Репортаж
Спомени от бъдещето оживяха на връх Бузлуджа
Над 2000 гости от над 15 държави участваха във Фестивала "Отворете Бузлуджа"
/ брой: 159
Над 2000 гости от над 15 държави посрещна четвъртото издание на фестивала „Отворете Бузлуджа". Той се проведе от 11 до 14 август на Историческата поляна в подножието на Дом-паметника "Бузлуджа под мотото "Спомени от бъдещето". Генерираната печалба от фестивала ще се използва за опазване и популяризиране на монумент "Бузлуджа".
Тази година екип от доброволци от цялата страна и чужбина допринесоха за посрещането и доброто настроение на посетителите по време на събитието.
Организиран транспорт от организаторите на събитието фондация "Проект Бузлуджа" извози посетителите от Казанлък към фестивалната поляна и обратно.
Музика на 3 сцени огласи Стара планина
в трите фестивални вечери. За страхотни "спомени от бъдещето" на основна сцена се погрижиха групи като Уикеда, Cool Den, Керана и космонавтите, Hayes&Y и много други. А тематичните партита на горска сцена бяха нова и любима част от програмата.
На сцената пред монумента се изявиха двадесет и двама успешни диджеи, сред които имена като Dimo BG, Versus и PACHO, които забавляваха посетителите до изгрев слънце.
Акцент в програмата за поредна година бе
главозамайващото 3D мапинг шоу
подготвено от MP-STUDIO (организатори на LUNAR), което посетителите на фестивала ще помнят дълго.
Много от посетителите споделиха, че шоуто е изключителен с това, че не просто забавлява, а образова и ангажира публиката със своята кауза по съвременен и вдъхновяващ начин.
Голяма част от посетителите се включиха във фестивална игра "Спомени от бъдещето", която предложи 10 Бузлуджа изживявания на публиката, сред които провокативни въпроси, импро театър шоу, културни и природни турове, презентации с лектори от страната и чужбина.
Любима на публиката бе работилницата за мозайки, където
участниците създадоха свои мозаечни произведения,
както и рамката за снимки с послания към бъдещето на Бузлуджа. За първа година в рамките на фестивалната зона имаше и коуъркинг на открито, който позволи на много посетители да работят дистанционно.
Събитието се проведе с подкрепата на над 20 партньорски организации, сред които домакините от Национален парк-музей "Шипка-Бузлуджа", община Казанлък и Министерство на туризма.
Малцина у нас знаят, че благодарение на фондация "Проект Бузлуджа" на 13 септември 2021 г. монументът получи статут на недвижима културна ценност.
Организацията изработи План за опазване и управление на паметника, стенните мозайки бяха успешно стабилизирани чрез спешни мерки.
"Вълнуваме се от тази уникална постройка и искаме да я запазим като
място за изкуство, образование, събития и туризъм.
Целта е да я възстановим възможно най-автентична, но да спрем разрушителните процеси, да я консолидираме и обезопасим, така че да бъде отворена за посетители", заявява арх. Дора Иванова. Според нея е важно да се съхрани монумента, не само защото е шедьовър на архитектурата, строителството и изкуството, но и защото трябва да помним миналото си, особено ако е травматично или трудно.
Огромното международно признание за "Бузлуджа" идва от световния доклад на ICOMOS International - "Наследство в риск", за периода 2016-2019 г. Измежду всички застрашени обекти в цял свят за корицата на изданието е избран именно Дом-паметникът "Бузлуджа".
Интересът на арх. Иванова към него е документиран в дипломната й работа. В нея е разписан проектът "Бузлуджа - паметта на времето". След дипломирането си тя започва да организира дискусии, за да разбере как е възможно паметникът да бъде оставен да се руши. Арх. Иванова номинира сградата за един от седемте най-застрашени културни обекта в Европа. През 2019 г. фондацията, заедно с Икомос Германия - международна професионална организация за опазване на паметниците на културата, кандидатстват за финансиране от американската фондация "Гети" и получават 185 хиляди долара.
Екипът на проекта успява да спаси част от близо 1000 квадратни метра мозайки по стените на паметника, които го правят една от най-големите мозаечни творби в Европа.
Казанлък ще пита кой да управлява монумента
Местен референдум ще реши дали община Казанлък да поиска от държавата да поеме управлението над Дом-паметник на връх "Бузлуджа". Това реши преди дни на свое заседание Консултативният съвет към кмета на Казанлък.
Общината ще кандидатства за европейски пари за ремонт на покрива и на прозорците от външния кръг на паметника, ако поеме управлението над него. Предстои да бъде разработи маркетингова стратегия за самоиздръжка на монумента.
Предстои организация по провеждане на допитването като вече е избран инициативен комитет по провеждане на референдума. Най-вероятно той ще се състои през месец ноември тази година.
Паметникът остава под ключ
Паметникът на "Бузлуджа" остава заключен, тъй като е опасен. Достъпът в него е забранен за всички, включително и за полицейската охрана и хората от фондация "Проект Бузлуджа", които в последните години изпълниха там два проекта по стабилизацията и консервацията на мозайките и направиха подходи за посетители. Те бяха финансирани със средства от американската фондация "Гети", българското министерство на културата и с частни дарения. В работата си фондацията не влага идеология, а гледа на паметника като част от европейското противоречиво наследство, към който има голям интерес и от чужбина.
Забраната е на дирекцията на строителен контрол в Стара Загора от април м.г., според което обектът не е обезопасен, с повишен риск са дори и подходите за посетители, изградени през 2022 г.
В момента вратата на парадния вход на сградата е заключена и заварена, след като на 15 март тя била взломена от неизвестни лица. Това е станало в момент, когато на мястото не е имало охрана, тъй като заради буря било спряло електричеството и хората нямало как да се отопляват насред Балкана. Полицейската охрана там остава. Това са униформените, които охраняват и територията на националния парк-музей "Шипка-Бузлуджа", макар че паметникът не е към него.
Монтираните от фондацията в сградата камери били изключени, защото били незаконни. Според Дора Иванова, председател на "Проект Бузлуджа", камерите били купени с дарения и тяхната роля била да показва на охраната какво се случва в сградата.