В Пловдив и Пазарджик започват с премиери

Седмица на театрални премиери започна в Пловдив. Това не се случва често дори в некризисни времена. По време на "Сцена на кръстопът" в две поредни вечери бяха представени премиерно "Канкун" от Жорди Галсеран, продукция на Пловдивския театър и на Малък градски театър "Зад канала", със съдействието на двете общини - Столичната и Пловдивската, и "Есенна соната" от Ингмар Бергман. След това в два поредни дни бяха показани премиерно "Очаквайки Годо" по пиесата на Самюел Бекет "В очакване на Годо" и "Истанбулска история" по пиесата "Матрьошка" от турския автор Тунджер Джюдженоглу. Постановките бяха заложени/пуснати в производство в последните месеци на миналия сезон. Премиерният "бум" е последният подарък на бившия директор на Пловдивския театър Емил Бонев, сега вече драматург на театъра.

"Очаквайки Годо"

В същото време в Пловдивската опера два месеца са без заплати, общината също се бави с превеждането на обещаните пари, представления до края на годината няма да има, само оперни концерти. В държавния куклен театър - Пловдив, ще бъдат без заплати, някои и в неплатен отпуск, заради фестивалните разходи по време на "Двама са малко, трима са много". От трупата на обединения с РДТ Пловдивски театър отпадна актрисата Емилия Ованесян, носителка на "Аскеер" и на други престижни награди. Частен случай, казват някои, но фактът си е факт и не е без връзка с театралната реформа. Емилия Ованесян се яви случайно/неслучайно говорител на протеста на смолянската публика срещу закриването на театъра там. Съкращенията и недостигът, дори липсата на средства са част от контекста на новия театрален сезон.
В копродукцията на два театъра "Канкун" режисьорката Бина Харалампиева влага доста надежди - сценографията и костюмите са изработени в два комплекта, за да не се налага оскъпяване при транспортирането им, било в София, Пловдив или някъде в периферията. Така представлението ще бъде в репертоара на двата театъра, а от Пловдив е по-лесно и по-бързо да се пренесат костюми и декор, например до сцената "Николай Хайтов" в Смолян. Въобще транспортните разходи, винаги затрудняващи разпространението на културния продукт, са сведени до минимум, но това в случая е възможно, защото участниците са една кола хора - само четирима актьори. Дано сметките да излязат, във всеки случай тази продукция е осъзната крачка в посока на театралната реформа, доколкото под нея се подразбира съкращаване на разходи и уплътняване на възможности.
"Есенна соната" на камерната сцена, работа на Иван Урумов, заслужи награда за режисура и за актьорско майсторство на Анелия Ташева в ролята на Шарлота в края на фестивала "Сцена на кръстопът". Засега спектакълът - много прецизна работа на режисьор, сценограф, актьорите Анелия Ташева, Ивана Папазова, Стефан Попов и Мария Станчева, се радва на високо зрителско признание.
Погледнато повърхностно, Бергман, Бекет... си е истински лукс и едва ли предвещават пълни каси, но режисьорът Георги Михалков чете "Годо" като най-смешната пиеса за смъртта или като най-тъжната клоунада. Той не само променя заглавието, т.е акцентът е не просто върху чакането, а с какво се занимаваме, "очаквайки Годо". Представлението по най-хулигански начин жертва буквата на Бекет, заради духа на Бекет.
Мисля, че е най-игровият прочит, откровено залагащ на играта, на изкуството, от досега известните ни български реализации. И не само защото режисьорът залага и на танца, сценично движение Ива Караманчева, и на музиката и звукозаписния потенциал и монтаж на Иван Драголов. И сценографията на Петър Митев - отломки от антични статуи, дава много интересни възможности. Две от общо петте мъжки роли се играят от две изкусни актриси. Оставаш с усещането за метафора на разпадащия се свят, в който единствено един Владимир се опитва да преподрежда неподредимото. Тук увлечението на режисьора Михалков по източните изкуства и култури също си казва думата и затова спектакълът има особено арт очарование. Който от публиката не си излезе в първите 40 минути, ще го догледа до края. И ще му ръкопляска. Поздравления за петимата актьори - Петър Тосков (Владимир), Алексей Кожухаров (Естрагон), Николай Станчев (Поцо), Ивана Папазова и Ива Караманчева.
