Американската криза

Неотдавна публикувах един коментар на страниците на "Дума" за несретната съдба на САЩ, озаглавен "Диаграма на един предизвестен крах". В нашия вестникарски жанр обемът на материалите е ограничен, така че двете страници на броя не ми бяха достатъчни. Ето защо, предлагам на любезния читател още някои (доста сериозни) аргументи в подкрепа на това, че доскоро "великата сила" САЩ губи с катастрофална скорост най-важните си позиции. Преди всичко бих се спрял на

политическото фиаско

както в международен, така и във вътрешен план. Американската социологическа компания "Rasmussen Reports" наскоро публикува изследване на общественото мнение, в което се прогнозира, че САЩ постепенно се превръща в "некоректна суперсила".
Според 1/3 от анкетираните в САЩ е възможно да избухне втора гражданска война през следващите пет години. Доклад на ООН сочи, че мерките на правителството на Доналд Тръмп за намаляване на данъците са от полза за богатите, и водят единствено до увеличаване на пропастта между бедни и богати, а оттам и до класовия антагонизъм.
От друга страна, от встъпването на Тръмп в Белия дом САЩ вече са се оттеглили от редица международни споразумения и международни организации. Последната "проява" в това отношение е съкращаването с 200 млн. долара на помощта за Палестина и и с 300 млн. за Пакистан. Да не говорим за факта, че Белият дом вече нееднократно "съветва" своите европейски съюзници да отделят повече средства за военни цели, защото Америка нямала желание да продължава да разтваря защитен чадър над стара Европа.
В изследването на социологическата компания се подчертава, че на 4 юли т.г.(Деня на независимостта или националния празник на Щатите) Тръмп остро обвини страните от ОПЕК за поскъпването на петрола и настоя за незабавно понижаване на цените. Всичко това показва, че Вашингтон е недоволен от международния ред и няма да спазва международните правила, което "превръща САЩ в една некоректна и недобросъвестна държава. Тази посока на развитие ще създаде проблеми и сериозни заплахи пред света", се изтъква в социологическия анализ.
Що се отнася до вътрешните проблеми пред Белия дом, може спокойно да се каже, че те са близо до експлозия. Личният президентски адвокат Коен, очевидно под натиска на разследващите органи, започна да признава всичко, за което досега само се говореше - че е плащал на порнозвезди, за да мълчат за похожденията на игривия Доналд, че по време на предизборната кампания е фалшифицирал данни и е подготвял неправилни финансови отчети - поразителна подборка от факти, които сгъстяват извънредно много облаците над главата на политика № 1 в Америка.
Тези факти настроиха още по-остро защитниците и противниците на Тръмп, все по-често започва да се говори за сериозен обществен сблъсък. "Войната на думи" водена, от една страна, от телевизията "Фокс"(консерватори) и един от клоновете на Си Ен Ен (либерали) внезапно може да се превърне в страшна и

кървава обществена баня - истинския граждански конфликт.

За това наскоро говори и бившият президент Барак Обама на събрание за набиране на средства за предстоящите през ноември средносрочни избори за Конгрес. По-голямата част от хората, каза той, не искат да гледат как "сънародниците ни се ръфат един друг като кучета" и където всички са гневни на всички. В унисон с това твърдение Барбара Пери, ръководител на център за президентски анализи във Вирджинския университет, се спира на изявленията на един телевизионен водещ, който говори за "начало на нечовешка война", за обстановка, в която всяка от страните на политическото разделение вярва, че другата е "зла и нелегитимна".
Като опитна аналитичка проф. Барбара Пери се опитва да омаловажи отчасти опасния градус на социално напрежение. Тя твърди, че сегашното "ниво на урагани" съвсем не е безпрецедентно: тя посочва напрежението след изборите от 2000 г., когато резултатите от гласовете, трябва да се потвърдят или отхвърлят от Върховния съд на Щатите, протестите срещу Виетнамската война (отнела живота на над 50 000 млади американци), расовите сблъсъци през 60-те години и не на последно място - истинската четиригодишна Гражданска война, завършила през 1865 г., когато куршумите и снарядите е трябвало да решат спора Север-Юг.
"Америка е основана в революция и война, изтъква проф. Пери, така че

