Нестандартна версия за сваления СУ-24

Съвсем неотдавна, в началото на септември, Владимир Путин се обърна към шефовете от Вашингтон с недвусмисленото предупреждение: не си играйте с нас, ние сме велика ядрена сила.
Не искам да коментирам остротата на тази реплика - тя само отразява все по-голямото напрежение, което САЩ и послушниците от НАТО нагнетяват в отношенията с Руската федерация.
Последната драстична проява, поредната тежка провокация бе свалянето на руския  бомбардировач Су-24 от самолет на турските ВВС над територията на Сирия. Разбира се, американски самолет, който изстреля американска ракета. Както казва един от оцелелите пилоти: "Без никакво визуално или радио-предупреждение...".
Не бих искал да коментирам и логичната много остра реакция на Кремъл и лично на президента Путин. Тя определено показва, че светът вече се намира в най-лошата фаза на познатата ни от миналото Студена война.
Тук обаче бих искал да се спра не на факта, че светът отново се оказва върху буре с барут, а на опасното и късогледо самодоволство на военните от Пентагона и на "ястребите" от Конгреса на САЩ по отношение на военната мощ на Руската федерация".
Лично президентът Обама неотдавна употреби пренебрежителната, да не кажа обидна формулировка: "Надигаща се Русия", в контекста на това, кой би могъл да бъде потенциален враг на САЩ. А дали наистина е така? Дали враг номер 1 на Америка, преди 25 г., днес е само една будеща съжаление "надигаща се" държава, която не може да се съвземе от политическите трансформации през последния четвърт век? Да, с помощта на "свои хора" (имам предвид Горбачов и Елцин) огромният Съветски съюз се разпадна - без нито един изстрел пред очите на изумения свят. Да, в постсъветското политическо, икономическо и социално пространство това доведе до тежки сътресения. Но както се казва, "всяко чудо за три дни": 10 години след доброволното сепуку, което СССР си направи, на власт дойде Владимир Путин, личност, която нямаше нищо общо с геронтофилските тенденции в Кремъл, с местничестката ограниченост на редица съветски лидери, които нито знаеха чужди езици, нито познаваха света. 
 Вече 15 години Путин е на кормилото на Русия - 150-милионна държава с 14 милиона квадратни километра територия. Много неща има още да се поправят след драматичното рухване на СССР. Но това в никакво отношение не се отнася до въоръжените сили на Москва, които днес - повече отвсякога - са в отлична форма. Нещо повече - с възможности, които или са непознати, или са недооценявани от експертите на Пентагона, а още по-малко от мъдрите глави в Белия Дом и Конгреса.
Но да оставим разсъжденията и се обърнем към конкретиката. Повод за това ми дава нестандартната версия за гибелта на руския военен самолет Су-24, предложена от американския публицист Пол Крейг Робъртс, известен икономист, политик и общественик, един от главните архитекти на т. нар. Рейгъново икономическо чудо. Пол Робъртс, ни по-повече, ни по-малко смята, че свалянето на въпросния Су-24 е било

опит за разгадаване

на  секретна руска военна технология, която вероятно се е намирала на борда на сваления над Сирия бомбардировач. Според Робъртс това е технология, използвана ефикасно неотдавна срещу свръхсъвременен ракетен ескадрен миноносец на САЩ (а малко по-рано срещу израелски реактивни изтребители, произведени в Америка). По данни на експерта тази технология "оглушава" и ослепява" електронните системи за свръзка на противника: нещо фатално в реална бойна обстановка.
В своя публикация Пол Крейг Робъртс се позовава на свой познат специалист - Джон Абърт, според когото Пентагонът е изпратил в граничен със Сирия район на Турция (където бе свален руският самолет) най-добре подготвени и компетентни специалисти по радиотехника от компаниите "Рейвън" и "ЕЛИНТ". С надеждата, че Русия ще използва и в Сирия своето секретно "чудо -оръжие" за радиоелектронна борба в защита на авиацията си и експертите зад океана ще успят да се доберат до принципите на действието му или поне ще се научат да парират руската секретна технология.
Според Робъртс, Турция не е могла да осъществи тази военновъздушна атака без окуражаващ знак от Вашингтон. И тук според автора на нестандартнана версия възниква въпросът защо е свален именно бомбардировачът Су-24? Отговор на това запитване от видния американски общественик, естествено няма. Тогава в тази насока биха помогнали подробности около използването на руското

