Още за мигрантското цунами, или познатият ход "Разделяй и владей"

Когато преди години Общият пазар еволюира в сегашния Европейски съюз (ЕС), у мен, както и в милиони други европейци, се роди надеждата, че най-сетне Старият континент ще преодолее вековни вражди, взаимни съмнения и недоверия и със своето над половинмилиардно население ще се превърне в своего рода Европейски съединени щати - държавна, политическа и военна формация със своя собствена, тежка дума в световната политика, икономика и глобален ред.
Буквално седмици след началната еуфория вътре в ЕС започнаха да се очертават по-малки и по-съществени проблеми, различия, дискусионни точки: за да се стигне до наши дни, когато Великобритания открито заплашва да напусне Съюза, а пък ЕС открито заплашва със строги санкции "немирния и непослушен" Орбан, държавния лидер на Унгария.
Но това се оказа дреболия в сравнение с милионната мигрантска вълна, това "човешко цунами", което внезапно заля стара Европа преди година и нещо. Това беше огромна мигрантска вълна, спусната от Турция и донякъде обяснявана с либералното Herzlich Willkommen, прословутото "Добре дошли!" (в Германия), произнесено лично от канцлера Ангела Меркел.
Но дори и да не го беше изрекла, човешкият поток щеше да връхлети бреговете на Европа - очевидно добре подготвен, старателно организиран и ръководен, добре подплатен финансово. Що се отнася до последното, ще си позволя да цитирам моя стар познат и колега, иракския журналист Мохамед Халаф (сега уважаван професор в НБУ), който сподели сензационния - поне за мен - факт, че на един средно голям кораб с мигранти италианската брегова служба е открила цели четири милиона долара. Представяте ли си? Всеки от нeколкостотинте души на въпросния "бедстващ кораб" (включително бебетата и старците) са имали средно по десетина хиляди долара в джоба си. "Пишете повече за подобни случаи!", настояваше в едно тeлевизионно предаване Халаф, намеквайки, че това е най-сигурният показател, че не става дума за нещастни бегълци, сграбчили вързоп с най-необходимите вещи от горящия си дом, а за хора, които съзнателно са тръгнали на "екскурзия" в Европа - и то предимно млади мъже между 18 и 35 години. И "сирийци", от които (според статистическите изследвания) само 15 процента са жители на тази арабска страна, а останалите са афганистанци, пакистанци, иракчани, негри и какви ли още не.
В тази връзка турският президент Ердоган побърза да поиска от изумена Европа шест милиарда евро, за да се справел с бежанската вълна, плюс още куп изисквания към ЕС, включващи безвизово пътуване за турците из Стария континент, по-бързо включване на Турция в ЕС и т.н.
И понеже началствата от Евросъюза, както и лидерите на отделните европейски държави започнаха да се опъват на лакомията на Анкара, Ердоган неотдавна произнесе една мъглява заплаха: "Европа върви по минно поле". Какво пророчество! Само няколко дни след това изречение в Брюксел загърмяха взривове, отнели живота на десетки, ранили стотици.
Не, въобще не ми е минавало през ума, че Анкара има пръст в тези нечовешки, отвратителни актове. Само че с тази милионна мигрантска вълна в Европа проникнаха десетки, стотици джихадисти, окървавени "герои" от печално известната "Ислямска държава".
Но да оставим за малко проблема с взривовете и открития пазарлък на Турция с Европейския съюз. Думата ми беше за това, че мигрантският взрив е план, и то добре осъществен. Възниква веднага логичният въпрос: кой и какъв интерес има от това? По всички данни, основни играчи в тази мигрантска пиеса са изключително богатата Саудитска Арабия и Турция. А зад тях има един сценарист, старателно държащ се в сянка, големият покровител и приятел на споменатите две държави, човекът с раиран цилиндър и козя брадичка, чичо Сам. Ех, приказки, би казал някои скептик. Чак пък чичо Сам, чак пък САЩ...
А може ли, бих запитал аз, да има по-ефикасен начин от въпросното мигрантско цунами за внасяне на сериозен разкол в Европейския съюз? Само преди година пътувахме спокойно през границите на Обединена Европа. И какво става днес с тази общност? По границите на България, Сърбия, Македония, Румъния, Унгария се вият вълни от бодлива тел, издигат се железни прегради, някъде вече властите струпват материал за строеж на бетонна стена (като в Израел). Това ли е обединена Европа? Неразбориите, скандалите, острите противоречия в Брюксел не секват, дори винаги кротка и послушна България си позволи да постави условие (е, макар и едно). И всичко това - заради прословутите мигранти. Да не говорим за стълкновенията по вече затворените граници: за това как побеснели мургави младежи замерват - в стила на позната арабска интифада - граничните защитници с камъни. Как в отговор на това ги обливат със струи вода и сълзотворен газ. Да не говорим за това, че на граничните бразди между отделните братски държави на Евросъюза вече дежурят не само граничари, но и жандармеристи и части от редовни армии...
Това ли е Шенген, натам ли ни води ЕС? Днес територията на обединена Европа е прорязана от дълбоки пукнатини, разединена повече от всякога. Все по-често се чуват гласове за разпада на Европейския съюз.
А какво по-добро от това за политическите алхимици от Вашингтон? За тях появата на едни Европейски съединени щати винаги е била кошмар, стряскащ съня им. А познатата древна максима "Divide et impera" (Разделяй и владей) върши добра работа и днес...


Мигрантското "човешко цунами", което заля Европа, е добре осъществен план, твърдят експерти