конфронтацията и конфликтите са свързани с ДНК-то на нацията

по някакъв начин… През 60-те години на миналия век нашите лидери биваха застрелвани по улиците или по техните политически митинги…"
Академичното цитиране на историята е разумно и полезно нещо, но за съжаление то не помага много при взривоопасни ситуации. А тази ситуация е налице. Демографският дисбаланс е показателен. Америка вече получи първия си афроамерикански президент в лицето на Барак Обама. Сега наред е кой? Естествено представител на над 60 млн. американци - латиноси (говорещите испански). Първата птичка долетя: това е 28- годишната левичарка от Ню Йорк Александра Окасио-Кортес, издигната за кандидат-сенатор от Ню Йорк в предстоящите междинни избори през ноември. А през 2024-та година Александра ще е достатъчно зрял на възраст човек, за да се кандидатира за поста президент на САЩ. Първият испаноамериканец.
В това няма нищо лошо, що се отнася до една голяма мултинационална държава. Въпросът е там, че както президентът афроамериканец, така и евентуалната латинодама № 1 в Белия дом представляват интересите на т.нар. Друга Америка - на обезправените, на безмилостно експлоатираните, на хората с ограничени доходи - или на всички останали от другия край на нашумялата "Американска мечта". А тази ситуация е повече от буре с барут…
Тук бих искал да се спра и на един друг аспект от мултинационалното развитие на Щатите. Проблем, за който в американските политически салони се говори много тихо или никак. Става дума за 5-те милиона американски граждани от индиански произход. Това са именно коренните жители на САЩ, тези, които още преди векове са посрещали първите бели заселници. Сега индианците в Щатите са малко под два процента от населението. За сметка на това именно те могат да са онзи фитил, способен да подпали барутните погреби на нова гражданска война. Защото това, което е извършвано срещу тези хора, е чист геноцид, започнал преди стотици години и продължаващ, за съжаление,  под някакви "по-цивилизовани" форми и до днес.
Проблемът с коренните жители на Америка рядко се появява или почти отсъства от учебниците по история в училищата на Щатите. Причината е една: в резултат

на най-дългия холокост в историята на човечеството,

продължил няколко века, са избити 95 млн. от общо 114-те милиона местни индианци, живели на територията на днешните САЩ и Канада. "Лъвският пай" на това жестоко унищожение несъмнено се пада на "Царството на човешките права" - САЩ. Според книгата на Д. Стенард "Американският холокост" ("Оксфорд Юнивърсити Прес", изд. 1992) тази цифра е дори над 100 милиона.
"Концепцията на Хитлер за концентрационните лагери се дължи до голяма степен на изучаването на историята на САЩ, а не други колониални държави. Той се е възхищавал на лагерите за бурите в Южна Африка и на тези за индианци в Дивия Запад. " Фюрерът споделя често пред най-близкото си обкръжение своето задоволство от "ефективността" на унищожаването на коренните индианци", пише в книгата си "Адолф Хитлер" авторът Джон Толанд.
Тук ще спомена само идеята за масово преселване в "специални резервати" приложена в Америка през първата половина на 19-ти век, под предлог, че живеенето в съседство с новите бели заселници много повишавало риска от заразни болести, алкохол и бедност сред туземното население. Премълчава се страшният факт, че още по онова време в Америка се води своего рода бактериологична война - на нещастните индианци се пращат "дарове" - дрехи и одяла на болни и починали от едра шарка бели заселници.     Сред коренните жители лумват смъртоносни епидемии.
Стартът на "здравословното преселване" е даден през 1830 г. Най-драматично е насилственото изгнание от родните земи на пет големи и социално развити племена - чероки, семиноли, чокто, крис и кикасави. Години наред хората от племето чероки, които имат своя конституция, по подобие на европейските, свои вестници, училища и обществени служби, безрезултатно се опитват да избегнат изпращането в резерват. В края на 30-те години войските на белите ги прогонват насила, като хиляди чероки умират поради трудните условия на самото преселване. Оттогава остава терминът "Пътят на сълзите" - един тъжен елемент от индианския фолклор. В крайна сметка, над 110 000 индианци от племето се прехвърлят през река Мисисипи, за да оставят плодородните си краища на новите господари…
История, какво да се прави, би казал някой. Страшното е, че практиката на системното и целенасочено унищожаване на местното, коренно население на Щатите продължава и до наши дни. В средата на 70-те години на ХХ в. в американската преса избухва скандал, свързан със съдбата на 26-годишната индианка, която отива на преглед при сънародник, д-р Чокто, който установява факта, че тя е били стерилизирана още на 29-годишна възраст в "специализирана" болница за индианци в гр. Клермонт, щата Оклахома. Във връзка с този скандал, става ясно, че

75 процента от индианските жени са жертва на насилствена стерилизация.

