Знаел ли е Сталин, че Хитлер ще нападне СССР?

На 21 юни 1941 г. съветските граничари край град Сокал, Западна Украйна, задържат германския дезертьор Алфред Лисков, който преплува река Буг и се предава. Лисков информира граничарите, че на разсъмване на 22 юни германската армия ще атакува СССР.

Сталин е информиран и "незабавно се съгласява да приведе войските в бойна готовност", пише по-късно в мемоарите си маршал Георгий Жуков. "Очевидно [той] преди това е получил толкова важна информация по други канали". Едва вечерта на 21 юни Червената армия и нейната противовъздушна отбрана най-накрая са приведени в бойна готовност. Дотогава всички атакуващи сили на Вермахта вече са готови да пресекат границата.

Защо нацистката атака е неочаквана?

Нещо още по-лошо, част от армейския щаб получава заповедите едва сутринта, когато германското настъпление вече е започнало. "Преди разсъмване на 22 юни жичната връзка с войските беше прекъсната във всички западни гранични райони и щабовете на окръзите и армиите не бяха в състояние бързо да предадат своите заповеди", пише историкът Владимир Карпов. "Германските диверсионни групи, които вече бяха на наша територия, унищожиха жичната връзка."

В същото време командирите на части, които искат разрешение да открият огън в случай на пресичане на германските войски на границата, получават заповед да "не се поддават на провокации". Това е личната заповед на Сталин. Съветските войски трябва да се оттеглят и едва в 7 и 15 сутринта, три часа след началото на германската атака, на Съветите им е дадено позволено да отвърнат на атаката. Такова катастрофално забавяне се получава, тъй като до последния момент Сталин смята атаката за "провокация".

Защо подготовката за атаката е засекретена?

Нацистка Германия започва да подготвя нападението срещу СССР в средата на 1940 г. Всички приготовления се извършват в строга секретност, така че съветското разузнаване да не разбере нищо. Германците бомбардират английски градове и подготвят флота за преминаване на пролива Ламанш, като в същото време прегрупират силите си в Източна Европа. На 6 септември 1940 г. Алфред Йодъл, началник на оперативния щаб на германската армия, изпраща заповеди за дезинформация на съветските лидери, в които ясно се казва: "През следващите седмици концентрацията на войски на Изток ще се увеличи значително. От тези наши прегрупирания Русия в никакъв случай не трябва да остава с впечатлението, че готвим настъпление на Изток".

В същото време Хитлер се опитва да убеди Сталин, че Германия ще следва пакта Молотов-Рибентроп от 1939 г., който гарантира мир между СССР и Германия. Хитлер и други високопоставени нацистки командири искат да създадат впечатлението, че Германия ще нападне първо Англия. Хитлер дори праща писмо до Сталин, в което търси военна подкрепа срещу Британската империя, а съветският външен министър Вячеслав Молотов е поканен в Берлин за преговори с Хитлер и германския външен министър Йоахим фон Рибентроп. След преговорите Молотов е напълно сигурен, че Англия ще стане първата цел на Германия.

Междувременно през декември 1940 г. Хитлер подписва "Директива № 21 (Операция "Барбароса") за подготовка за война срещу Съветския съюз. В нея се казва: "Германските въоръжени сили трябва да бъдат готови да победят съветска Русия по време на кратка кампания, дори преди войната срещу Англия да е приключила".

Висшите германски командири разбира се са наясно с плановете, тъй като с действията си подсилват конспирацията, пише историкът Владимир Лота. Фелдмаршал Валтер фон Браухич в коледна реч по радиото през декември заявява, че "Вермахтът има само една задача: да победи Англия". Въпреки това от февруари 1941 г. германските сили се разполагат активно в Източна Европа. В същото време тяхното правителство продължава да обсъжда възможностите за икономическо сътрудничество със СССР. Съветското външно разузнаване обаче продължава да предоставя факти, които намекват за възможността за предстоящо германско нападение. Жалко, че Сталин не им се доверява.

Защо Сталин мисли, че нападението е провокация?

Йосиф Сталин не вярва на Уинстън Чърчил, който организира кампания в британския кабинет за скъсване на дипломатическите отношения със Съветския съюз през 1927 година. Сега, когато отново той е на власт, Сталин вярва, че Чърчил вероятно крои нова антисъветска конспирация.

Още през юни 1940 г. Уинстън Чърчил изпраща на Сталин лично съобщение, в което предупреждава за нарастващата хегемония на Германия над Европа. Сталин обаче смята, че това е опит за разделяне на СССР и Германия. Година по-късно Чърчил повтаря предупреждението си, вече подкрепено от солидни разузнавателни данни, но без резултат. Както си спомня Стафърд Крипс, посланик на Обединеното кралство в СССР, "Сталин не искаше да има нищо общо с Чърчил и най-вече се страхуваше, че Германия ще разбере за кореспонденцията му с Чърчил".

Предупреждения идват и от други източници. На 17 април 1941 г. резидент на разузнаването в Прага изпраща предупреждение до Москва, че Германия ще нападне Съветския съюз през втората половина на юни. Докладът му се основава на информация, получена от високопоставен германски офицер в Чехословакия, чието прикритие е на главен инженер в заводите на Skoda. Източникът вече е спечелил пълно доверие, но това се оказа недостатъчно: когато докладът е предаден на Сталин, той просто го връща с рязък отговор, надраскан с червен молив: "Английска провокация. Оправяйте се! Сталин".

Сталин обаче не е наивен и разбира, че войната е неизбежна. Въпросът е колко скоро. СССР се нуждае от известно време, за да завърши военните си приготовления и със сигурност е щяло да бъде по-добре, ако Хитлер не напада поне до 1942 година. В разузнавателните доклади, които идват през 1940 и 1941-а, много дати са посочени като начало на войната, но нищо не се случва.

Мобилизирането на почти двумилионна армия е сериозно решение и Сталин не може с лека ръка да повярва на всеки доклад, така че решава да изчака.

Когато Германия напада СССР, Сталин очевидно е изключително силно шокиран. Той прекарва първите осем часа от войната в напразни опити да предотврати ескалацията на "провокацията". Той бомбардира германското външно министерство с радио съобщения и дори търси помощ от Япония, като я призовава да действа като посредник за прекратяване на кризата.

Междувременно германските войски, нахлули на съветска територия, превземат всички железопътни линии и мостове по направленията на основната офанзива, превземат 46 съветски летища, унищожат около 1000 самолета на Червената армия на земята и започват бързо настъпление във вътрешността на фронт с ширина близо 1500 км. Оказва се, че грешката в преценката на Сталин не е фатална, но със сигурност струва много на СССР и неговия народ.

Източник: Руски дневник, 

bg.rbth.com