Какви пари, какви 24 лева?

Какви пари, какви 24 лева? Това едва ли не питат управляващите, сякаш са забравили, че обещаха 24 лева на ден за подпомагане на собственици на заведения, фитнеси, образователни и танцови школи, актьори. Причините за забавянето на тези помощи, обявени от министър Деница Сачева, са направо смехотворни - огромният брой декларации и сгрешените данни в тях. Сред оправданията е и изчакването на документи и нотификации от Европейската комисия, както дори... и празничните дни. Оплакванията на Сачева прозвучаха така, сякаш декларациите ги попълват разни "неграмотници" и затова бъркат запетаи с точка, тирета, графи и т.н. "Грешки", които забавят чиновниците, дето денонощно смятат и пресмятат как да орежат още от парите за подпомагане на спрените бизнеси. Тезата си за забавянето на плащанията по мярката "Запази ме" Сачева защити и по време на поредния блиц контрол пред ресорната социална комисия - как имало и сгрешени банкови сметки, и как малко над хилядата служители в Агенцията по заетостта са претрупани с работа. 

Това им е работата в крайна сметка

Ресорното министерство, а не хората в неплатен отпуск от неработещите бизнеси, трябва да се кахъри за тези неволи. Именно ресорното министерство трябва да се погрижи за такава организация на дейността на агенцията, че да е в максимална помощ на нуждаещите се - ако е нужно с дежурства, допълнителен щат или нещо друго.

Не бе пропусната и дежурната порция хвалби пред социалната комисия, че въпреки цитираните неблагополучия вече са подпомогнати 39 000 служители по тази линия и изплатените обезщетения са близо 10 милиона лева. А също, че всички усилия на работещите в Агенцията по заетостта са насочени към това до края на този месец да бъдат изплатени дължимите суми по мерките за подпомагане на бизнеса и запазването на работната ръка за месеците ноември и декември. Важно уточнение е, че кандидатствалите по мярката са 42 000, а на около 3000 души компенсацията е отказана по различни причини. Данните сочат, че по тази схема повечето от подпомогнатите са ресторантьори и работещи в питейни заведения. Иначе, протестът им бил разбираем, защото те очаквали веднага да започнат работа. 

За да продължи със 

замазването на картинката 

с въпросните компенсации, Сачева побърза да анонсира благата вест, че от 1 февруари се очаква да започне приемът на документи за януари, като помощта вече няма да е 24 лева, а 75 процента от осигурителния доход.

Ако се запази досегашната скорост на изплащане, ще се сбъдне още една наша прогноза - че парите ще стигнат до хората към март-април, т.е. непосредствено преди изборите.

Предизборно от кабинета дойде и новият анонс за намерението му бонусът от 50 лева за пенсионерите да продължи и през април. В същото време и това намерение, както винаги, е гарнирано с доза катран, тъй като поредното нововъведение, което властта обмисля, е дали парите този път да не са за всички, но... без най-бедните. Защото те щели да получат по 120 лева за храна, също през април. Така хората с най-ниски пенсии от 300,01 лв. до 369 лева, колкото е официалната линия на бедността, или близо 390 000 души, ще останат зад борда на добавките. След като в продължение на половин година пенсионерите свикнаха да получават сумата на калпак. Може пък упражнението с разделянето на хората според размера на пенсията да е "репетиция" за общественото мнение и реакцията на пенсионерите, когато кранчето с този бонус спре безвъзвратно за всички. 

За да е пълна хорската радост, Сачева не пропусна да огласи и новината, че на заседанието на правителството е приет Националният план за действие по заетостта, за който ДУМА вече писа и според който са предвидени 83 милиона лева за така наречените активни политики и мерки на пазара на труда. Сумата е едва с 10 милиона лева повече в сравнение с миналата година и не е ясно какви

планини от чудеса 

ще се постигнат с нея.

Съвсем логично дойдоха протестите и митингът-дискотека под прозорците на властта. Логично дойде и поредното искане за оставките на Бойко Борисов, Томислав Дончев, Лъчезар Борисов и Деница Сачева.

На този фон прозвуча оправданието на министър-председателя, че, видите ли, разбира затрудненията на ресторантьорския и хотелиерския бизнес и "затова Министерството на труда и социалната политика и Министерството на икономиката разработиха толкова мерки за подкрепа за близо 2 милиарда лева", а пък заедно с помощта за пенсионерите разходите нарастват на около 3 милиарда лева. Зучи добре, но се пита в задачата защо при тия планини от пари хората не усещат тази грижа по джоба си, а твърдят, че стотинките се бавят. И даже си позволяват да протестират и така да усложняват епидемичната обстановка!

Цинично прозвуча и твърдението на икономическия министър, че депозитите се увеличават, заплатите у нас растат, а потреблението се запазвало с отчетен минимален спад през второто тримесечие на 2020 г. И още от "мантрите" на властта, отново изговорени от Лъчезар Борисов: "Изцяло сме на разположение на бизнеса", "България ще се справи с проблема с безработицата, вземайки мерки", "България поддържа най-добра финансова стабилност в ЕС по няколко показателя". И как става така, че хем сме най-добри, хем сме на последно място по всичко? 

Най-ясно фактът, че народът и властта обитават различни светове, лъсва преди избори. Сегашната ситуация го потвърждава. Как не им омазоляха устите на някои да повтарят, че са запазени 300 000 работни места благодарение на мярката 60 на 40, че по нея са разплатени стотици хиляди левове и че проблем със социално-икономическите мерки на уравляващите няма.

Няма да е лошо членовете на правителството, включително Лъчезар Борисов и Деница Сачева, от време на време да си сверяват часовниците по данните на Европейската статистическа служба Евростат - да хвърлят едно око на огромните различия между България и всички останали страни-членки в ЕС по 

средни брутни почасови доходи

Ако нямат време да четат дълги доклади, за тяхно улеснение припомняме, че средната заплата на час в България е 2,40 евро, в Румъния е 3,70 евро, а средноевропейската - 13,20 евро. Което прави цифром и словом разлика от близо шест пъти между нас и ЕС. Първенец е Дания с нейните 27,2 евро на час, следвана от Люксембург - 19,6 евро, и Швеция - 18,2 евро. С други думи, в държавите-членки най-високият среден брутен почасов доход на национално равнище е 11 пъти по-висок от най-ниския, изразен в евро.

Евростатистиците правят и сметки, необходими за елиминиране на разликите в ценовите нива в отделните държави чрез така наречения стандарт на покупателна способност. Данните за България сочат, че средната заплата на час у нас става 4,64 евро, което обаче отново е около 3 пъти по-малко спрямо средноевропейското равнище. При това измерване лидер пак е Дания с 19,2 евро, следвана от Германия с 16 евро. Това пресмятане "стопява" до четири пъти разликата между първия и последния в класацията. Казано с думи прости (както обичат да "превеждат" разбираемо икономическите синдикални експерти) - при равни други условия нашенецът получава три пъти по-малко пари, отколкото средният европеец. Както и да го гледаме, България пак остава в негативните класации на Евростат в края на скалата с най-ниските средни брутни почасови доходи...

На този фон прословутите 24 лева съвсем не са излишни и са за предпочитане пред нищо.