Щом на Запад не могат, какво остава за нас?

Цивилното неподчинение в Германия се намира в застой и важни политически решения, с които немското общество не е съгласно, не могат да бъдат променени. Това стана ясно на професионална дискусия на тема "Цивилно неподчинение и ненасилствени акции в социалните движения", организирана от Съюза за социална защита. Проявата събра неправителствени организации, политици, студенти и граждани - активисти в различни социални движения. По думите на социолога проф. Петер Гротиан последният значим успех на гражданското неподчинение датира от 2003 г., когато представители на различни социални движения протестираха заедно срещу войната в Ирак. На днешните социални движения липсва маса и организираност, коментира проф. Гротиан. Една от причините според него е, че някои хора се страхуват да се опълчат срещу държавата и да практикуват цивилно неподчинение. Пример за това са жителите на бившата Източна Германия, които след обединението получиха обещания за права и свободи. Те се сдобиха с тях, но сега се страхуват да се обърнат срещу държавата, която им ги осигури. От друга страна, има хора, които смятат, че дадени въпроси не ги засягат лично и затова не правят нищо. На трето място, акциите на неподчинение трябва да бъдат изнасяни основно от младите хора, което обаче не се получава, допълни проф. Гротиан.


Заключението, че цивилното неподчинение в Германия се намира в застой, трябва сериозно да ни притеснява. Не защото на българина особено му пука с какви проблеми трябва да се справят обикновените хора на Запад, а защото равносметката засяга един от недъзите на нашето общество - невъзможността да се противопоставяме на държавната власт. В повечето случаи, когато дадено правителствено решение или закон ощетява определена социална група или цялото общество, има хора, които решават да се противопоставят и тръгват на протест, но ефектът обикновено е нулев.
На пръв поглед и в Германия, и в България факторите за този неуспех са еднакви. Както има хора, които просто не се чувстват засегнати и нямат интерес да не се подчиняват, така има и хора, които се страхуват от сблъсък и разправии с полицията. Разликата е в това, че в Германия цивилно неподчинение все пак съществува, докато у нас почти отсъства. През 2003 г. хиляди германци от различни социални, професионални и етнически групи протестираха срещу войната в Ирак и дадоха ясен знак, че са против участието на Германия във военната интервенция. Акциите на цивилно неподчинение срещу държавната политика за търговия с оръжие и срещу складирането на радиоактивни отпадъци показват, че германците са будни и са готови да изразят несъгласието си. У нас може би най-значимото постижение на общественото несъгласие с държавната политика в последното десетилетие е успешната подписка за референдум за строежа на АЕЦ "Белене". Трябва да се отбележи, че този подход беше доста мирен, а успехът му съвсем не е сигурен. В същото време обичайните протести пред сградите на НС и МС рядко надхвърлят няколкостотин души.
Въпреки всичко успехът на социалните движения и в Германия, и в България е сходен. Дори да приемем, че немската държава има по-големи ресурси и развити стратегии да тушира общественото недоволство, неуспехите на активистите в една от водещите демокрации ни изправят пред въпроса: какво остава да правим ние тогава? На хартия управляващите трябва да отговарят пред народа. На практика родните депутати дори не отговарят на запитвания на граждани по електронните си пощи. Малкото хора, които участват в протестни акции, показват липса на солидарност в обществото ни.
Цивилното неподчинение в България ще има успех само тогава, когато спрем да се делим на млекопроизводители, лекари, пенсионери, студенти, защитници на животните и т.н. Различните социални и професионални групи трябва да се подпомагат взаимно и да не делят успехите на наши и ваши. Успехите са едни - на цялото демократично общество. Преди това обаче трябва да преодолеем собствения си страх. Държавата - това са гражданите. Хората, на които ние сме дали власт, трябва да се съобразяват с нас.