"Истанбулската история", подобно на турските сериали, се очаква да бъде зрителски хит. Тунджер Джюдженоглу, познат по света и в България с пиесата си "Лавина", поставя привидно важни въпроси с много добро чувство за хумор. То се появява, когато съвсем не очакваме и, обратно на нашето веселие, ни шамаросва с откровен битов скандал от много ниско естество. Над всичко обаче мен ме интересуваше предупреждението, което долових в този интересен текст - романтиката мутира в нещо съвсем друго, нещо, което много прилича на любов, но не е. Семейството като социална група върви към сгромолясване през този век, сексът става ужасно скучно занимание и все по-често има само една функция - комуникативна!, казва режисьорът Пламен Панев. "Истанбулска история" го изненадала с оригиналния поглед към една до болка скучна, странна връзка между по-възрастен популярен киносценарист и младо момиче - продавачка в бутик. Актьорите Симеон Алексиев и Елена Кабасакалова са в главните роли, участват още Георги Вачев, Мария Станчева, Румена Георгиева, Русалина Чапликова. Изброявам актьорите, защото всички, някои и в по две представления, от досегашната пловдивска трупа са заети в новите премиери. В Смолян Стайко Мурджев поставя "Когато гръм удари" от Пейо Яворов. Участват актьори от досегашната смолянска трупа и пловдивският им колега Симеон Алексиев.
В Пазарджишкия театър след две премиери - "С вкус на плодов сладолед" от Трайче Кацаров, работа на директора-режисьор Владлен Александров, и "Самоубиецът" от Николай Ердман, постановка на Десислава Шпатова, се готвят за десетите Есенни театрални срещи. Първото представление се играе на камерна сцена и в него участват Росица Александрова и Димитър Терзиев, във второто е заета голяма част от трупата.
Владлен Александров, често представящ българския театър в Македония, връща жеста и в Пазарджик реализират поредна (след "Дългото очакване на петлите") пиеса на Трайче Кацаров - "С вкус на плодов сладолед". Трайче е познат отдавна у нас като поет, драматург и режисьор, той е и възпитаник на НАТФИЗ. Наблюдава се - съдя от няколко фестивални прояви от последно време, по-честата напоследък ориентация и любопитство към балканските съседи и точно към Македония и Турция, донякъде и Сърбия. Младите режисьори пък се обръщат (и търсят подтици за себе си) към немската драматургия (Василена Радева, Крис Шарков), а Бина Харалампиева откри за българската публика Жорди Галсеран.
Така или иначе, два театъра в Южна България се опитват да надвият кризата по своя си начин в един доста сложен контекст. В тях няма самодейци, ако си послужим с едно необосновано твърдение на министър Вежди Рашидов, изпуснато от тв екрана, което слагаше под общ похлупак значителен процент от извънстоличните актьори. Защото и Наум Шопов не е завършил театралната академия, а какъв артист е!
В Ловеч обаче театърът спря, излезе след една премиера в началото на сезона в неплатен отпуск, защото искат да запазят без съкращения 38-членния състав, а парите не стигат. Във Варна ситуацията е буреносна заради обединяването на опера и театър под абревиатурата ТМПЦ и неговото ръководство. Столичните медии разпространиха писмото-декларация на независимия сектор в изпълнителските изкуства, подписано от Ида Даниел, Симона Попова, Диана Андреева, Бойко Илиев. То е съпроводено с Резолюция на Немския сценичен съюз, подписана от Холг Фрайтаг, председател на групата на директорите в Немския сценичен съюз, проф. Клаус Цеелайн, президент на Немския сценичен съюз, и Ролф Болвин, административен директор на Немския сценичен съюз, на български и немски език, както и с кратък доклад относно театралната реформа в България по "модела на немската театрална система". Какво казват колегите: "Как подобно бавно убийство на българския театър може да бъде обосновано с позоваване на немската театрална система, чиито качества се ценят и от правителството, и от гражданите, е необяснимо! Призоваваме Министерството на културата и правителството на България незабавно да прекратят драстичното заличаване на културата! Онзи, който отказва финансова подкрепа на театрите, отнема на своята страна възможността за културна идентичност в момент на тежка криза и възможността за изграждане на жизнено необходимата обществена визия за бъдещето".
Така наречената "реформа" в музикално-сценичните изкуства засега се изразява в съкращаване на хора и средства. Търси се повече прозрачност и демократичност за новия Закон за сценичните изкуства. Осигурени ли са публични дискусии и широки работни групи от експерти при изграждане на закона, попитаха участниците в дискусията "Театралната реформа в действие - тт част", организирана от Центъра за култура и дебати "Червената къща". Делегираните бюджети едва ли ще бъдат панацея за извънстоличните театри. Осигурена ли е устойчивост на финансирането посредством този финансов механизъм? И само професионализмът на българските актьори, продължавайки да работят и "очаквайки Годо", няма бъде достатъчен. Нужна е сериозна експертиза и откровен разговор за бъдещето на театралното изкуство у нас и преди всичко - ясна цел и прогноза за последствията на предприеманите от управляващите действия.