2016 г. си отива - събития и постижения от Пловдив

С традиционната годишна изложба приключва 2016-а Дружеството на пловдивските художници. 97 творци с близо 160 работи изпълниха двата етажа на "Гладстон" 32. В дъното привличаше погледа редица от фигури на млади момичета, изработена от дърво. Оказа се "Юность/Младост" на живеещия от много години в България Вячеслав Есенков. Неговата творба заслужено отнесе една от наградите. Конкуренцията е била голяма, номинирани бяха Венета Маринова, Спас Киричев, Иван Тотев, Женя Бозукова, Михаела Иванова, Иван Чакъров, Димитър Чонов, Геракси Гераксиев, Светлана Желязкова, Вълчан Петров за "Тенец и окото на верблюда" по Йордан Радичков, Никола Минчев... Сред живописците беше почетен известният художник Васил Стоев, от графиците - Димитър Воденичаров, с отличие за млад автор справедливо бе удостоен Осман Юсеинов. Традиционната награда на кмета беше връчена на скулптора Цвятко Сиромашки.
Коледна изложба от картини малък формат представя галерия "Аспект", 20-ата година от своето съществуване затваря със специална сборна изложба галерия "Дяков". В празничната селекция на Анна Дякова са заели място картини на Анета Яламова, Валери Ценов, Володя Кенарев, Геракси Гераксиев, Димитър Богданов, Димитър Вецин, Иван Ламбров, Марина Богданова.
Свои годишнини отбелязаха знакови национални институции, базирани в Пловдив. Беше отпразнувана

