Войната срещу "Ислямска държава" продължава

Хуманитарната криза в Алепо отдавна вече достигна критичната си точка, а населението на града е заложник на разнородна маса ислямисти. И ако някой случайно не попадне под куршумите или снарядите, е обречен да се бори за оцеляване в условията на непрекъснати драматични сривове от чисто битово естество. А зимата е пред прага си и близо 200 хиляди мирни жители очевидно няма да я преживеят, ако опитите от страна правителството и дипломатическата активност на Русия за пореден път се провалят.
 Военните действия в тази злощастна сирийска провинция заприличаха на позиционна война, независимо от изявленията на командването на сирийската армия, че в скоро време ще унищожат джихадистите, окупирали източната част на едноименния град, в които не само държат позиции, но показват и потенциал за контраатаки, окопавайки се в довчера загубени позиции. Очевидно е, че Дамаск и съюзниците му към този момент не са в състояние да осъществят никакъв прелом във военните действия. На практика населението на града се превърна в заложник на ислямските групировки, сред които с особена агресия се откроява групировката "Джебхат Фатх аш-Шам" (бивша "Джебхат ал-Нусра"), която открито се вля в първите редици на така наречените "умерени" ислямисти.
 В крайна сметка ситуацията, свързана с бойните действия в Алепо, е достатъчно проста - докато границата на провинция Идлиб с Турция остава добре смазано трасе за трансфер на терористи и оръжие с подкрепата от Турция и монархиите в Персийския залив, правителствените войски не само няма да могат да отблъснат ислямистите, а по-скоро "Джебхад" поне още известно време ще диктува ситуацията в източната част на града.
На практика провинция Идлиб е изцяло под контрола на "Джебхад", каналите за доставки работят отлично, оттук минава потокът от нови свежи бойни сили, присъединяващи се към джихадистите, тук са и каналите да доставка на пратките с оръжие и военна техника. А това само показва, че развитието на ситуацията в Алепо зависи много и от Турция, чиято военна машина и спецслужби оказват голяма техническа подкрепа на групировките, предимно оборудване  с нетипичните досега тежки оръжия за водене на боеве в градски условия - автоматични зенитни оръдия, гаубици, реактивни системи за залпов огън, миномети, както и засилено проникване на джихадисти. Пряк пример за това е сътрудничеството на турските спецслужби с опозиционната групировка "Нур ад-Дин-аз-Занки", проправила пътя на турската армия към град Ал Баб по време на операцията "Щитът на Ефрат" и които на практика показаха, че военното присъствие на Анкара в боевете за Алепо е напълно реално. В същото време само за два дни (5 и 6 ноември) според официални западни анализатори ислямистите са загубили повече от 160 души, а редиците им моментално са били попълнени с нови "муджахидини".

   Хаосът в информационната война

Всъщност за момента няма никакви приблизителни данни и яснота колко са все пак ислямистите в източните квартали на града - нещо, за което съществена роля играят и западните средства за масова информация, полагайки необходимите усилия максимално да объркат ситуацията. Близки до обективните оценки в средата на октомври даде специалният посланик на ООН за Сирия Стефан де Мистура, чиито думи веднага бяха разкритикувани от големи западни медии. Той посочи цифри, близки до данните на руските военни - а именно, наличието на 8-9 хиляди души ислямски бойци, като поне хиляда от тях принадлежат на "Джебхат". Ройтерс веднага контрира - ислямистите са не повече от 200 души, а според някой техни "информирани източници" - по-скоро стотина. Любопитен е и фактът, че "намаляването на числеността" на ислямските бойци в Алепо се съпровожда с "повишаване" на броя на мирните жители на източните квартали на града, намиращи се под обсада. Вече няколко месеца европейските и американските медии споменават цифрата 250 хиляди - виждате ли, руснаците "бомбардират" четвърт милион мирни граждани, като при това самите те неглижират хуманитарните инициативи на официална Москва за извеждане от бойното поле на мирни жители в паузите от военни действия. А че те биват използвани и като жив щит от ислямистите, услужливо се изплъзва от "хуманния"поглед на западните анализатори. Това, което обаче не пропускат техните коментари и нагнетява словесна истерия, е помощта, "оказвана на Сирия" за притискане на ислямистите от руските крилати ракети, сипещи се уж по позициите на терористите...
Преди близо месец започна и сухопътната операция по освобождаването на третия по големина иракски град Мосул от главорезите на ИД, превзели го на практика без отпор от страна на правителствените сили още през юни 2014, считащи го за своя столица на територията на Ирак и разпрострели контрола си върху територия с размерите на Великобритания. В рамките на последната година контролираната от ИД територия в Ирак се сви наполовина - загубиха ключови населени места, както и градовете Фалуджа, Тикрит, Кобани, Рамади, Палмира.
 В сухопътната операция иракските военни задействаха повече от 60 000 хиляди войници, в нея се включиха паравоенни формирования и местни милиции - кюрдските "Пешмерга", шиитските "Ал Хашд аш Шааби", въоръжени отряди от сунитски племена, като операцията се подкрепя и от въздуха от международна коалиция начело със САЩ, които твърдят, че имат международна подкрепа и присъстват легитимно в зоната на конфликта, всъщност предпоставен и режисиран от самите тях. Тук е важно да си спомним едно изявление на американския президент Барак Обама, направено преди близо шест години, а именно, че той ще се меси в ситуацията в Близкия изток, за да въведе ред по американски сценарий. Е, разбира се - "с международна подкрепа", но и все пак - доколко "по молба" на иракското правителство?

