СТИХОТВОРЕНИЕТО
Хосе Марти
/ брой: 17
Родината? -
по е силна от смъртта! -
изрича
птицата футуристична,
Хлебников наречена.
На Дос Риос росата -
в междуречие
разцъфнало -
най-пролетно звъни.
И в легналата тишина
хълмовете вдига
призивна тръба.
Верига след верига! -
към кръвта вървят
изправените
бронзови мъже.
Сърца епохата отключва.
Къде
остана робската земя,
от буря люшната?
На битката огромна
в грохота
загиваш ти,
Хосе Марти.
Очи - отворени
и слънце клада ...
Прозрачен тръгваш
в полета
на свободата млада.
Родината изгрява,
прогледнала и жива,
на твоя кон
под огнената грива.
Там стихове запалват
нощните звезди.
По тревата кървава
човек със кръст върви.
И след целувката оловна
няма сила,
която да те върне
към смъртта отново.
Защото Куба все така
към теб, Поете,
гледа -
как влизаш
в бой за сетната победа.