02 Ноември 2024събота06:04 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Таланти и поклонници

Човекът на изкуството е погален от Бога

Семейство от цигуларка и скулптор не чака птичето да му кацне на рамото, а твърди, че музата идва с много труд и без умора работи за обогатяване на духовната атмосфера на Пловдив

/ брой: 59

автор:Петра Ташева

visibility 6046

Дарина Данкова е цигуларка, преподавателка в Националното училище за музикално и танцово изкуство в Пловдив, а Данко Данков - скулптор, преподавател в Националната художествена гимназия "Цанко Лавренов" в Пловдив. Лъчезарната русокоса и тъмноока Дарина вече 36 години подготвя  талантливи поколения от музиканти в града под тепетата. А скулптурите на Данко Данков се виждат навсякъде из Пловдив. На Главната улица ни се усмихва пловдивският чешит Мильо, около Католическата черква ни гледа мъченикът свещеник Камен Вичев, пред Жълтото училище с цигулка в ръка, засмян, сякаш разказва пак вицове, ни среща Сашо Сладура. Преди да влезем в Старинен Пловдив пред нас застава като жив един от най-характерните негови художници - Цанко Лавренов. А в гробищния парк на града е вълнуващата композиция "Християнско смирение"...
Тези нови емблеми на града са излезли изпод ръцете на Данко.

С пловдивския чешит Мильо

Със смях, с шеги започва разговорът със семейство Данкови. Възприели са за голямо, за несравнимо с нищо удоволствие своите професии.
- Изкуството е приятна игра! - така заявява Данко.
Дарина допълва:
- За мен работата на музикалния педагог е мисия!
Питам къде се слага началото на това пловдивско "художествено" семейство.
Дарина:
- Следвах в София, в Консерваторията, и живеех в студентско общежитие. На студентски празник, след концерт на академичния оркестър, в който свирех, се срещнахме с Данко на спирката за Студентския град.
Данко: 
- Моето село Караново, Сливенско, е в средата на картата на България! Първият ни разговор с Дарето, когато се срещнахме на спирката, беше спор - всеки от нас защитаваше своето изкуство.

На пътешествие със съпругата Дарина

Здравото, вярното приятелство между тях прераства в обич, в любов. В четвърти курс се събират в семейство. Данкови отдавна са прекратили спора си за изкуствата, защото и двамата вървят в една посока - създават талантливи творци, рицари на музикалното и художественото изкуство. Имат си и обща творба - дъщерята Станислава Данкова, която отначало учи цигулка, после поема по пътя на баща си. Завършила е стенопис в Националната художествената академия, а в творбите й диша, звучи както музиката от майка й, така и хуморът, и сръчността от баща й.
- Данко, разкажи как едно селско момче поема пътя към скулптурата...

