"Капана" ще е първият артквартал в Пловдив

"Капана" да се превърне в първия квартал на творческите индустрии в България, обещават от платформата "Едно". На първо време още тази година през юни, след това през септември и октомври, "Капана" ще е територията на три събития. Както е известно, под тепетата се местят три от най-големите международни фестивали в столицата - Sofia Design Week, Sofia Dance Week и Sofia Architecture Week. Те вече ще се наричат One Design Week, One Dance Week и One Architecture Week. Последните новини около "Капана" са, че започна със символична копка на кмета Тотев и зам.-кмета Стоянов ремонтът на основни улици в квартала. Пет улици не само ще бъдат ремонтирани, но ще станат и пешеходни. Няма да се слагат цветни плочки, както на близката Главна улица, а ще бъде запазен автентичният паваж. Обособяването на пешеходни зони ще позволи организирането на културни фестивали тук, обяви Иван Тотев.
Какво представлява "Капана"? "Капана" е характерен квартал с облика на ориенталска чаршия. Лабиринт с къщи, тясно притиснати една до друга, като останали без въздух, липсват и дворчета, но някакси са китни-накитени - цветово различни и всяка си има някаква отлика от другата до нея - във фасадата, покрива. Уличките са тесни и къси, пресичат се хаотично, без прави ъгли. В тях всеки може да се изгуби. И търсейки това, за което е тръгнал, да открие неподозирани места. В "капана" на "Капана" някога е било още по-трудно. Бил е занаятчийската чаршия на Пловдив. Тук е кипял невероятно пъстър живот.
През 1652 г. е имало 880 дюкяна на пловдивската чаршия. Най-внушителна била сградата на Куршумхан. В нея се помещавало управлението на най-влиятелния еснаф - абаджийския. Забележителен бил и Големият безистен - правоъгълна едноетажна сграда с площ 500 кв.м, в която търговците прибирали стоката си. Около безистена били работилниците на различните сдружения. През втората половина на XIX век по-голямата част от магазините в "Капана" са били притежание на българи.

