Ренесанс на национализма в Европа

В условията на глобалната криза идеите на екстремистката крайна десница в Европа привличат лишените от възможности за нормален живот. Те не са ново явление. Но вече успешно превземат нови политически пространства. За първи път след Втората световна война профашистки, националистически, екстремистки и крайнодесни партии имат свое представителство в местни и национални правителства. Те демонстрират омразата си към имигрантите, ненавиждат евреите и отричат Холокост. А крайната им риторика е силна и дълготрайна отрова, която отключва най-тъмните страхове на хората. През 2007 г. след изборите за европейски парламент националистите дори успяха да създадат своя парламентарна група от 20 депутати и я нарекоха "Идентичност, традиция и суверенитет". Тя бе оглавена от Бруно Голниш от Френския национален фронт, съден за твърденията му, че не е имало Холокост. Тази парламентарна група се разпадна само 9 месеца след формирането си заради скандален спор межу румънски и италиански депутати за ромите. Но фактът, че се появи на европейския политически небосклон, е достатъчно тревожен.
Идеята за обединена Европа, родена през 50-те години, бе вдъхновила първопроходците с обещанието: "Никога повече фашизъм, никога повече война!". Основите на новата общност, отхвърлила отровния национализъм, бяха поставени не само със създаването на единния европейски пазар, но и със спазването на демократичните принципи, човешките права и върховенството на закона. Днес има много, и то основателни съмнения, че обещаното в зората на обединена Европа се спазва, че социалният проект за толерантност е жив.
На стария континент изглежда силно е избледняла паметта за ужасните времена на фашизма, за милионите жертви на режима, подпалил най-унищожителната война в човешката история. Днес недоволни и изпълнени с омраза младежи в много европейски страни, нуждаещи се от идеология, се обръщат към неонацизма. Защото макар политическите принципи на тази човеконенавистническа идеология да са примитивни, материализмът й е шлифован. А незрелите юноши лесно се манипулират. Смущават и безнаказаните, а в някои случаи толерирани прояви на войнстващ национализъм в повечето европейски страни. През последните години сме свидетели на създаването в Западна Европа на  етнонационалистически, популистки и антиемигрантски партии. Някои от тях вече упражняват власт. В Австрия например националистическата Партия на свободата, основана от Йорг Хайдер, и Алиансът за бъдещето на Австрия спечелиха 29 процента от гласовете. Крайнодясната Датска народна партия направи истински пробив на последните избори и спечели 22 мандата в парламента. Дания се ползва с името на спокойна и толерантна държава, но влиянието на ултранационалистите в нея расте. Те са вече третата политическа сила в страната. Партията Йобик в Унгария, която следва националистически традиции, спечели 17 процента на последния вот и има 47 депутати в парламента. Герт Вилдерс - лидерът на парламентарно представената ултрадясна Партия на свободата в Холандия, казва, че за да има сигурност, трябва да се изгонят имигрантите. Към тази заразена с кафявия бацил пасмина спада и българската "Атака", която крепи правителството. В наскоро преиздадените книги на лидера й Волен Сидеров - "Бумерангът на злото" и "Властта на Мамона", има антисемитски внушения, за него Холокост е "сюжет", лъжа, изфабрикувана от американците, които са управлявани от еврейския капитал. 
Много симптоматична е ерозията на свободите дори в родината на Магна харта. Наследниците на черноризците на Осуалд Мосли - британският фашистки лидер през 30-те години, искат да запазят нацията чиста и да прогонят имигрантите от бившите колонии и от Източна Европа. Британската национална партия (БНП) на последния местен вот през 2009 г. изненадващо спечели общинските избори в Суонли, графство Кент, и то с убедителните 41 процента от гласовете. "Бялото общество е превърнато в мултирасов ад" - да се отървем от огромното зло - заявява лидерът на БНП Ник Грифин. Лексиката на Мосли не е била по-различна.
В трите балтийски бивши съветски републики и в Украйна се оказа много лесно нацистите да бъдат окичени със званието "борци за свобода". От почти всички източноевропейски страни, дори от Русия, е имало не само сътрудници на фашистите, но и сформирани войскови части, които са били на Източния фронт на страната на Германия. Днес в някои от тези страни, като Естония например, има паметници на легионери, участвали във войната срещу Съветския съюз. Естонските власти не само оправдават колаборационизма с хитлеристите, но и реабилитират политици с пронацистки възгледи. В страната напълно легално действа "Съюз на борците за освобождение на Естония", който обединява около 3 хиляди души, воювали рамо до рамо с хитлеристите срещу Съветския съюз.
Когато паметта е къса, неизбежно идва Злото. На това учи европейската история от годините, предшествали войната. Късата памет не само толерира неонацистите. Тя руши авторитета на Съвета на Европа - първата международна институция на стария континент, създадена, за да брани демокраццията и човешките права. И създава торна почва за реваншизма.