Художникът Цанко Лавренов

- Учих първо в родното си село, където се намира един от най-значителните праисторически обекти на Балканите и Европа - Карановската седемпластова селищна могила - така нареченият Дворец на тракийската праистория, населявана отпреди 3000 г.
После завърших Техникума по художествена обработка на камъка в с. Кунино, Врачанско. От 1971 г. следвах скулптура при проф. Илия Илиев. Бях ентусиазиран и работлив студент. Помагах на Бай Илия - така с уважение го наричахме всички, и учех занаята. Ходех и в ателиетата на Стефана Бояджиева, Величко Минеков, Александър Апостолов, Младен Миладинов, Георги Върлинков, Ради Ангелов, Росица Тодорова, Борис Гондов, Веса Воинска и др. Помагах им, но и се учех от тях.
- Коя беше твоята първа скулптурна творба?
- Още като студент участвах в конкурси с портрети. При мен всичко започна като че ли на шега. В първи курс наумих да си правя автопортрет. "Изтипосвах" се цяла зима, докато чух един колега, Евгени Кузманов - сега професор: "Данко, спри вече да го правиш! Той прилича на тебе повече, отколкото ти самият!" В часовете по каменоделие случайно си намерих сред отпадъците от мрамор един захвърлен камък - карарски мрамор, като този, с който е работил Микеланджело! Премерих го аз с педи и реших, че горе-долу ще стане за автопортрета - стига само за моята глава, за шия няма място. Като завърших академията участвах в национална изложба в София с този автопортрет и той беше откупен от Националната  художествена галерия.
- А първият ти паметник кой е?
- Бях специализант в академията. Поръчаха ми релеф на дядо Славейков голям 1,20 на 1 метър. Беше за мястото, където е била къщата на Славейков преди опожаряването на Стара Загора. Дадоха ми срок "от вчера за утре".  Хъс и опит имах, но бях млад все пак и се поколебах, затова попитах учителя си Бай Илия какво да правя. Той ми каза: "Това е началото на поръчките ти. Ако откажеш, все така ще ти върви. Приемай, ще успееш!" Във вторник  го приех, в сряда беше готов от глина. Натрупах релефа и в четвъртък минах през държавната комисия. А там "величия" архитекти, скулптори! Отливам го в гипс в събота следобед, а в неделя го представям. Работя денонощно в един гараж - не спя, храня се на крак, но дядо Славейков е готов от камък! Същия ден паметникът тържествено е открит!
- И така се заредиха портретите на Данко Данков?
- Да! Арменската общност в Пловдив ми поръча паметник на Шахбазян. После бяха скулптурите на Йордан Йовков, Петър Бонев - перущенския революционер, Васил Левски, Капитан Бураго, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Здравко Манолов, Добрин Петков - много са.
- Как се срещнахте с д-р Георги Лазаров - нашият хирург, който отдавна живее и работи в Балтимор?
- Благодарен съм на съдбата, че ме срещна с този изключителен, духовно щедър човек. Неговата фондация "Св. Георги Победоносец" освен че помага на болници и детски домове, промени облика на Пловдив със скулптурите на известните личности на града. Създадена бе чудесната атмосфера на Пловдив с неговите характерни личности. Допаднахме си  много с д-р Лазаров - с вижданията си за изкуството, с чувствата си към хората, към живота! Моят творчески стил му се хареса, за да реализира своите идеи. Фигурите са познаваеми, разбираеми. Това е чест за мен! После направих и паметника на създателите на Американския колеж в Самоков и в София и на първите негови директори - мис Айниз  Абът и д-р Флойд Бляк. Композицията е в двора на Американския колеж в София.
Сега работим върху скулптурата на "Чешитското  бяло момиче" - прабабата на д-р Лазаров, за която се пее песен в Родопите. Тя била хубава, умна, обичала красиво да се облича и да се носи красиво. От синьото сукно, което родът й произвеждал за турските офицери, се пременила с необичаен за времето си сукман (било прието дрехите на българите да са само в черен цвят), който сега е в Етнографския музей на Пловдив. Докато стигнем мястото, където ще бъде поставено "Чешитското момиче" в Долно Райково - квартал на Смолян, д-р Лазаров все ми пееше родопски песни.
- Разкажи за свои участия в изложби и пленери в чужбина.
