Болезнено изпитание за НАТО

Провалът на най-силната в човешката история военна машина в безкрайната пустош под Хиндокуш бе признат преди повече от година. Оттогава натовските лидери готвят нова стратегия в страната, на чиято земя се раждат само безгрешни стрелци и опиумен мак и чийто непокорни племена външният свят никога не е разбирал. Сега НАТО вече има ясен и конкретен план как ще продължи деветгодишната операция "Трайна свобода" - с изтегляне под обстрел. Най-важното решение, взето на срещата в Лисабон миналия месец, безспорно е одобрената с широк консенсус програма за продължаване на курса в Афганистан с цел преходният период за "афганистанизация" на конфликта да приключи до края на 2014 г. След това се предвижда афганистанската армия и полицията да поемат грижата за сигурността на страната, а ролята на НАТО да бъде ограничена до обучението и подкрепата на вътрешните сили.
Коментарите по този повод не закъсняха. Командващият войските на Алианса в Афганистан генерал Дейвид Петерс, който преди това воюва в Ирак, предупреди, че обучението на службите за сигурност по време на брутална въоръжена съпротива ще е като строителството на голям самолет, докато е в полет и е под обстрел. А Международната кризисна група - мозъчен тръст в Брюксел, обяви миналата седмица, че коалицията от западни държави губи войната. Анализаторите от авторитетния институт са убедени, че пълното й изтегляне ще тласне страната към жестока гражданска война. Основанията за такава прогноза са много. Решенията, взети в Лисабон, твърдят американски източници, са предизвикали остра негативна реакция у афганистанците. За това свидетелства социологическо проучване, според което 83 процента от жителите на страната искат помирение с талибаните, а 91 процента гледат на чуждите войски като на окупатори.
Тези цифри показват, че натовските сили не отчитат местните реалности и особености. И което е особено важно - че не можаха да проумеят нравите на племената под Хиндукуш, които имат непозната, странна и неподлежаща на анализиране логика и които решават споровете не чрез преговори и отстъпки, а само по един начин - с физическото елиминиране на опонента. Ако приемем официална версия за войната - че Съединените щати отидоха в Афганистан не заради богатствата и стратегическото му разположение в географския център на Азия, нито пък за да го направят свой 51-ви щат, а за да му попречат да се превърне в наркодържава, в база на "Ал Кайда" и плацдарм за дестабилизиране на съседен Пакистан, то днес ясно се вижда, че всички цели са постигнати, но с обратен знак. Плюс пълната разруха и незапомнено високата престъпност.
В тези ужасни условия талибаните поддържат методично стратегията, която вече застрашава основите на режима в Кабул. За състоянието, в което е страната, говори фактът, че пътят от столицата до третия по големина афганистански град Мазар-и-Шариф системно бива блокиран от бунтовниците и е много опасен за чужденците. А трафикът по шосето до втория по големина град - Кандахар, е забранен от години. Талибаните владеят обширни зони в Североизточен Афганистан, напоследък те проникват и в спокойни доскоро райони. Където не срещат съпротива.
 Формулирайки начина, по който ще стане предаване на фронта в афганистански ръце в рамките на четири години, експерти на НАТО откровено признават, че това не е реалистично. За този срок афганистанската армия все още няма да е в състояние да се справи с агресивните талибани. Те могат да превземат Кабул с военна сила веднага след изтеглянето на чуждите войски. А изтеглянето е неизбежно, каквато и да е военната ситуация. Общественото мнение в Европа, а все повече и в САЩ е категорично против тази война.
Предвкусвайки победата, талибаните умело градят авторитета си на сериозна и отговорна сила, отнасяйки се добре с местните жители и договаряйки се с племенните вождове. Те дори позволят на различни западни хуманитарни организации да реализират проектите си в зоните, които контролират. Мнозина предпочитат талибанското строго шериатско правосъдие пред бавните и корумпирани правителствени съдилища. А важни пущунски племена са настроени твърдо против президента Хамид Карзай, който разчита на своето племе и игнорира останалите. За обстановката в Афганистан много ясно говори и  фактът, че са зачестили случаите, при които властите освобождават пленени талибани срещу солидни подкупи, а нерядко и с политически мотиви. Това е системна практика и според местни източници талибаните са създали специална организация за измъкването на техни хора от затворите.
Когато става дума за "преходния период" до 2014 г., не бива да се забравя, че подобен е планът и за Ирак. Там обаче реални резултати няма. Преименуването на американските военни части в "бригади от съветници" и "спомагателни поделения" не промени нищо. Въпреки уверенията на САЩ, че в Ирак остават няколко малки съединения, там сега се намират техни шест добре въоръжени бойни бригади. Официалната причина - в страната силите на "Ал Кайда" могат да се прегрупират, а на север е възможен конфликт между араби и кюрди. Не по-малко опасна е перспективата Иран да се опита да запълни вакуума на властта в Багдат. Големите неназовани причини обаче са други - Ирак има доказани огромни запаси от петрол и без контрол над земите между Тигър и Ефрат не може да се говори за печеливша стратегия за Близкия изток. Но конфликтът в Афганистан е далеч по-труден за овладяване. Защото основната отглеждана култура там е опиумът, а границата с притежаващия ядрено оръжие Пакистан е крайно нестабилна.
В края на краищата войната в Афганистан ще трябва да приключи с преговори. Днес никой не вярва, че талибаните могат да бъдат победени. Големият проблем е как да бъдат приобщени. А дотогава НАТО ще прилага своята комплексна стратегия за постепенно уреждане на конфликта. Рационално в сегашния момент изглежда прозрението на Обама да включи афганистанския проблем в дневния ред на "презареждането" на отношенията с Русия, която също е заинтересована от мирната перспектива в района. Транзитът на натовски товари в двете посоки - до и от Афганистан през руска територия, има голямо значение за политическия климат в района на Централна Азия. Тази схема изглежда устойчива и тя може да помогне НАТО да се изтегли, без да е формално победен. По-важното е, че сътрудничеството с Русия и съвместните действия срещу наркотрафика и за стабилизиране на Афганистан променят еднополярния свят.


