"Мечтите" вероятно няма да се сбъднат

Грузия е страна на драматични герои, театрални сюжети и колоритни политически водачи.  Едва ли е случаен фактът, че тя е държавата, която държи първо място в света по преводи и интерпретации на Шекспир. В зората на независимостта, след разпада на СССР, тогавашният грузински президент, странният и параноичен Звиад Гамсахурдия бе известен и като един от най-добрите преводачи на барда от Стратфорд на Ейвън. За разлика от него днешният му наследник - Михаил Саакашвили, е далеч от трагизма на Шекспировите герои. А и рицарското поведение му е чуждо. Но днес на грузинската политическа сцена има още един активен и по грузински цветист претендент за лидер - милиардерът Бидзина Иванишвили, чийто дебют в политиката придаде нови сили на грузинската опозиция. През 2003 г. той финансира ръководената  от Саакашвили "Революция на розите". Сега в навечерието на изборите на 1 октомври вече е  главният му съперник.
На местните избори през 2010 г. няколко партии - Лейбъристката, Националният форум и партията на Нино Бурджанадзе, обявиха бойкот. Но най-неочаквано тъкмо тогава заяви за себе си  Иванишвили. Към него се присъединиха няколко дребни партии и той съумя да създаде политическа коалиция "Грузинска мечта". За това какви са възможностите на коалицията можем да съдим по начина, по който Иванишвили организира през май огромен митинг в Тбилиси с участието на над 100 хиляди души. По време на предизборната кампания Иванишвили изказа много сериозни обвинения по адрес на Саакашвили и неговия режим, но категорично отричаше, че може да използва силови похвати, за да вземе властта, или да организира безредици след изборите. Той води предизборната битка и на

втората политическа сцена

която се намира във Вашингтон. Там цяла дузина лобистки фирми представят новия спасител на Грузия и неговото движение "Грузинска мечта". Сигналът му към покровителите на Саакашвили е ясен - външната политика и след него няма да се промени и Грузия ще има по-предсказуемо и представително правителство начело с най-богатия грузинец.

Олигархът Иванишвили не жали средства и разчита на младите

За същността на предизборната картина в Грузия много красноречиво говори и неотдавнашното изявление на Едуард Шеварднадзе. "Саакашвили е готов да запази лидерския пост дори с цената на живота си. Той има неистово влечение към властта. За него и целия му екип оставането на власт е въпрос на живот и смърт - толкова много престъпения е извършил", казва Едуард Шеварднадзе в интервю за вестник "Асавал-дасавали". Бившият грузински президент, който в края на студената война бе външен министър на Съветския съюз в екипа на Горбачов, неотдавна обвини Саакашвили, че подготвя кръвопролития, за да попречи на опозицията да спечели изборите. "Трябва да се готвим за най-лошия сценарий. Съветвам президента, казва Шеварднадзе, да не поставя на изпитание търпението на народа. Най-добре би било сам да се оттегли. В такъв случай няма да се лее кръв. Моля за извинение грузинския народ за това, че през 2003 г. (по време на "Революцията на розите") предадох властта на Саакашвили. Той установи диктатура в страната", заключава Шеварднадзе.
Изявлението на бившия президент звучи крайно за онези, които не са информирани, но то не е много далеч от грузинските реалности. Политическата култура в Грузия е все още на равнището на кървавото отмъщение. На опонента се гледа не като на политически противник, а като на смъртен враг. Да припомним само факта как през 2000 година Саакашвили свали избрания на общи избори няколко месеца преди това Едуард Шеварднадзе. Превратът бе наречен демократичен. По същество той означаваше по-нататъшно отделяне на Грузия от най-близкия вековен партньор - Русия.
Сега Саакашвили е изправен пред труден и сложен избор. Той няма право да се кандидатира за президент на следващите избори. През 2013 г. изтича срокът на пълномощията му. Затова предвидливо, още миналата година, благодарение на парламентарното мнозинство, с което разполага, той  успя да промени конституцията на страната, в резултат на което се промени и балансът на властта. Постът министър-председател става главният - с най-много пълномощия, а президентът ще е натоварен главно с церемониални функции. Така, сменяйки кабинета си, Саакашвили може да продължи да бъде главната политическа фигура в страната. Това, разбира се, ще зависи от наближаващите избори, на които оглавяваната от него партия Единно национално движение най-вероятно ще запази мнозинството си в законодателния орган.
Преди седмица Национално-демократическият институт на САЩ оповести резултатите от своя анкета за електоралните нагласи в Грузия. Те показват, че за Единното национално движение на Саакашвили са готови да гласуват 34 процента от избирателите, а за опозиционната коалиция "Грузинска мечта" - 20 процента. Останалите гласове ще се разпределят между другите партии. Само десетина дни преди това, според същия институт, Единното национално движение е имало подкрепата на 38 процента от избирателите, а  "Грузинска мечта" - на 14 процента. Въпреки очертаващата се тенденция за увеличаване броя на "мечтателите", малко вероятно е те да изместят позавехналите вече "рози". Защото Саакашвили има


