А контрабандата си върви
/ брой: 69
Владислав Наков
Роден съм и съм израснал в ж.к. Люлин и помня добре контрабандата от 90-те години. Безкрайни колони от камиони с бензин, нафта, туби за гориво, които се движеха нон-стоп по тогавашната ул. Баба Парашкева, “freeshop”- овете на Калотина за цигари и алкохол…
По време на югоембаргото, което според много хора от службите е ускорило мафиотизирането на държавата, за да минеш границата и да продадеш няколко стека “Ротманс-плочка” или “Ротманс-Роялс” трябваше само да покажеш, че имаш 100 долара или 100 марки.
Местните контрабандисти караха задължително “Мерцедес 190” и ако някой ги засечеше на кръстовището на ул. "Баба Парашкева" и ул. "Вълчо Иванов", където трафикът беше адски, вадеха манивела и ставаше голям бой. Извън хората, които по-късно станаха известни от разработките “Хан Кубрат”, “Комбинатор” и други, редовият контрабандист празнуваше в “Сан Марино” до 9-то РПУ, ако “царината” е била малка, пиеше “Роял салют”, а кадифените торбички пълнеше с пари и раздаваше на “аверите”.
Сегашната контрабанда е доста софистицирана и с евроатлантически фасон, както стана ясно. Празнува се рожден ден на куче, срещите са в сауна и съвсем в съзвучие с холивудските изисквания има и лек хомо-сюжет. Няма и следа от щангите, направени от лост, откраднат от близкия парк, с излят бетон от двете страни в тенекии от сирене… А контрабандата си върви, както си вървеше и тогава. Единствената промяна е, че участниците са обезкосмени, носят маркови дрехи и си присаждат коса.
При онези от 90-те имаше нещо симпатично, естествено…
Фейсбук