Нова реализация на "Великденско вино" в Пловдив

В Пловдивския куклен театър се играе "Великденско вино" от Константин Илиев. В ролята на поп Кръстю - Виктор Бойчев. Навръх своята 50-годишнина ученикът на проф. Стефан Данаилов в Театралната академия и директор на Пловдивския куклен театър реши да си подари роля. Що ще "Великденско вино" в куклен театър? "Добрият театър навсякъде има място", отговаря актьорът-директор. Представлението наистина е хубаво и различно.
33 години са минали от първата постановка на "Великденско вино, или Обвинения срещу свещенодякон Игнатий Левски и ловешките труженици, отправени от Кръстю Тотев Никифоров в долнокрайската черква "Света Богородица" от Константин Илиев през 1980 г. в театър "София". Първият постановчик е Леон Даниел, в ролята на поп Кръстю Никифоров - незабравимият Георги Миладинов. Леон Даниел постави пиесата в Пазарджик с Иво Русев - незабравим поп Кръстю, и в Смолян - също, и там се роди един незабравим поп Кръстю - Никола Пашов. Иван Добчев пък има своя поп Кръстю - Велко Кънев ("Аскеер 1994"), а наскоро в радиотеатъра и Георги Къркеланов. Всяка година от първата постановка до днес се появява по един нов сценичен поп Кръстю. Вече са 34 или 35. Само в Пловдив са четирима - Никола Тодев (реж. Дамян Попхристов), Стоян Миндов (реж. Асен Шопов), Димитър Селенски (реж. Георги Кайцанов), преди няколко дни и Виктор Бойчев (реж. Лео Капон). В Добрич е Радомир Андонов, във Варна - Христо Христов, и т.н. Или както казва непрежалимият Леон Даниел: "...добрата пиеса е като добър кладенец - колкото повече черпиш от него, толкова повече вода идва."
В първите минути Бойчев много напомня по ръст, фигура, глава и брада покойния Георги Миладинов - великолепен актьор, слязъл от сцената без време. Но после усещаш подхода му - много внимателен, максимално близък до искреността, и не можеш да не го уважиш. Струва ти се малко предметен този подход - поп Кръстю, като че ли повече нещо мести и се суети около съда с комката - светото причастие, мери пространството на малката църква с големи крачки и тихата си изповед и по-малко са емоционалните му експанзии, но този подход някак постепенно те завладява, влиза в тебе, вярваш му. Понякога тази пределна искреност и премерена обикновеност е за сметка на чуваемостта. Но залата е притихнала и следи с изключително внимание представлението. Автентичната среда е пресъздадена от художника  Димитър Воденичаров. Той, режисьорът Лео Капон, Христо Намлиев - музика, и Гергана Стаматова - мултимедия, създават една магична атмосфера, в която се случват чудеса - появява се образ на стената на църквата, масата с причастието се движи, прави свой кръг в пространството. Поп Кръстю зове немия клисар Гечо да слезе от горната галерия и да приеме великденското вино. В това представление той не се появява, ние не виждаме изпълнителя на ролята - актьора Румен Караманов, макар че неговото присъствие е осезаемо чрез шумове и действия. Финалът обаче, след всички обвинения и признания, а те са адресирани и чути от Гечо, е страшен - в рамката на вратата  провисват два боси мъжки крака. Виктор Бойчев започва тихо своята изповед - от минус долно "до", но пътя, който изминава с всички настъпления и отстъпления, с цялото това мятане  в обвинения и полупризнания, води неотменно към страшното признание: "Изядохме та, Игнатие, изпихме та."
Това представление може да има дълъг живот, въпреки че е изключително тежко за изпълнение, ако наистина е толкова съдбовно за Виктор Бойчев, както се стори на мнозина на премиерата. Във всеки случай му го пожелаваме, защото "Великденско вино" от Константин Илиев е непревзет връх в българската монодрама и с избора на темата за осъзнаването на греха и покаянието, и с много важния фрагмент от българската история, който осветява индиректно образа на Апостола, и с "добре подредените думи", както казва Леон Даниел.

Снимка в. "Марица"