солидна подкрепа отвън
 

Вече две десетилетия след разпада на СССР Грузия свързва тясно съдбата си със САЩ, които имат своите геополитически интереси в Северен Кавказ. На бившия президент Джордж Буш принадлежат думите: "Избраният от вас път на свободата не е никак лек, но по него вие няма да сте сами". При Обама отношенията станаха по-формални. Но по всичко изглежда, че САЩ нямат намерение да се отказват от своя проверен кадър. Но въпрос на Ройтерс по време на посещението на Хилъри Клинтън през юни в Грузия за перспективата да стане премиер, Саакашвили отговаря, че главното в случая не е личността, а институциите. Клинтън на свой ред вмъква, че от лидерите и личностите зависи в какво състояние ще се окажат институциите.
В сегашните парламентарни избори най-вероятният победител ще е онзи, когото САЩ подкрепят. ЕС застава също зад Саакашвили. Истински дипломатически десант в Тбилиси направиха от началото на месеца генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, който говори пред редовното годишно съвещание на грузинските посланици в чужбина, външните министри на Полша, Швеция и Аржентина и трима от най-влиятелните американски сенатори - Джон Маккейн, Джоузеф Либерман и Линдси Греъм. В Тбилиси отдавна не бяха посрещали толкова високи гости, дошли, за да подкрепят действащия президент за вота. Сенаторите обявиха, че ще следят внимателно доколко демократични и прозрачни са изборите. Расмусен, който на пресконференция подчерта, че високо оценява приноса на Грузия в афганистанската операция, се срещна и с офицерите от грузинския батальон, подготвен да замине за провинция Хелменд в Афганистан. (Грузинския контингент надхвърля 1700 военнослужещи и е най-големият от всички контингенти на страни, които не са членки на НАТО.)
Солидно рамо за Саакашвили дадоха и от нова Европа, както би каза Ръмсфелд. Миналата седмица външните министри на България, Румъния, Чехия, Латвия и Литва бяха в Тбилиси, където се срещнаха с Михаил Саакашвили, с председателя на парламента Давид Бакрадзе и с външния министър Григол Вашадзе, както и с представители на опозицията и на гражданското общество. В края на визитата си Николай Младенов заяви от името на колегите си, че те са в Тбилиси, за да подкрепят реформите в Грузия, нейната стабилност и териториална цялост, изтъквайки заедно с това, че с промените, направени в изборното законодателство на Грузия, са изпълнени най-важните условия за качеството на изборния процес.
В грузински медии в тези предизборни дни се появиха информации и за неимоверните усилия на Саакашвили да укрепва военната мощ на Грузия за защита "при възможна агресия от страна на Русия". "Нашата страна не може да си позволи да бъде на средно равнище. Ние трябва да сме много силни, за да вървим напред" - заявил той при посещението си във военно производствено обединение "Делта". "А за да постигнем това, трябва да укрепваме въоръжените сили", казал Саакашвили, обявявайки в същото време, че в момента се формира военен резерв към съществуващата 39-хилядна армия. До края на тази година числеността на резерва трябва да достигне 70 хиляди, а през 2013 г. - 150 хиляди души. В заводите "Делта" сега работят 2500 души, но в близко време, според плановете на Саакашвили, те ще се увеличат три пъти. Самонадеяният грузински президент заявява също, че безпилотният летателен апарат, който грузинците произвеждат, превъзхожда руските. А грузинските БТР-и предизвиквали според него "чувство на завист у руснаците". В Москва отдавна не спят спокойно - казва Саакашвили. Тези му думи са напълно достатъчни, за да се появят съмнения за менталното му здраве. Това е причината Москва да не изключва нови провокации от страна на Грузия. В Южна Осетия и в Абхазия също са разтревожени от реваншисткия курс на Тбилиси. Докато Саакашвили е начело на властта в Тбилиси, казва лидерът на Южна Осетия Леонид Тибилов, не е възможно да има диалог.
 "Ние, които поддържахме "Революцията на розите" се чувстваме предадени - заяви наскоро  бившият външен министър на Грузия Тедо Джепаридзе. Днешната власт отстъпи от всички ценности и принципи на революцията, чиято цел бе да се осигури по-добър живот за всички". Така мислят голяма част от грузинците. Но въпреки това най-вероятно Саакашвили ще остане на власт. И главна заслуга за това ще имат външните му покровители.


На 1 октомври в Грузия ще се произведат парламентарни избори. Очаква се оспорвана битка между управляващата партия Единно национално движение на Саакашвили и опозиционната коалиция "Грузинска мечта", оглавена от милиардера Бидзина Иванишвили. Сегашните избори ще бъдат последвани от президентски през 2013 г. Репутацията на Михаил Саакашвили, който беше преизбран през януари 2008 г., след като дойде на власт в края на 2003 г. в резултат на "Революцията на розите", беше опетнена в последните години от неговите нервни изблици, агресия, непремерени приказки и авторитарни уклони. Според последните социологически проучвания шанс да попаднат в парламента имат само три партии - управляващата Единно национално движение, опозиционната коалиция "Грузинска мечта" и Християндемократическото движение.