Дори да знаеш чужд език и да можеш да общуваш с хората в чужбина не е същото.
- На каква цигулка свирите?
- Свиря на модерна цигулка, немска, правена през 2010 г.
- Най-често произведенията на кои композитори изпълнявате?
- Трудно е да кажа, но това, без което не мога, е Бах, Моцарт, Чайковски. Те са неизменна част от репертоара ми. Разбира се, понякога свирим и съвременни творби, и без тях не може.
- Предполагам, че репетициите и концертите поглъщат голяма част от времето ви. Как релаксирате?
- Умея да организирам добре времето си и когато се концентрирам, бързо свършвам  ангажиментите си. И имам време за абсолютно всичко, което правят и другите млади хора. 
- Носителка сте на много награди, коя ви е най-скъпата досега?
- Най-ценна ми е последната, която спечелих от Международния конкурс "Панчо Владигеров" в Шумен тази година.
- Бихте ли се занимавали с нещо друго?
- Би било трудно, защото не са много нещата, които умея извън музиката. Не съм добра по математика и физика например... Така че по-скоро не.
- От кого сте наследили таланта си? Семейството ви музикално ли е? 
- Вкъщи няма професионални музиканти. Моите родители са се занимавали със спорт. Майка ми е кинезитерапевт... Но и двамата имат афинитет към изкуството и може би тяхната любов се е предала и на мен по някакъв начин.