Анализ
"Истанбулската конвенция" е правен пасквил
Привърженицте на джендър идеологиите най-често изнамират несъществуващи проблеми, привнасят ги от някъде или раздуват маловажни такива
/ брой: 80
Йордан Колев
В демографията винаги са били важни два ключови проблема - защо намалява раждаемостта и кои са ефективните мерки за нейното увеличаване? Това са въпросите, които все още не са получили своите отговори, независимо от проведените през годините многобройни специализирани изследвания на раждаемостта у нас (първото комплексно изследване през 1976 г.). Освен преките материални стимули (детски парични добавки, еднократни парични помощи при раждане, отпуски при раждане и отглеждане на дете, данъчни облекчения и т. н.) би следвало в програмите на подобни изследвания да се обърне внимание и да се приемат мерки, чрез които да се противостои на нерепродуктивните влияния на различни глобалистични концепции за света и неолиберални идеи за човешкия живот.
Такава е и отправната постановката в прословуто обсъжданата "Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие ("Истанбулска конвенция"), която по заявка цели да предпази жените и децата от домашно насилие. Тук не е място, а и са направени съответните оценки и анализи от компетентни органи за нейния смисъл и същност, но още от заглавието на този документ е ясно кой е потърпевшият и се
предизвестява
кой е насилника
Като житейски текст (текст за живота) конвенцията може да се възприема като дребно съчинен "правен" пасквил, който вместо да регулира отношенията между хората, всява съмнения, подозрения и неприязъм. "Неравното третиране на жените и мъжете в този аспект (домашното насилие - б.а.) може да се разглежда и като нарушаване на един от фундаменталните на съвременния конституциализъм - равенството на гражданите през закона."
Да, ако насилието над по-слабите и беззащитни хора (деца, жени, мъже, възрастни и недъгави хора), а може би насилието изобщо, е значим проблем за съвременното общество, нека напомним една мисъл на Карл Маркс: "Мъдрият законодател не осъжда престъпленията, той ги предотвратява". Може би много по-добре би било, ако услията на европейските съюзни органи и държавите бяха насочени в тази посока.
Опасностите и проблемите от нея идват от възможните некоректни интерпретации на отделни постановки в нея от страна на различни политически и неправителствени организации, амбивалентни групи и подставени "научни авторитети". Като разполагат с големи властови и финансови ресурси те доразвиват всевъзможни джендър тежнения и предприемат действия.
Привърженицте на джендър идеологиите най-често "изнамират" несъществуващи проблеми, привнасят ги от някъде или раздуват маловажни такива. Например, у нас проблемът за равнопоставеността на мъжете и жените е решен още в средата на миналия век. Сега жените се включват във всички сфери и дейности на стопанския и обществения живот, дори в някои от тях прекомерно са преекспонирани, което не може да бъде повод за гордост. Емпирично трудно може да се докаже различно заплащане на един и същ труд на мъжете и жените у нас. Само повърхностните анализи показват някакви незначителни различия.
И ако социални проблеми, поставени от конвенцията могат да бъдат решавани или пренебрегвани, то непредсказуеми са възможните интерпретации на произтичащите от нея джендър въжделения, превръщани с подкрепата на политическите представителства в страните, в универсални норми, задължителни за цялото общество. Достатъчно е да се спомене
настояването за признаване
на еднополовите бракове
включването в образователните програми на децата в детските градини и началните училища на дискредитацията на пола като биологична даденост.
Трудно е да се предвидят какви могат да бъдат последствията от свободата на всеки индивид да променя не само своя пол, но и да извършва всевъзможни маниполации върху организма си не само по идейни и традиционни съображения, но и от користни цели, и при това осигурителните системи, обществото, са длъжни да осигурят необходимите условия и разходи.
В сферата на лошите предположения може да се очаква, като продължение на Истамбулската конвенция за насилието над жените, появата на нова конвенция "в името на здравето на жените", с която жените ще бъдат лишени от правото да раждат. Така няма да има евентуални послеродови заболявания, ще се елиминира наследствеността при някои заболявания, а също и черти в характера. В този дух в социалните мрежи широко се разпространяват резултати от някакви изследвания, които показват, че хората без деца живеят по-добре и са по-щастливи. Може би Изкуственият интелект ще съдава хора в изкуствена среда по предварително зададен модел. Той ще възпитава и поколенията на "правилната страна". Превъзходни идеи "всичко в името, всичко за благото на човека". Колко "непрозорлив" е бил дядо Славейков (Петко Р. Славейков) с мисълта си: "Да възпиташ у една жена добродетел е равносилно да възпиташ едно поколение".
На застъпниците за важността на тази конвенция, която някои наши ведомства (МВнР) определят като достижение на най-върховите нива на Европейското законодателство, ще противопоставя расъжденията на една млада американска художничка Никита Куломб с мнението ? по отношение на "Do Women Really Want Equality?" (Наистина ли жените искат равенство?, 2016 г.)
"Феминистките биха ни накарали да вярваме, че животът на жените е много по-лош, отколкото този на мъжете, че сме слаби и "патриархатът" е срещу нас и затова заслужаваме всякакви програми и предимства, само за да бъдем на равни условия с мъжете. Но обикновеният факт е: тук на Запад в много отношения ние сме по-добре от мъжете. Повечето от нас не искат да плащат половината от сметките, не искат да работят на мръсни и опасни работни места, не искат да ни призоват, ако има война, не трябва да доказваме в съда, че децата ни се нуждаят от нас след развод, ние не искаме да служим като неплатен бодигард или да сме първият, който слиза долу, когато чуем странен шум ... и за наш късмет, не е нужно! Защото мъжете правят тези неща. Доброволно. Всеки ден. Те не искат "благодаря", защото им е вградено да дават, да служат. И въпреки, че може да изненада някои читатели,
мъжете правят тези неща,
защото обичат жените
Те правят тези неща за нас, за да можем да ги обичаме обратно. ...Мъжът, който избира работата пред семейството, е по-често човек, който жертва желанията си да бъде със семейството си в полза на семейството си."
Конвенцията внушава противопоставяне. Младата американка (художник - творец) проповядва на основата на традиционните стериотипи взаимно уважение и взаимна любов. Трябва да изберем! Защото там, там дълбоко в божественото начало на връзката между мъжа и жената ще открием най-ценния зародиш от нея и смисъла на нашия живот - децата. "Мъж и жена - два полюса, които се съчетават за да бъде човек".
Шарл Морис дьо Талейран: Жените имат равни права с нас, но в техните интереси не влиза да се възползват от тях.