Според данни на сп. "Комън сенс" "Индианската служба по здравеопазване" стерилизира няколко хиляди индианки годишно.
Всяко лекарство е и отрова гласи стара сентенция. И е напълно вярна - не само в медицински, но и в социо-икономически план. Последното развихряне на Тръмп е търговската война, която той обяви едва ли не на цял свят; дори се готви да открие подобен фронт и срещу авторитетната Световна търговска организация(СТО).
"Това е една "напълно идиотска идея", заявява категорично в авторската си рубрика във в. "Ню Йорк таймс", Нобеловият лауреат Пол Кругман, един от най-изтъкнатите икономисти на САЩ.
В своя коментар Кругман логично и точно разбива точка по точка аргументите на Тръм, оправдаващи агресивно икономическите му действия. Кругман предупреждава, че на първо място те не са за, а срещу сигурността на Щатите и Западна Европа. Според него, рязкото повдигане на вносните мита от страна на САЩ (до 25 процента) за алуминия и стоманата на първо място ще засегне отбранителните способности на държавите от НАТО, защото и двата метала са пряко свързани с военната индустрия. На второ място, ответното вдигане на митата от страна на Западна Европа ще удари болезнено по американските производители и техните експортни възможности.
Подобно е и ситуацията и по другите фронтове на започнатата от Белия дом търговска война. Вдигането с милиарди на търговските мита за китайски стоки, доведе автоматично до ответна реакция. Китай, който е  традиционен вносител на десетки и десетки милиони тонове соя от САЩ, извести преди дни, че се готвела голяма промяна в рецептурата за животински фуражи и процентът на соя в тях значително щял да падне. Горко на хилядите американски фермери, засяващи досега огромни площи със соя…
Търговската война на Белия дом, враждебните санкции, раздавани наляво и надясно (и главно срещу Русия), принудиха дипломатът № 1 на Москва  Сергей Лавров в началото на септември отново да подчертае, че враждебната икономическа политика на САЩ неминуемо ще принуди много страни да започнат да избягват разплащането в долари и да минат на свои, местни валути. "Това ще се отрази много негативно на стойността на самия долар…", изтъква руският министър на външните работи.
Някои международни експерти - икономисти, твърдят, че Тръмп би бил доволен, ако Русия и Китай успеят да отслабят значително стойността на американския долар. Това очевидно би улеснило експортната политика на Щатите. От друга страна, печатарските машини на САЩ бълват постоянно нови и нови милиони, милиарди долари. Ако се стигне до катастрофа със зелените пари, това автоматично би означавало катастрофа и за самите САЩ - държава с космически паричен дълг. На практика - поне засега - финансовото състояние на Щатите се крепи на почти хипнотичната вяра в долара като най-солидна международна обменна единица. Практическото доказване, че зелената банкнота е напълно изпразнена от финансово-икономическо съдържание, би довело до непредвидими и катастрофални последици - главно за Америка.
Говорим за империята USA, но това е империя от неокласически вид. Като територия, тя няма зашеметяващите по размерите си колониални владения на Великобритания или Русия. Не, тя наистина е доста голяма по площ, но единствените колониални войни, водени от Щатите са срещу местното индианско население, а в по-ново време - и срещу Мексико (в резултат на което се появява и щатът Ню Мексико). Днес САЩ по-скоро приличат на гигантски октопод, прострял своите военно-икономически пипала из цял свят. Но сегашната огромна по размерите си криза, изсмуква бавно но сигурно силите на Щатите и те започват да отдръпват икономическите си и военни пипала. Колониализъм или неоколониализъм, но ерата на големите империи е към своя край. И САЩ не правят изключение от този процес.



Снимка интернет
Потомци на някогашното коренно население на САЩ и активисти за граждански права потестират срещу дискриминацията, на които са били подложени индианците