В сянката на двойните стандарти

Странно е все пак, че в пика на информационните технологии и в изобилните възможности за комуникация на всички нива - от политическите ръководства на западните държави, през генералните им щабове и разузнавания, а оттам като отчетливи команди към ангажираните в "играта" медии, сред обикновените хора с особена сила продължава да се нагнетява идеята и усещането, че една от "коалициите", участващи във войната в Сирия (разбира се, това са Москва и Дамаск), е пряко заинтересувана от безогледното унищожаване на цивилното население на страната, при това не само с бомби и ракети, но и най вече с глад и "нечувани" лишения. Едва ли подобна информационна технология би учудила някого, особено след кръвопролитните години, последвали несъстоялата се въпреки всичките усилия "Арабска пролет". По-важното, главното в случая са лъжите, натрапвани неспирно, често почти истерично, за да се посочи отново и отново къде точно се крие "Коренът на злото"... Май не е нужно да си спомним идеолога и създателя на този "авангарден" прийом Йозеф Гьобелс, намиращ широко разбиране в съвременния западен свят, дори вече и в самата Германия.
Наскоро иракската армия съобщи, че Абу Бакр ал-Багдади, лидерът на ИД, е избягал от Мосул смесен с тълпата от жители, напускащи града, за да се предпази от авиоударите, като преди това призова подопечните си в аудиозапис да останат в града и да се бият, без да щадят живота си. Въпреки, че вече многократно западните медии твърде шумно твърдяха, цитирайки "свои източници", че въпросният  лидер е бил ликвидиран. Паралелно с това Ал Багдади не забрави да заплаши и Турция, обещавайки, че страната ще се превърне в "нова сфера на дейност" за ИД. Странно, въпреки сериозната подкрепа и разбиране, които той самият срещаше и получаваше от Анкара, а джихадистите очевидно все още се ползват от определен комфорт...
Та! Мосул е подложен на бомбардировки и за разлика от Алепо няма осигурени хуманитарни коридори за неговите близо милион и половина жители, държани като заложници от близо шест хиляди бойци на ИД. В същото време, докато в Алепо се допускат журналисти, в Мосул това така и не се случва. Негативната информация за хода на събитията, предлагана предимно от американците, трудно може да бъде проверена или потвърдена. Според данни на Пентагона в резултат от 24 отделни авиоудара в Сирия и Ирак за периода 20.11.2015-10.09.2016 са загинали 64(???) мирни жители, които неизвестно по какъв способ са били преброени. В действителност иракската армия понася големи загуби, които (с някои изключения) не се отбелязват, не само поради многобройността на настъпващите сили, а и поради това, че операцията за освобождението на Мосул откровено е забуксувала. Някои наблюдатели съобщават, че само за три дни иракската армия е загубила около 300 военни и 50 единици тежка бойна техника. Дипломатически източник е съобщил на ТАСС, че само за две седмици от началото на операцията са загинали и 16 американски военни.
На този фон интересен е и фактът, че американците постоянно правят паралел между военните си действия в момента с начина, по който воюваха в Ирак, когато подкупиха на практика генералитета, при което шест от общо осем иракски корпуса сложиха оръжие и на практика се предадоха без бой. Освен това не трябва да забравяме, че военното ръководство на ислямистите не е съставено от лаици - в него са подбрани 24 души военнослужещи - 7 от които са лежали в Гунтанамо, останалите - по иракски затвори. И те ще се съпротивляват яростно именно на иракските сили, поради което превземането на Мосул очаквано може да се превърне в един дълъг и мъчителен процес, особено за изтерзаните му жители.
А това, че войната в Близкия изток против ИД ще продължи, не е под съмнение, въпреки постоянните уверения от страна на т.нар. международна коалиция. Може би донякъде са основателни съмненията, че зад забавянето на решителния щурм срещу джихадистите се крие трудно прикриваната вече идея да се търсят нови географски дислокации за бойците на халифата. Да не дава господ...

Иракско семейство като по чудо се измъква от огнения ад след ударите на международната коалиция срещу джихадистите от "Ислямска държава" в Мосул