Те приеха смъртта като победа

Евгений Белий

Преди 81 години, на 23 юли 1942 г. на Гарнизонното стрелбище са разстреляни славните антифашисти Никола Вапцаров,Антон Иванов,Антон Попов,Георги Минчев, Петър Богданов и Атанас Романов.

За тези млади и самоотвержени борци за социална справедливост животът е славен, пролетен, изпълнен с радост и обич. 

А вярата -  бодра и неизтребима 

като птиците

И днес, колкото и да ни отдалечава времето от онези кървави, но необходими години за борба, колкото и днес фарисеите, предателите, кухите депутати и платени писачи на угоднически текстове да глаголстват от официални трибуни и мухлясали издания, делото на безсмъртните герои на антифашистката съпротива все така ще живее, ще се пренася от поколение на поколение. Защото нашето отечество България е събирателно име, заселено от хилядите лични имена на загинали герои, паднали за неговата национална и социална свобода. И докато я има България, ще ги има и тях. Въпреки всичко, въпреки! 

Те ще са в родината, в нейното сърце, в бъдещето й.

Колко щастливи са били Никола Вапцаров,Антон Иванов,Антон Попов,Георги Минчев,Петър Богданов и Атанас Романов! През своя кратък живот те събират в себе си най-добрите качества, присъщи на извисени и добри хора.Фашистките изверги се страхуват от мъртвите герои. Но не ще ги изтръгнат от паметта на историята, колкото и да се стремят да ги заличат. 

Идеалът е 

безсмъртен 

А скоро българския народ отново ще прогледне. 

Много скоро! 

Защото техния подвиг ще му бъде потребен. Ще го пречиства. Такава е логиката на човешкото битие. Не може да се живее без чест, без достойнство, без дързост, без вяра.

Имената на шестимата разстреляни на Гарнизонното стрелбище са святи имена. 

Да ги пазим. 

Да ги предадем на децата и внуците си. 

На бъдещето!

Защото Те приеха смъртта като победа!

И днес сме готови да извикаме: къде сте,другари, станете от гробовете си, защото днес ни трябвате, на България трябвате, както тогава. Станете и елате, но няма да намерите народа и държавата, за която сложихте главите си.

Няма да се зарадват душите ви и стоплят сърцата ви от това, което ще видите, защото през последните години България имаше шанса най-после да бъде господарка на себе си, но е на път да си остане слугиня. Станете от гробовете си, но не отваряйте днешните наши учебници и книги, защото в тях пише, че сте мрели не за правда и свобода, а заради махленска свада. Не разгръщайте нашите вестници, в които ровят костите ви, защото в тях ще намерите лъжи и измами. Станете от гробовете си, но не отивайте в нашия парламент, където ще ви освиркат и одюдюкат 

хора жадни за мерцедеси, 

имоти и слава

хора,които по команда влизат и излизат, по команда гласуват, и както изглежда, по команда бастисват България. 

Същата тази България, за която вие и още 9140 партизани,20 070 ятаци и помагачи и над 31 хиляди политзатворници и концлагеристи тръгнахте от различните краища на България да дарявате светло бъдеще, да я правите република, да й носите свобода, равенство и правда.

Не търсете независимост в днешна България, защото няма да я намерите. Не търсете достойнство и гордост, защото и тях няма да намерите - и те са продадени на чужди търгове. Не търсете горди политически българи, защото и такива вече няма.Станете от гробовете си, но не търсете паметниците си - ще ги намерите на вторични суровини, осечени и осакатени - на кого главата, на кого ръцете и краката Когато един народ не тачи гробовете  на синовете си, той отваря място за нови.

Станете от гробовете си, другари, но не ходете в българските училища, нито в българските книжарници. Там, където стояха портретите и се продаваха стихосбирките и словата ви - напразно ще ги дирите. Вашето, и нашето, поробено от фашистите отечество днес е поробено от бездуховност.

Отънял и празен е 

джобът на българина

няма в него пари нито за учители, нито за лекари,  камо ли за писатели, театри, артисти и наука. Растат цените на храни, горива и данъци. 

Ако по телата ви има още незасъхнали рани, не ходете и в българските болници -ще ви върнат,ако нямате пари. 

България, каквато ще я заварите, мрази своя народ, мрази своите бедни, мрази своите болни, мрази своите учени. Станете приятели и кажете - имало ли е фашизъм в България и има ли го и днес?! Станете и вижте как умират майки, деца и невинни хора. Станете и вижте как се рови в кофите за боклуци... Станете, и най-добре пак легнете в тия черни гробове, за да не берете срама на днешните "господари"!

Повече не можем да си позволим да наблюдаваме това,което се случва в България днес.Днешна България е точно обратното на това за което нашите герои се бориха и нека се опитаме да възродим пламъкът на идеите,чистотата на сърцата и примерът на саможертвата.Ние ,българските антифашисти няма да приемем имената на героите да бъдат заличени.Няма да приемем опитите за пренаписване на събитията и да позволим политическите еднодневки да се гаврят с този велик и незабравим подвиг! 

Крайно време е ние,българите да вземем съдбата си в собствените си  ръце,да се заемем с решаването на собствените си проблеми и да изградим отново по-справедливо и социално общество!

Да насочим нашите усилия за 

генерално преустройство 

на държавата,

за да се пресекат всякакви условия за корупция и злоупотреба с властта и да създадем такава държава и такива условия за живот,за каквито мечтаеха и жертваха своя живот и живота на своите близки нашите предшественици в жестоката антифашистка съпротива.Това е задачата днес-борба за делото на българските антифашисти!

Докато помним-има надежда!А докато има надежда-реваншистите никога няма да успеят да заличат миналото!

Дълбок поклон пред паметта и делото на Никола Вапцаров,Антон Иванов,Антон Попов,Георги Минчев,Петър Богданов,Атанас Романов и всички загинали български антифашисти!

Никога повече да не допуснем причини за гражданска война!

Да пребъдат антифашистките идеи!

Да живее България!