Със сиптомите на параноя

Миналия вторник конгресът на Републиканската партия утвърди члена на мормонската църква, бившия губернатор на щата Масачузетс Мит Ромни за кандидат-президент, а конгресмена Пол Райън - за негов вице. Форумът прие и програма на партията за следващите четири години, в която Русия е назована "противник номер 1 на САЩ".
И така, вече са ясни главните персонажи в голямото американско политическо шоу, което гледаме през ноември на всеки четири години. Демократът Обама, който се бори за втори мандат, също стяга своите пиар майстори, агенции и симпатизанти. Въпросът, който в момента излиза на преден план, е кой от двамата ще успее да събере повече средства за предизборната си кампания. Според информация на Ройтерс Мит Ромни има в банковата си сметка почти 60 милиона долара повече от Обама. Експерти обаче смятат, че е твърде рано - два месеца до изборите, да се каже, че той е с някакво предимство. Щабовете на двамата кандидати се стремят да се докажат с най-успешните акции по набиране на средства в цялата американска история. През юли Ромни събра 101 млн. долара за кампанията си, задминавайки за трети пореден месец Обама и демократите, които получиха като дарения 75 млн. долара. Тези пари са силно оръжие за рекламни кампании или за наемане на екипи, офиси и организиране на публични изяви. От началото на кампанията Обама е изхарчил повече - 377.3 млн. долара, в сравнение със 134.1 млн., инвестирани в избирателното тяло от Ромни. Само през юли екипът на сегашния президент е дал 40 млн. долара за телевизионна реклама. Но освен преките финансови вложения в избирателната кампания има още ред способи и хватки - типични за американската политическа действителст - с помощта на които се вдигат и свалят рейтинги. Особено важна в това отношение е медийната политика, която е под контрола на големия капитал. Именно в това медийно-информационно поле е ключът към насочване и управление нагласите на гласоподавателите. Няма кандидат за президент на САЩ, който може да си позволи да игнорира хората, притежаващи медийни империи.
След решаващия за щатски избори въпрос за средствата, с които се финансират кампаниите, следват темите, свързани с икономическата и външната политика. В това отношение е трудно да се открият съществени разлики в програмите на двамата кандидати, специално по въпросите, засягащи бъдещите отношения с Русия, която Ромни още в началото на кампанията си през март нарече "главен геополитически враг на Съединените щати". Пропускайки важното обстоятелство, че без сътрудничество с Русия Вашингтон не може да решава изключително важни глобални и регионални проблеми, свързани с ядреното разоръжаване, неразпространението на атомни оръжия, противоракетната програма, изтеглянето от Афганистан, Близкия изток, отношенията към Иран и Сирия, ядрените домогвания на Северна Корея, енергийните богатства на Арктика, промените в климата и т.н. Още повече, че много често  в  годините след студената война от Кремъл отправят към кандидатите за президент на двете големи американски партии пожелание - да се опитат да видят Русия такава, каквато е, а не каквато биха искали да бъде, и да зачитат интересите й на военна сила от първостепенна величина. Резултатът преди избори е винаги един и същ - пренебрежение. Това се потвърждава и от изявлението на кандидата за вицепрезидент - Пол Райън, в чиято предизборна реторика главният сюжет е Русия. Външната политика на Обама, казва в едно радиоинтервю той, е порочна. САЩ не бива повече да се подчиняват на ООН, където в Съвета за сигурност Русия и Китай упражняват правото си на  вето. "Ние даваме на тези две страни, които не споделят нашите ценности, незаслужено и ненужно влияние, защото решаваме всички въпроси чрез Съвета за сигурност", заключава той. Заедно с това предупреждава, че предвиденото от Обама съкращение на военните разходи, което започва в края на годината, означава, че "нашите военноморски сили ще слязат до равнището, на което са били през 1917 г." Организацията Politifact, която се занимава с оценка на правдивостта на изказванията на политици, нарече това изявление "абсолютна лъжа" .