Да се надяваме, че все някога ще бъде спряна и наглата инвазия на автомобилите

Кварталът е свързан и с национално-революционните борби на предшествениците ни. Като част от плана за вдигане на Априлското въстание, на 22 срещу 23 април, по стар стил, 1876-а  братята Димитър и Петко Свещарови подпалват дюкяна си (свещоливница) в "Капана". Опит да запали своя дюкян прави и Кочо Честеменски. Леярът Лазар Велеганов, чиито работилници и дюкян се намирали на Абаджийската чаршия, излива лъвчетата за калпаците на въстаниците и кръста за знамето. По-късно, след Освобождението, Димитър Свещаров е един от кметовете на Пловдив. Кмет на Пловдив е и Христо Дюкменджиев, чието име носи улицата, на която започна преди дни ремонтът. Там е бил и домът му.
В нощта на 13 срещу 14 юни 1906 г. избухва голям пожар и изпепелява огромна част от чаршията. За този случай Никола Алваджиев пише в своята "Пловдивска хроника":  "Изгоряха не само дюкяните, но и едно минало, което няма да се повтори".
Знае се, че освен безвъзвратно загубените архитектурни ценности, като Куршум хан и Големия безистен, в тази територия е имало още няколко джамии, множество стари "маази", една много голяма и хубава баня и различни други интересни сгради. От ХІХ век тук нищо не е останало, освен Джумая джамия, която маркира началото на структурата. От джамията до "Шести септември", между Главната улица и булевард "Борис ІІІ". Единствено имената на част от улиците - "Железарска", "Златарска", "Абаджийска", "Кожухарска",  подсказват къде е било средоточие на определен занаят, еснаф, чаршия. Дори "маазите" (складови и магазинни помещения) по улица "Магура" са от по-ново време. Най-усиленото ново изграждане на "Капана" е станало след Първата световна война и най-вече в периода между 1920 и 1930 година. През 20-те години арх. Тома Тарпанов е направил проектите на къщи по "Княз Богориди", "Абаджийска", "Георги Бенковски", "Златарска"... По същото време са реализирани и проекти на арх. Христо Пеев. Той е проектантът на величествената къща на Обрейкови на ъгъла на "Богориди" и "Райко Даскалов". В "Капана" проектират и други известни пловдивски архитекти - Стойко Стойков и Георги Бъчваров. В стилово отношение архитектурата на повечето сгради се придържа към изразните средства на сецесиона, като при по-новите от тях се се долавя влиянието на конструктивизма - те са с по-съвременни линии, с по-опростени и изчистени форми и детайли. Уникален градски феномен, уникална градска структура. Толкова човешки съдби на цели фамилии занаятчии - кожухари, железари, златари, обущари, шивачи... В североизточната част на "Капана" - по улиците "Богориди", "Гимназиална" и други, вече несъществуващи, като "Съединение", преобладават арменските заселници. Компактната част от тях живее в близост и в околностите на Небет тепе.
Част от очарованието на "Капана" си отива (изчезва) със строителството на тунела под Трихълмието - тогава се оформят булевардите "Георги Димитров", днес "Борис ІІІ", "Шести септември" в тази си част.
 Новото застрояване в началото на ХХІ век, особено на източната част на "Капана", когато на мястото на старите постройки лъсват стъклените фасади на нови хотели и се усили автомобилното нашествие, лишава топоса от предишното му очарование и създава неимоверни трудности за пешеходците. Вярно е, че мястото винаги отразява духа на времето с неговите възходи и падения. На улица "Георги Бенковски" един до друг са два лъскави хотела, а срещу тях е къщата, строена от хаджи Семко Палавеев от Копривщица, датирана 15 юни 1920 г. Така гласи надписът над входната врата на отдавна пустата къща. Всеки период/всяко време нещо е унищожавало, друго е прибавяло, но като цяло "Капана" остава винаги част от идентичността, от историята и културното наследство на града, както пише в свое изследване арх. Антоанета Топалова.  Поради това той е обявен за "Групов паметник на културата". От общо около 400-те сгради на "Капана" 80 са със статут на индивидуални паметници - обекти на недвижимото културно наследство, напомня арх.Топалова. През 1981 г. в рамките на изложбата "За повече красота в жизнената среда. Синтез на архитектурата с пластичните изкуства" група проектанти и архитекти под нейното ръководство представят проект за обновяване на "Капана", превръщайки го в мултифункционално място и в същото време запазвайки автентичния силует на комплекса. Те пледират да бъдат запазени старите сгради, а новите строежи да са в стилов синхрон със старите. През 1983 г. екипът извършва реконструкции на десет обекта в квартала. Бъдещето на "Капана" продължава да вълнува арх. Топалова. Неотдавна тя отново напомни за общата им разработка с френски специалисти. Трябва да кажем, че за щастие "Капана" не се разруши, но за нещастие той не се запази такъв, какъвто беше. Изчезна нещо от неговия дух. Така твърди и една от дългогодишните му жителки, журналистката Екатерина Калчева.
Някога в "чекмеджетата" на "Капана" можеше да откриеш онова единствено копче, което прави роклята ти, копирана по модел от "Прамо", уникална и специална. Днес търговията отново преобладава, но  придобива все по-представителен и бутиков  характер. На мястото на старите, малко мрачни, но толкова загадъчни и романтични работилници сега има магазини и офиси за бижутерия, сувенири, марково облекло. На това място с неподражаема атмосфера му приличат галериите и те присъстват, макар и дискретно - първите бяха "Волар" на Ганю Ганев-Ганди и фотогалерията на Никола Лаутлиев, сега има галерии на колекционера Димитър Инджов, на поета Борис Роканов, на художническото семейство Милена и Кольо Мишеви - Студио 42, на майка и дъщеря  Полина и Ели Станчеви - "Елиста". Тук се намират култовите за Пловдив заведения "Петното на Роршах", където писателят Александър Секулов представя най-новите значими произведения на познати и непознати автори, "Мармалад" и "Найлона", Чаената къща... Хановете са заменени от бутикови хотели, колите на гостите им правят почти невъзможно придвижването на пешеходците по тесните улички.
В последните години младежките инициативи в сферата на културата започнаха да търсят и ползват "Капана" - помним проявите на Веселина и Катрин Сариеви и на Борис Роканов в последната Нощ на музеите и галериите.
Идеята на платформата "Едно", според нейния директор Асен Асенов, пловдивчанин впрочем, е да му дадат живот с помощта на дизайнери, архитекти и творци от танцовото изкуство, които участват във фестивалите им. Ще бъдат проведени изложби, работилници, акции на открито, дискусии, презентации и представления. Желанието да се активират запуснати пространства, да им се вдъхне нов живот и най-вече - да се въвлекат пловдивчани в това приключение, е записано и в апликационната форма на Пловдив в състезанието за културна столица на Европа през 2019 година.