Не е свършил пътят на Кирил и Методий

Измина четвърт век, откакто България подари паметник на Кирил и Методий на руския град Мурманск. По този повод наскоро се появиха публикации за историята на монумента, издигнат в далечния северен град. В тях е допусната една груба фактологическа грешка за осъществяването на дарението. Посочено е, че идеята и реализирането са дело на мурманския писател Виталий Маслов. Това не е точно така. Огромната заслуга на мурманските писатели, начело с Малсов, е в това, че там за първи път преди повече от 30 години в бившия СССР 24 май е честван като Ден на славянската писменост и култура. В съветското време за подобна дързост се изискваше много кураж и мъжество. Мурманчани го проявиха, което даде повод няколко години по-късно в София да се роди идеята да подарим паметник на Кирил и Методий, който да е точно копие на монумента пред Народната библиотека в София. Тази идея я изрекоха журналистите Калина Канева, Илия Пехливанов, Петко Тотев и още някои и тя бе прегърната от тогавашния министър на културата Георги Йорданов.
В много кратки срокове бе направено копие с участието и на скулптора Владимир Гиновски, който е автор на оригинала. Монументът от 8 тона бронз бе натоварен на руски камион "Камаз" и транспортиран по шосе от София до Мурманск. Това пътешествие продължи 18 дни през април 1990 г. Единственият журналист, който придружи паметника от първата до крайната точка, бе Васил Попов. Така преди четвърт век този паметник стана първата лястовица на нескончаемата съвременна мисия на светите братя Кирил и Методий. След него в различни точки на света се появиха още около 70 паметника, от които около 20 на територията на бившия СССР. Мурманският паметник е уникален и с това, че е единственото копие на софийския в мащаб едно към едно. Същия паметник, но в умален мащаб, е издигнат в Рим.
Обръщаме внимание на това събитие заради неговия огромен културен и исторически заряд, защото едва ли в близко бъдеще може да се случи нещо подобно. Освен ако държавното ръководство на днешна България не реши да подари подобно копие на същия паметник някъде по света, където има огромна българска диаспора. Например в Чикаго живеят повече от 200 000 българи. Нека не забравяме, че над 300 милиона земни жители използват кирилицата като своя писменост. Може би ще се намери млад български репортер, който да направи едно подобно пътешествие с този паметник и после да напише своето "До Чикаго и назад".