Акценти
Да се спре търговията със здравето!
Пациентите трябва да си върнат пиетета към лекарите
/ брой: 7
Петра ТАШЕВА
Като ни сполетят болести, най-големи надежди възлагаме на лекарите, на нашите спасители. Вярваме им, слушаме техните съвети, за да си върнем най-ценното - ЗДРАВЕТО! Какви хора посвещават живота си на медицината? Как и защо те избират тази трудна професия? Ще ви разкажа какво ми отговаряха на въпроса "Защо медицина?" мои близки и познати. Ще започна от моя брат. Неговият избор на медицината като професионално поприще започва от мама. Тя беше обещала на лекарите от Втора хирургия в Пловдивската медицинска академия, които й спасиха живота след тежък проблем и операция, че "ще изучи едно от децата за лекар". Мама казваше, че всички в болницата, облечени само в бяло, виждала като "бели ангели" - благородни, достойни за уважение и почитане. Беше дала обет на хирурга д-р Мишев, който после стана професор и ректор, че едното от децата й ще стане лекар.
У нас живееха на квартира роднински момичета. Една от братовчедките учеше медицина и покрай нея и нейните колеги в дома ни се преживяваха тревоги и радости. Когато тя беше вече лекарка и със семейството си живееше и работеше в Клисура, поканиха брат ми на гости и след това той реши да стане лекар. Защото видял колко са обичани, уважавани, почитани.
А ето го и разговорът ми с професора акушер-гинеколог Иван Пенев - съпруг на моята професорка Милена Цанева. Той не само вземаше участие в нашите професионални разговори за литературата, но и самият беше добър поет. "Защо се посветихте на медицината, като толкова обичате поезията?" - питах. А той отговаряше: "Избрах медицината, защото тя ми осигуряваше непрестанен досег с хората, на които исках да помагам." Иван Пенев беше помогнал на много жени да станат майки... Имаше сърце за това.
Но у родените по-късно вече се появиха и материалните мотиви за избор на професията. Те се ръководят от това как ще бъдат поставени в обществото, какво ще получават за труда си. Преди промените у нас всички получавахме еднакво за труда си и нямаше разлика в заплащането на специалистите - добрите получаваха колкото и не толкова добрите, колкото и недобросъвестните.
Дойде преходът и в здравеопазването ни настъпиха коренни промени. Болниците станаха "търговски дружества", някои от големите специалисти започнаха да взимат огромни заплати. Тогава чух от лични лекари следните фрази: "Печеливша ни е професията. Този месец имам 3000 лева, а миналия - 4000." Ученик в ХII клас ми каза, че ще учи медицина, за да продължи "родовия бизнес" - баща му беше хирург, майката - стоматолог. Моята голяма внучка изкара с пълни шестици изпитите по химия и биология и можеше да запише всяка от медицинските специалности, но разсъждаваше така: "За лекар съм твърде жалостива и състрадателна, за стоматолог съм гнуслива и затова ще уча фармация." Не беше без значение и добрата заплата на фармацевтите.
Много от добрите лекари на България се изнесоха в чужбина и там с професионалните си знания и умения станаха богати хора, а тези, които останаха у нас, също поискаха да бъдат подобаващо заплатени. Медиците усетиха, че ни държат в ръцете си, а ние всички разбрахме, че здравето ни е скъпо за джоба. Откъде и как бедният българин да заплати за здравето си? Сега се изнасят данни за неприлично големи доходи на някои лекари, на ръководители на болнични заведения. И това - на фона на огромната бедност на голямата част от българите, която засилва недоволството им, че има медицински кадри, които не са достатъчно предани на Хипократовата клетва.
Хората у нас не са престанали да вярват и да уважават лекарите, но се появиха и сериозни пукнатини в доверието към нашите медици.
Лекарят и пациентът са неразривно свързани. Спояват ги болестите, все нови и нови заплахи, които се появяват. Затова, каквато и реформа да се приложи, тя не бива да дестабилизира отношенията лекар-пациент. Напротив. Въпросът е как сега да станат големи положителни промени в нашето здравеопазване, как да се върне предишната почит, истинският пиетет към лекарите, за да се преодолее мотивацията, че от медицината се печели добре, от което пациентите са само потърпевши? Разбира се, трябва да се започне от премахването на търговския статут на лечебните заведения.