Хладнокръвните убийци от Ленгли

"Кой не е слушал за Джеймс Бонда, кой не е чувал за него" - откъс от съвременна народна песен. Извън шегата, многократно препечатваните романи, рекламираната шумно поредица от филми за шпионина герой на Запада Джеймс Бонд (или само "агент 007"), служител на прехваленото английско разузнаване (в което навремето се оказа, че работи цяла група съветски агенти), го направи световноизвестен. Въпросният книжен герой, творение на бивш висш полицай от "Скотланд ярд" - Йън Флеминг, носи специалната титла "агент 007", която му позволява да прибягва и до убийства в изпълнение на трудните, опасни - и винаги успешни накрая - операции по всички краища на планетата. И да, литературното отроче на Йън Флеминг наистина убива, но след много перипетии и схватки с равни (или почти равни) нему противници.

Летящите играчки

Това, за което ще стане дума сега, няма нищо общо с литературно-филмовите легенди за супер шпионина Бонд. Ще се спра на няколко истории, които почти не намират място в нашия свръхсвободен и демократичен печат и за които в Америка (а и в Западна Европа) се пишат статии и дори се създават документални филми. Става дума за хилядите хладнокръвни убийства, дело на небезизвестното американско Централно разузнавателно управление (ЦРУ), извършвани с последния каприз на авиацията - т.нар. дронове.
За тези, които са пропуснали подробностите, веднага пояснявам - това са малки безпилотни самолети, наблъскани с най-съвременна електроника и снабдени с малки, но много ефикасни и точни ракети, които се управляват от голямо разстояние - през мрежата на военни спътници, даващи възможност летящите "играчки" да поразяват цели на хиляди километри от командния пункт. Оказва се, че в последните години ЦРУ е голям клиент на фирмите, произвеждащи дронове - почти толкова голям, колкото и армията на Щатите.

Всевиждащите очи

Сега си представете друга картина: незабележими с нищо на пръв поглед фургони с надписи "Държавна собственост" и "Влизането строго забранено", разположени в пустинята Невада, не много далеч от вечно шумния, вечно буден и вечно гангстерски хазартен център на САЩ - Лас Вегас. И докато там денонощно се печелят (и повече губят) пари, изсипват се водопади от ярки светлини и музика от всички познати стилове, в парка на фургоните цари тишина, порядъчност и ред (контролиран от многобройните явни и скрити телевизионни камери). А какво става вътре, във въпросните фургони на ЦРУ? Нищо. Или почти нищо. Млади момчета, опитни компютърни оператори, много добре платени, седят пред екраните и наблюдават. Какво?
В случая, за който ви разказвам, част от екипа всекидневно следи (ако щете, шпионира) независимата държава Пакистан. Наблюдава я през "очите" на същите тези дронове, които летят на неголяма височина - около три километра, и предават - през Космоса до пустинна Невада - невероятно ярки, точни и релефни картини от всекидневието на въпросната ислямска страна. При това операторите всеки момент могат да дадат нова заповед и да променят траекторията на дроновете (и съответно получаваната картина).
И в един прекрасен момент, когато анонимният оператор, скрит в невзрачния фургон, реши, че в обектива е попаднал "съмнителен обект" (разбирайте терорист), той натиска един клавиш, от дрона излита малка и бърза ракета, която за броени секунди достига до набелязаната жертва и я пръсва на парчета. Ей така, без разпити, без съд и присъда...
Разбира се, въпросният смъртоносен дрон може да порази с оръжията си не само един, а доста повече хора. Както казах, ракетите са изключително точни и много мощни. Забележете, само за миналата 2015 година ЦРУ по този начин е избило над ТРИ ХИЛЯДИ (!) пакистанци. Само поради голото съмнение, подозрение, предчувствие, че те биха могли да бъдат евентуално от "Ал Кайда" или друга терористична организация - враг на Велика Америка.
Тези "невинни" подробности научих от документалния американски филми за дроновете на ЦРУ и тяхната роля в независим Пакистан. Изнесените факти са наистина потресаващи: хладнокръвни убийства на деца и юноши, "разстрелване" - в мекия смисъл на думата, на трийсетина достопочтени стари пакистанци, събрали се на междуселска джирга (съвет), за да обсъдят използването на граничните пасища. Както споделя пред камерата очевидец, след избухването на ракетата, изстреляна от анонимния дрон, наоколо - по поляната и дърветата, са висели крайници на убитите селски старейшини. Защо ли? По подозрение, че МОЖЕ БИ това е среща на терористи.

