Български графити

Често се питам изкуство ли са графитите? Не мога да дам еднозначен отговор на този въпрос.
Графитите, тези надписи и рисунки със спрей на обществени места, се появяват през 20 век. Свързани са с рап субкултурата, разпространявали са се основно в гетата и често са служели за общуване между бандите.
Някои виждат в тях форма на протест, други - на себеизразяване.
Разговарял съм с автори на такива произведения. Стената е скучна и сива, така я правим по-цветна, казват те.
Действително, някои произведения изискват виртуозно майсторство.
Да ме извиняват обаче графитоманите, но надписите по стените със странни, често написани на разбираем само от тях жаргон, ми са доста кичозни, глупави и безсмислени. Малко са ми смешни и нашите рап изпълнители. Извинявайте, ама песни, в които се пее за коли, мацки, дрога и пак секс и дрога, изписани по стените на олющените блокове, говори за поредното загубено в прехода поколение.
Затова според мен графитите и всякакви други надписи на стените са израз не на позиция, а на комплексарщина.
В някои случаи гарнирана с доза простащина и наивен непукизъм.
Или НаПукизъм. Нали се сещате, нашенското "те ще ми кажат на мене".
Нали си спомняте надписите върху Колизеума на един известен с татуировките си футболист?
Сега отново се проявихме с надписите в парка Хирошима.  
Казват, че в Япония отношението към авторите на графити било строго. Знам, че и в някои европейски градове е така. Потърпевш ми разказа как бил студент в Австрия, но в навечерието на сесията, леко подпийнал, надраскал надпис върху жилищен блок. След две пресечки го спряла полицейска кола. На другия ден бил осъден по бързата процедура на принудителен труд. Всяка сутрин в продължение на месец в 9 часа полицейска кола го отвеждала на определен обект. Със собствени средства бил принуден да закупува боя и да боядисва някоя олющена стена. И пак полицейската кола го връщала обратно в 5 часа следобед. Не успял да си вземе сесията, повторил годината, наложило се да напусне работа. Затова като видеше графити, се обръщаше на другата страна.
А у нас всеки може да си драска, както и където иска. Няма уважение нито към паметници, нито към останалите. Ами ако аз не искам входът на блока ми да е надраскан с разни надписи? И какво стана с тези, които оскверняваха паметника на Съветската армия? Да има някой наказан?
А иначе народът е казал: "Имената на глупците висят по стените!" На тези, които гордо се тупат в гърдите: "Булгар! Булгар!"