радиоелектронно "чудо-оръжие"

В това отношение медийната информация е скромна. Но и много показателна. Да започнем с историята, свързана с некоординирания с никого (очевидно разузнавателен) полет на израелска въздушна формация през нощта на първи срещу втори октомври т. г. Четири изтребителя Ф-15 навлизат във въздушното пространство на Сирия (такива налети Тел Авив е правил и преди това) и се насочват към района на Латакия, където е руската военновъздушна база Хмеймим. Вдигнатите във въздуха руски бойни машини Су-30 СМ очевидно са "включили" нещо, защото израелските самолети в паника са се впуснали обратно. При бягството си са нарушили и въздушното пространство на Ливан, където ливанските военни сили са засекли преминаването им в 23,15 часа. Оттогава подобни опити от страна на Израел не са правени.
Но това е, така да се каже, върхът на айсберга. Историята с ескадрения миноносец на САЩ от четвърто поколение "Доналд Кук" е нещо съвсем друго. Въпросният миноносец е наистина страшно оръжие: на борда си носи до 96 крилати ракети "Томахук" с далекобойност от 2500 километра, способни да носят ядрени заряди. В корабния арсенал има също така 74 зенитни управляеми ракети от различни класове, автоматизирана артилерия, мини, торпеда. Освен това на борда е монтирана най-новата бойна информационно-управляваща система "Иджис": тя позволява да се приема и обработва информация от датчиците на други кораби, летателни апарати и т. н. и да се дават целеви указания за техните ракетно-пускови  апарати. Накратко: от борда на "Доналд Кук" може едновременно да се координира обстрелването на стотици цели на противника. Към това трябва да добавим най-съвременни радари, уникална кевларова, бронева и друга защита на самия кораб и на неговия екипаж от 337 моряци. С основание в печата наричат този миноносец "морски боен робот", способен да взима решения и да разменя информация с други подобни кораби на автоматичен режим - без всякакво участие на хората.
И така, този съвременен флагман на американските миноносци навлиза на 10 април миналата година в Черно море. Скоро след присъединяването на Крим към Русия: очевиден военен демарш, дрънкане на оръжие в познатия стил на Пентагона.
И само два дни по-късно, на 12 април (денят на космонавтиката), над Черно море, в неутрални води се повява руски бомбардировач Су-24, който е на въоръжение още от 70-те години на миналия век.
На есминеца е обявена бойна тревога: цели 12 пъти(!) ветеранът-бомбардировач Су-24 имитира атака срещу страшния "свръхесминец" и го облита на височина 150-160 метра.
Половин час продължава подигравката с гордостта на американския боен флот. А "Джеймс Кук" (кръстен в чест на герой от виетнамската война) мълчи и бездейства. Когато "наглата руска машина" отлита миноносецът бързо се отправя към близко румънско пристанище.
Там членовете на екипажа преминават беседи с психолог, за да се възстановят от стреса: 27 души подават рапорт за оставка. Не им повлиява дори обещанието на Пентагона да повиши застраховката от 1 на 3 милиона долара. В същото време полковник Стивън Уорън от Пентагона нарича маневрите на руския Су-24 толкова близо до  миноносеца "заплашителни и недопустими".
А с какво е свързано

принудителното бездействие на "свръхесминеца?

Защо не е отговорил - при толкова ракети и артилерия на борда - на очевидните предизвикателства на руския пилот? Отговорът е прост. Защото не е могъл. Екипажът на руския Су-24 мигновено е "отрязъл" хвалената система "Иджис", както и останалата електроника на борда, основана на най-нови цифрови технологии. На борда не е могъл да работи нито един компютър. Есминецът просто е "оглушал" и "ослепял". Нито едно оръдие не е могло да стреля, нито една ракета не е била в състояние да се издигне във въздуха. Мощният боен кораб, гордост на военноморските сили на САЩ, за миг се превръща в безпомощно дървено корито. Су-24 е могъл да прави с него, каквото си поиска. Безнаказано. Това не е било просто въздушно хулиганство, а ясен сигнал към Пентагона: "Разполагаме с ново електронно оръжие, на което не може да противостоите".
Какво е  имало на борда на самолета? Военна тайна. Но тя показва само едно: Русия не е някаква "надигаща се държава", а могъща военна сила. И САЩ, и НАТО трябва да се съобразяват с нея.