135-годишнината на първия български театър

През 1881 г. жаждата за театър е и жажда за слово, за българщина в отделената изкуствено от Княжество България Източна Румелия. Изграждането на първата професионална театрална трупа било въпрос и на политика, част от движението/борба за национално самосъзнание и за консолидация на българското население. Този революционен за времето си порив има своята питателна среда - в столицата на Източна Румелия се е събрал цветът на българската интелигенция. В Пловдив живеят и творят Иван Вазов, Константин Величков, Захари Стоянов, П.Р. Славейков, емигрирал след суспендирането на Конституцията, книгоиздателите Хр. Г. Данов и Драган Манчов, видни просветни дейци като Йоаким Груев. От пролетта на 1881 г. Пловдив, единствен сред българските градове, се сдобива със своя театрална сграда - Международен театър "Люксембург". Поривът за театър има своя вдъхновител - Иван Вазов, пръв обосновал идеята за изграждане на български професионален театър във вестник "Народний глас", както и своите най-близки поддръжници - Константин Величков, Захарий Стоянов, Михаил Маджаров...
На 8 декември Дружеството на работниците от Дановата печатница с участието и под режисурата на Стефан Петков Попов представя в театър "Люксембург" пиесите "Стоян войвода" от Добри Войников и "Завистта на Барбуйе" от Молиер.
Два дни по-късно след емоционални дебати на историческото ХІІІ заседание на Областното събрание се гласуват 75 000 гроша "за съставлението на движима театрална трупа". По този повод на следващия ден в. "Народний глас" заключава с перото на Вазов: "Значи положи се вече здрава основа на българский народен театър." Трупата започва редовното си съществуване през януари 1883 г.
Имената на първите актьори са Стефан П. Попов - нему се възлага и ръководството на трупата, Константин Сапунов е негов помощник, Антон П. Попов, Михаил Елмазов, Христо Лютев, Кирко Лилов, Никола Бояджиев, Димитър Антонов, Ирина Иванова, Марийка Иванова. Сътрудници, които участват постоянно от самото начало без заплата, са Иван Попов, Борис Пожаров, Георги Ножаров, Петър Арнаудов, Атанас Доспевски и други.
Освобождението е отприщило толкова жизнени сили и сокове у българина, че растежът му е бърз, буен, несъобразен с установеното, прескачащ етапите на познатото човешко и национално развитие и увенчан с ярки цветове във всички посоки на творчеството, и най-вече в литературата и театралното дело. В Пловдив, столицата на Източна Румелия, се ражда като драматически писател Иван Вазов с написването на "Руска" (1883). Оттук започват своя път в изкуството по-сетнешните наши театрални колоси Иван Попов и Васил Кирков. След успешните си гастроли в София театралната трупа от Пловдив става ядрото на бъдещия театър "Основа". През 1935 г. Д. Б. Митов ще каже: "Пловдив създаде българския театър и с безгранично себеотрицание го прати в столицата..." Но Пловдив и като театрална провинция (след 1888 г.) запазва съзнание, че първи е дал подкрепата си за създаването на "Българския народен театър".
Театърът се прави от актьорите, режисьорите, сценографите и прочее още професии и умения, но и от хората, които го посещават, търсят, обичат. И в празника на пловдивчани това не бе забравено. Поздравиха рождениците със свои оригинални изпълнения техни колеги от Държавната опера и Кукления театър в Пловдив, както и от ансамбъл "Тракия".
Букети и кошници с цветя от целия български театър заляха пловдивската сцената, на живо дойдоха да почетат първия театър директори от столицата и страната: Мариус Донкин, Владимир Люцканов, Александър Жеков, Бина Харалампиева, Румен Бечев, председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев, режисьорът и бивш директор на театъра Асен Шопов, бившият зам.-директор Петър Кауков... "Честито на всички театрали пловдивски! И дано отново, както по времето на Гройс , Панталей Панталеев (вечна и светла памет!) и Иван Добчев, залата да не може да побере тумбите от колеги, които се изсипваха на служебния вход, за да не пропуснат поредната премиера! Наздраве, мили мои - и много още премиери-събития!", написа на страницата си в социалната мрежа театроведката Светлана Байчинска.
Последната пловдивска премиера за годината е постановка на Бина Харалампиева по пиесата на Уилям Гибсън "Двама на люлката". Преди няколко десетилетия постановката на Любен Гройс с Цветана Манева и Явор Милушев се игра повече от 100 пъти. На премиерата в залата на Арменското читалище бях с колеги като покойните Светла Гераскова, Васил Урумов, Петър Кольовски. След поклона не ни се говореше, криехме сълзи. По-късно Светла написа разтърсваща рецензия. Онзи ден видях друго представление - поставено в друго време, от друг режисьор, с други актьори. Елена Атанасова и Герасим Георгиев-Геро, ученици от един клас на Театралната академия, са достатъчно добри актьори, за да привлекат вниманието ни. И двамата с определен вкус и постижения в овладяването на територията на смеха. Но тук усмивката и сълзата вървят ръка за ръка. Малко се размива преходът към драматичното и за мнозина, непознаващи пиесата (не е и задължително!), финалът е изненадващ.

Своята 45-годишнина отбеляза БНТ Пловдив

в един концерт под мотото "Заедно" съвместно с КЦМ 2000 АД, които празнуваха 55-годишнина. Традиционно пред Коледа металурзите канят своя музикален фаворит - цигуларя проф. Марио Хосен, този път с Камерата Орфика НБУ. Трябва да отбележим, че първият директор на Радио-телевизионния център Пловдив бе театроведът Петър Кольовски (1972-1984), починал в началото на 90-те. Той създаде материалната база на пловдивската телевизия, сформира структурата, привлече млади талантливи хора, някои от които по-късно оглавиха различни медии - Нери Терзиева, Евгений Тодоров, пишещата тези редове, Димитър Петков, Живко Желев, Пеньо Донев, Веселина Божилова, Нели Пеевска... А КЦМ 2000 АД, дълги години оглавявано от инж. доц. Никола Добрев, продължава да бъде, освен водеща металургична фирма в България и Европа, и водещ спонсор на културни и спортни събития и факти в Пловдив и околността.

Годишната изложба на ДПХ

Дървена скулптура на Вячеслав Есенков

Сцена от "Двама на люлката" с Герасим Георгиев-Геро и Елена Атанасова, реж. Бина Харалампиева