Миналата сряда влезе в сила споразумението за т.нар. обратен транзит, което предвижда невоенни товари на НАТО да бъдат извозвани от Афганистан през територията на Русия. Според експерти общите цели и задачи на Русия и НАТО в Афганистан са сближавали позициите им от самото начало на антитерористичната операция. Въпреки че решаващ е бил интересът на натовците да разполагат със "северен транзитен коридор". Само през последните година и половина през руска територия са транспортирани с железопътни композиции към 5-6 хиляди контейнера с натовски товари. Освен сухопътните маршрути, за снабдяване на контингента в Афганистан САЩ активно използват и транспортна авиация. Миналото лято президентите Барак Обама и Дмитрий Медведев договориха използването на руското въздушно пространство за превоз на военно оборудване и войски. Договорът предвиждаше до 4500 полета годишно. Това осигури на САЩ възможността всяка година да икономисват 133 милиона долара от гориво, техническо обслужване и други разходи по транспорта.


В Афганистан има неразработени залежи от полезни изкопаеми на стойност близо 1 трилион долара, много по-богати от всички досега известни резерви. Те ще са достатъчни да променят из основи икономиката на страната и може би самата афганистанска война, пише в. "Ню Йорк таймс". Открити са богати залежи на желязо, мед, кобалт, злато и метали от основно значение за индустрията като литий. Те включват толкова много съществени за модерната индустрия минерали, че Афганистан може да стане един от главните минни центрове в света и да се превърне в "Саудитска Арабия на лития", се казва във вътрешен документ на Пентагона. Откритието е направено от екип американски геолози и представители на Пентагона, които използвали карти и данни на съветски минни експерти от времето на окупацията на Афганистан от Съветския съюз през 80-те години. След изтеглянето на съветските войски афганистански геолози скрили тези документи до прогонването на талибаните от Кабул през 2001 г.