Без съд и присъда

И това не са един, не са два случая. За тях разказва пред камерата в същия филм бивш служител от незабележимите фургони на Ленгли (централата на ЦРУ), който не е издържал да бъде повече палач на невинни млади и стари хора.
"Какво означава "съмнително поведение"? - задаваше той риторичния въпрос. - Представете си, че видя - през дрона - в Монтана (американски планински щат) мъж, нарамил ловджийска пушка, следва ли да го взривя на парчета, защото е събудил у мен някакви подозрения?..."
Най-трагикомичният случай, за който разказва (а и показва на запис) въпросният млад дисидент - бивш агент на ЦРУ, е следният: един от дроновете лети всекидневно над определен квартал в някакъв неголям пакистански град. Почти редовно камерата показва една и съща гледка - съпругът се връща около обяд вкъщи, хваща за косата жена си на двора, бие я, сваля я на земята с ритници, после си "свършва работата" с нея, запасва си доволен шалварите и тръгва отново по своите си работи. И това всеки Божи ден. Въпросният млад оператор, скандализиран до крайност, решава - в духа на хладнокръвно извършваните от ЦРУ убийства - да изпрати на жестокия съпруг една малка ракета. И ето драмата - мъжът се приближава отново до дворната врата на къщата си, младежът дава електронната заповед за убийство, ракетата потегля от дрона, но... в същия момент и злочестата малтретирана съпруга тръгва към външната врата. Още секунда - и тя ще стане жертва заедно с лошия си мъж на "добрата" американска ракета. Все пак ракетата долита по-рано от нея, експлозията изпепелява мъжа й, а жената се отървава с лека контузия. Тук виждаме младия оператор агент в ролята на добрия чичко Господ...

Който нож вади...

А какво е отношението на редовите пакистански граждани към тези дронови "подвизи" на ЦРУ?
"Не можем да ви спрем да убивате от въздуха наши хора - казва пакистанец пред оператора на филма. - Но помнете, с всяко ново убийство сред нас расте омразата към Щатите!"... И камерата показва хилядни антиамерикански демонстрации в големи градове на Пакистан, разплакани жени и разгневени мъже, които размахват юмруци срещу карикатурите на Добрия чичко Сам с раирания цилиндър на главата. А Библията го е казала отдавна: "Който нож вади, от нож умира".
Хладнокръвните убийства на ЦРУ в Пакистан (а сигурно и в редица други източни страни), надхвърлящи стократно измислените подвизи на Джеймс Бонд, едва ли ще останат без последици за самите Съединени щати. Те само засилват "асиметричната война", водена срещу Америка и Западна Европа. И от която, за съжаление, не загиват властимащите, а обикновените, невинни мъже и жени.



Още от времето на Джордж Буш-младши САЩ започна употребата на дронове в някои райони на Пакистан, където и до днес живеят племена, без разрешение от Исламабад


ЦРУ има тайна програма, насочена към лица, които са заподозрени в терористична дейност по целия свят, включително и в страни, в които няма разположени американски войски. Тази програма е напълно секретна и ЦРУ отказва да предостави информация на обществеността за това къде се прилага, как и по какви критерии се избират целите, кой носи отговорност за атаките и колко хора са убити досега



През ноември 2002 г. ЦРУ уби шестима предполагаеми членове на "Ал Кайда" в първия в историята въздушен удар с дронове. 12 години по-късно броят на безпилотните бомбардировки е над 500 и вече се е превърнал в част от мрачното ежедневие в няколко държави по света


Откакто Барак Обама стана президент, дронове са нанесли 462 удара в Пакистан, Йемен и Сомалия, убивайки около 289 цивилни, или един цивилен на 1,6 удара. Тази оценка стъпва върху данни на три изследователски НПО-та: Бюрото за разследваща журналистика, Фондация Нова Америка и Long War Journal. (Правителството на САЩ няма данни за броя на безпилотните удари или жертвите в тези страни, защото става дума за "тайни" мисии с класифицирана информация.)


Все повече гласове в света се надигат, че целевите убийства с дронове всъщност водят единствено до насърчаване и ескалация на тероризма
БГНЕС