По време на първата си кандидат-президентска кампания в началото на 90-те Бил Клинтън бе казал, че в глобалния и взаимозависим свят САЩ би трябвало да изпълняват ролята на водач, а не на владетел. Сега на среща с избиратели Ромни каза, че ще увеличи американската армия със 100 хиляди. Това обещание пряко засяга интересите на военнопромишления комплекс, очакващ нови поръчки за армията, която има над 700 бази по света. Не е трудно човек да се досети в касите на коя партия ще отидат волните дарения за избирателната  кампания. Обама - нобелистът за мир, на свой ред заплаши Сирия с война, което е също добра новина за Пентагона и оръжейния бизнес. Очевидно е, че заканите и на двамата се връзват с понятието "владетел", но не и с "водач".
Надпреварата за Белия дом навлиза в решаваща фаза. И няма да е никаква изненада, ако по познатата американска традиция още преди изборите САЩ ударят по сирийски "химически обекти". Което може да напомни за "мотивите" за "Пустинна буря-2" - оръжията за масово поразяване на Саддам, каквито не бяха открити и преди, и след инвазията в Ирак. При тези условия Обама не би си позволил да пренебрегне подкрепата на военно-промишленото лоби, щом иска още един мандат.
Предизборната кампания в САЩ изведе на преден план и въпроса за възможното повторение на  "рестарта" в руско-американските отношения при евентуален втори мандат на Обама. Ако се съди по казаното от него на Медведев при разговора им на световната конференция по ядрена сигурност в Сеул, уловен от камерите с включен микрофон, такава възможност не бива да се изключва. Тогава Обама, смятайки, че микрофонът е изключен, поиска от Медведев "отсрочка" по преговорите за противоракетната отбрана до ноември след президентските избори. Подобен уклончив бе сигналът, който Обама и Путин дадоха на срещата на Г-20 през юни в Мексико. Тогава двамата направиха дипломатични, но лишени от заряд и съдържание изявления. И двамата се ограничиха с тривиални дипломатични фрази, без нито дума за евентуална договореност. Обясненията в амерканските медии бяха, че в навечерието на изборите американският президент не може да си позволи ннито една непремерена стъпка. Разногласията по сирийската криза също дават отражението си върху състоянието на двустранните отношения. The New York Times нарече пресконференцията на двамата "мрачна картина, която изразява разочарованието и на двете страни". На тази първа среща на двамата в качествата им на държавни глави проличаха обаче разногласията по зависимостта на американските войски в Афганистан от руския коридор за снабдяване.
Анализатори във Вашингтон с основание смятат, че за разширяване на отношенията между двете страни не достига стабилна основа на икономическа взаимозависимост за разлика от отношенията между Русия и Германия. Половината от външната търговия на Русия е със страните от ЕС, делът на САЩ в нея е едва 3.7 процента. Това положение би могло да се промени в положителна посока, след като Русия вече е член на Световната търговска организация. Но това няма да стане веднага. Междувременно руско-американските отношения ще продължат да бъдат по-чувствителни към промените в политическия климат, отколкото отношението между Русия и ЕС. А промени в политическия климат могат дда настъпят и в двете страни. Така например американските медии оцениха като антиамерикански тона на предизборната кампания на Путин в началото на годината. От друга страна, тъкмо държавният секретар Хилари Клинтън даде сигнал за началото на демонстрациите в Москва преди и по време на президентските избори през март и на провалилата се "бяла революция". Не е никаква тайна, че САЩ се стремят към военно превъзходство на всяка цена. Но времената се менят, и то не в тяхна полза. Да припомним, че допреди двайсетина години Китай и Индия бяха заети с трудния за онова време проблем с изхранването на населението на двете най-многолюдни държави. Днес те заедно и поотделно са решаващ фактор в световните дела. По онова време Съветският съюз все още не се беше свестил от фиаското в Афганистан, САЩ въоръжаваха Саддам, а днес те напускат Афганистан, победени от талибаните. Ако американците изберат президент - републиканец, то можем да очакваме Русия да не бъде сред приоритетите във външнита политика на САЩ. И още нещо. Психологическата предубеденост, характерна за Ромни, бе отличителна черта на най-значимите неуспехи във външната политика на САЩ. Сега светът се нуждае от безпрецедентно стратегическо партньорство между Москва и Вашингтон, в което Европа и Азия, Северът и Югът да са в основата на политическо и икономическо обновление. Ромни, прикован в миналото, няма представа какво е това бъдеще. "На тези избори републиканците заслужават да загубят, а демократите не заслужават да спечелят" - писа преди време Робърт Самюълсън във "Вашингтон пост".