От редактора
С вяра...
/ брой: 84
Не знам защо, но бидейки част от Първомайския митинг, се сетих за вярата. Онази, Вапцаровата вяра в по-добрия живот. Може би заради хората, които бяха дошли да протестират срещу корупцията, раздираща страната, които искаха справедливост и социална държава. Които бяха облекли поовехтелите си дрешки, но не се срамуваха да крачат с тях по софийските улици, по които иначе тежко се движат лимузините на властимащите. Въпреки усещането, че изглежда невъзможно, че чудовищното разделение на хората на богати и бедни е вечно, че пипалата на мафията са се просмукали навсякъде и за дълго, хората бяха дошли на своя протест с вяра.
Или може би се сетих за нея заради чистия поглед на Вапцаров, който гледаше от щандовете с книги.
Този поглед, той възможен ли е днес? Има ли я Вапцаровата вяра? Станала ли е друга с течение на годините? Остаряла ли е? И самият поглед към нея не се ли променя: възторжен, скептичен, ироничен...
Не, не мисля.
Разбира се, има хора различни и погледи различни. На някои тази вяра не им е удобна, тя им пречи на интересите.
Но за тези, които наистина вярват, тя си остава само една и истинска.
Тя не може да бъде друга.
Вярата в живота. В по-добрия, честит живот. В по-хубавия и мъдър живот. В такъв живот е вярвал поетът. И не само той, но и много други като него, заплатили за своята вяра с живота си. Посветили живота си на тази вяра.
Вярата в един по-справедлив и мечтан свят. Макар и в бъдеще време, което днес изглежда твърде далечно, невидимо дори.
Защото вярата е тази, която движи човечеството напред.
Та нима можеш да спреш човека да мечтае? И да вярва в мечтите си?
А когато един мечтае, това е надежда. Когато мечтаят милиони, това е сила.
Освен това вярата никога не остарява. Тя е обречена на вечна младост. И дарява с младост тези, които вярват. Които я пазят чиста в сърцата си. Както за себе си, така и за другите хора.
Да, мнозина ще се опитват да я щурмуват. Дори с куршуми. По-често с куршуми. Както и с лъжи, манипулации, измами. С неверие.
Но нали знаете, че ако я приемете в гърдите си, тя е бронирана там здраво и за нея бронебойни патрони няма открити.
А аз знам, че сред младите хора има и такива, които пазят с гърдите си тази Вапцарова вяра. И я предават един на друг, от поколение на поколение. В тях ми е надеждата. В зрънцата, които никой не можа да открадне, да даде на грабливите птици. В зрънцата, които посяти в благодатна почва, един ден ще дадат хубава реколта. Колкото и капризно да е времето...