Сънят е бягство от живота
/ брой: 227
Най-неприятни в света на сънищата са следобедните. Това твърдение има нужда от уточняване. Сънищата нямат свят, освен ако не си го измислиш. А и сънища едва ли има, а само спомен за тях. После споменът изтлява - като самият сън. Значи може да се твърди успешно, че сънищата не съществуват, а вместо тях битува някакво подсъзнателно трептение на емоцията и илюзорна представа за действителността, каквато е била или каквато е могла да бъде. И още нещо - да разделяш сънищата на следобедни и други - например нощни, сутрешни или кошмарни, е все едно да определяш реалността по същия начин. А това едва ли е твърде уместно. С какво следобедният сън е по-лош от следобедното кафе например? И едното, и другото ти пречат да спиш нощем. На всичкото отгоре понякога причиняват главоболие.
Да оставим това.
Работя като банков инспектор и имам много работа. Следобед тя е особено мъчителна и гледам да спя - скришом, разбира се. Оповестявам шумно, че отивам на проверка в някоя банка, и изчезвам. Не си мислете, че обичам да спя. Просто няма какво да правя, за да преодолея изтощението от ритъма на нервното безсмислие. Сънят е убежище от живота: ако всеки ден насила спиш, насила значи и умираш. Ама това не е съвсем сигурно. Та отивам да подремна вкъщи, защото ми е на път към банката, която уж съм отишъл да надзиравам.
И това го правя вече трийсет години. Знаете ли какво се случи един ден?
Няма как да знаете.
- Ти всеки ден проверяваш една и съща банка - научава шефът ми. Той е пред пенсия. Аз - горе-долу също. - Това е похвално. Каква последователност! Кой те праща там всъщност?
На тази възраст не е хубаво де се лъже.
- Не проверявам никаква банка. Прибирам се вкъщи да дремна.
Шефът ми е беловлас човек, зъл, алчен и грозен. Поклаща глава и отсича:
- Това е похвално! Аз правя същото. Обаче живея в отдалечен квартал, лишен от банкови офиси, затова спя в кабинета. Имам удобства - и посочва дивана в ъгъла.
- Аз нямам такава привилегия - кимам искрено и тъжно. Сигурно ще ме уволни.
- Ето защо смятам да те предложа за свой заместник. Ти си последователен, глупав, мързелив и верен на навиците си чиновник. Ще ме смениш. Така ще осигурим приемственост в работата.
Прозях се, вместо да се просълзя. Колко мило! Този човек никога не хвалеше никого.
- Благодаря за честта - промърморих. В същото време ме обзе безпокойство. Тоя сериозно ли говореше? Отиде ми сънят!
- Процедурата ще отнеме около половин година. Дотогава ми бъди под ръка. И, между другото, смени банката, която проверяваш. Тая, твоята, фалира миналата година.
Бре да му се не види! Не знаех.
Ето това исках да разкажа. Хубаво е човек да си има диван на работното място. Длъжността е отговорна, но не изисква много движение. И мислене. Банки днес има, утре - не. Като еднодневките са. И хората, и те се раждат и умират. Едни в съня си, други се мъчат с месеци в болнични стаи. По-добре е да му дремнеш, за да погледнеш от височината на недействителното цялата измислена реалност на живота. И на банките, де. Хората, страдащи от безсъние, са мъртвородени, но не знаят това, горките. Депозанти. Вложители. Еднодневки с пари, които намират за уместно да складират своето спестовно битие в трезора на други еднодневки. Нещастна работа.
Та затова следобедният сън е полезен. И изобщо всички сънища - и нощните, и кошмарните, и следобедните. Ако не друго, от кариерна гледна точка се отразяват добре. Като кана младо вино.