Богдан Овесянин - скромността на таланта

"Неговото име е свързано с историята и със съществуването на всички наши вестници и списания, а неговите стихове бяха много талантливи и често пъти по-талантливи от нашите... Неговият живот трябва да послужи за пример на ония, които идват след нас, за да изчистят човешката джунгла и я превърнат в мечтаното социалистическо царство и във вечния комунистически ден", казва за него Николай Хрелков.
Част е от талантливото поколение млади поети през 20-те и 30-те години на XX век, което навлиза в родната литература след Христо Смирненски и продължава по неговия път, но и при новите условия. Поет, писател, автор на стихотворения и приказки за деца, журналист, учител, революционер. Като студент активно сътрудничи в печата под различни псевдоними, но в българската литература остава под псевдонима Богдан Овесянин.
Истинското му име е Тодор Натов. Роден е в Панагюрище на 11 октомври 1908 г. Времето между Първата и Втората световна война е един от най-напрегнатите периоди в българската история и именно тогава изгрява талантът на поета комунист Богдан Овесянин.
Роден е семейство на учители, но рано остава сирак - баща му умира, когато момчето е едва на 9 години. С неговото отглеждане, възпитание и образование се заема майка му - една от най-интелигентните жени в Панагюрище по това време. Детството му е бедно, гладно. Единственото богатство, което наследява от баща си, е неговата библиотека, която обаче му открива един друг свят - необятните простори на литературата. Вдъхновява го българската възрожденска литература, руската и западноевропейската класика. Започва да пише стихотворения още като ученик, тогава прави и първите си журналистически опити, редактирайки училищния вестник "Знание". В един брой от вестника от 1922 г. той публикува "Позив" към учащите се да подпомогнат "гладуващите във великата и необятна руска земя". Учи в педагогическите училища в Панагюрище, Казанлък и Самоков, запалва се по пролетарско-революционните идеи. Септемврийското въстание и последвалите репресии го разтърсват и определят пътя му на революционер. През този период с възторг чете творчеството на Хр. Смирненски, Д. Полянов, А. Разцветников, Хр. Радевски. Но той е самобитен поет, макар ранните му стихотворения по тематика, образност, лирични интонации и езиково-изразни средства да се отнасят към септемврийската поезия. Първите си младежки стихотворения публикува във в."Народна отбрана" и в."Български воин", а в сп."Наковалня" през 1927 г. се появява и под псевдонима Богдан Овесянин - по подобие на баща си, който също пишел стихове, подписвани като Овесянко. По това време вече е студент по славянска филология в Софийския университет. Неговите състуденти си спомнят, че Овесянин е бил "кротък, възпитан, весел и скромен", изцяло обсебен от поезията и литературата. Пише непрекъснато, публикува във всички леви издания. Влиза в БОНСС, Комсомола, БКП. Работи страстно за победата на комунистическия идеал. "Комунизмът ли? Това е най-благородната идея, за тържеството на която човек си заслужава да живее, да се бори и ако трябва, да умре...", казва често той пред своите приятели. Те го определят като изключително добър и искрен в човешките взаимоотношения, а в партийната работа - честен, предан, дисциплиниран. Участва в разпространение на антифашистки позиви, нелегална литература. Но най-силното оръжие в борбата му срещу фашизма и в името на комунизма е неговото творчество - талантливо, ярко, запомнящо се. За своята политическа дейност е преследван от полицията, няколко пъти е арестуван.
Стихотворенията от този период са изпълнени с нежни, лирични тонове, с печал, но и с гняв. Едновременно с това има и нещо от революционна приповдигната емоционалност на Смирненски. През 1933 г. се появява стихотворението "Аглая", което, според мнението на много критици, е истински бисер в септемврийската поезия. В други стихотворения, използвайки историческата тематика и алегорични образи, той се изправя срещу настъпващия в страната монархо-фашизъм. А образът на Родината е символ на живота и надеждата. Вяра в светлото й бъдеще изпълва поезията на Овесянин в най-мрачните години от нейната история.
Войната заварва поета в Копривщица. През 1943 година е мобилизиран и изпратен в Пирот. В дневника си той отбелязва безкрайното си отвращение от войната. Едва спасява живота си, като се изтръгва от пленения корпус там, минава пеш стотици километри и се връща в България.
След 9 септември 1944 година Богдан Овесянин се посвещава на учителската професия. Учител и директор е на гимназията в Копривщица, след това в Стрелча. Въпреки че е канен в София, той отказва, защото предпочита да бъде полезен в родния си край, където умира внезапно на 11 октомври 1948 година.
Богдан Овесянин остави значително като обем и и стойностно като качество литературно творчество. Създаде голям брой произведения за възрастни и деца, пропити от обич към народа и родината. Въпреки житейските трудности, поезията му е жизнерадостна и оптимистична, пропита с вяра в щастливото бъдеще.
За съжаление, и неговото име е сред позабравените през последните години заради идейните му убеждения. Нещо, което днешните модерни десни/бесни литературни критици не могат да простят.


Богдан Овесянин


(в каре)

НАРОД

Богдан Овесянин

Да се прелея в теб - да се изгубя
и твоя глас в гърдите ми да пей,
да чувствам как под вехтата ми блуза
едно сърце от радост аленей.

Усещам аз - ти като сок протичаш
и в мен, и в много трудови гърди
и никого не съм така обичал
тъй както теб и твоите борби.

Аз в тебе съм. В гърдите ми ти пееш,
сърце ми бие с твоето сърце,
възторгът ти издъно ме люлее,
подемът ти за нов живот зове.

А милиони бедни и без име
вървят напред с издигнати чела
и ето ме - тупти под твойто знаме
сърцето ми със хиляди сърца.