- Те са много - и у нас, и в чужбина. Удостояван съм с доста награди. Много мои творби са в чуждестранни галерии. Запомнил съм все с хубави и забавни моменти участията си. През 1981 г. заминах за Първия международен пленер по скулптура в Лайпциг - без добра предварителна информация за организацията и задачите. Тръгвам аз, вземам си чук - нали това ми е основният инструмент, а за из път - плодове. (Смеем се, защото си спомняме за Алековия Бай Ганьо!) Да черпя, разбира се, пък и когато думите не стигат, помагат българските сочни праскови! Пристигам в тая огрооомна гара и слабо знам езика, пък и никой не ме посреща. Питам за Райхстага - там не може да не помогнат на българин! Отивам, но я няма българската преводачка! Раздавам пак праскови и ми отвръщат с любезности, водят ме в залата, където се е състоял Лайпцигският процес. Помагат ми да се свържа с моя гид, идва той с трабанта и ме поема най-после. Настаняват ме в общежитие за доценти, но пак лош късмет - останал малък камък за мен. А и аз не зная още какво ще работя. Две седмици се разхождам - чакам да дойде нов камък! В това време колегите, които цяла пролет са мислили, работят. Идва преводачът, докарват и двуметровия камък. Започвам да правя скулптурата "Вест от фронта". Това е фигурата  на майка, която чака сина си от фронта, но вместо него идва тъжно писмо, което тя е притиснала към гърдите си, както би притиснала своя син! Започвам две седмици по-късно и свършвам проекта си две седмици по-рано, та немците казват: "Елате да видите как работи българинът! Да донесем още един камък? Има време да издялаш и друга скулптура!" Сега тази композиция, за която получих първа награда, е поставена в един красив лайпцигски парк.
- Имаш много хубави преживявания от следващото си посещение в Германия.
- В душата ми са красотите от планините и дворците на Бавария. Бях по покана на Министерството на културата на Германия в състава на група дейци на културата. Гостувах на семейството на директора на класическата гимназия в град Аугсбург. В знак на благодарност към любезния домакин реших да му направя портрет. Като му предложих, той остана изненадан от щедрия жест. Избрах от магазина за художници шамотна глина и след 15 мин. я доставиха опакована с панделка - като луксозна торта! После приспособих дъската за хляб за статив, взех 2-3 кухненски ножа и  направих щастлив стопанина с портрета, който му изработих.
- Портретите, които създаваш, са все засмени.
- Обичам хумора и съзнателно го търся! Носят го и моите камерни композиции, някои от които са във фонда на Дома на хумора и сатирата в Габрово. Старая се да създавам  портрети с ведро настроение! Такива са и Сашо Сладура, и Цанко Лавренов. Често с тях се снимат гостите на Пловдив. Интересна е композицията на скулптурата на Цанко Лавренов. Като го гледаш отпред, виждаш неговия образ в рамка, а като застанеш зад него, виждаш картината, града, който художникът е обичал да рисува.
- Разкажи за предварителния процес на работата си.
- Дълго обмислям задачата. Чета за личността, говоря с наследници и поръчители, проучвам "обекта" правя много предварителни скици и проекти. И започвам. Не чакам птичето да ми кацне на рамото. Музата идва с работа! Така уча и моите ученици: "Не стойте празни, започвайте работа!"   
- Имаш много работи и в малката пластика, правиш и плакети за конкурси.
- Това е интересна и детайлна работа. Мои са: статуетка-приз на Международен фестивал на камерната музика - Пловдив, плакет-приз на Международен фестивал на поезията - Пловдив, плакет-приз "Античен театър", пластика-приз на телевизионното предаване "Ева" - Пловдив, статуетка на Международния музикален конкурс "Музика в 7/8", който организира пак фондацията на д-р Лазаров.
- Домът ви е истинска галерия от художествени предмети. Тук съжителстват изписаните стени от дъщерята, музикалните инструменти на Дарина, скулптурите и картините на Данко. По стените са окачени творби, които не съм виждала - вашите портрети, цветните картини като в приказките, а рамките им също са широки и богати резбовани картини.
Данко:
- Все още довършвам, доизпипвам тези творби - едно ново съчетание на живопис и дърворезба. Работя ги повече за собствено удоволствие и се надявам да ги подредя в една самостоятелна изложба.
Дарина:
- Моят съпруг цял живот прави от работата си хоби.
Данко:
- Щастлив съм с прекрасната си съпруга, която с благородството си носи хармония в семейството ни. Тя беше отлична студентка, учеше със стипендия на името на голямата наша цигуларка Недялка Симеонова. Специализира в консерватория "П.И. Чайковски" в Москва. Можеше да стане много добър изпълнител, но си избра музикалната педагогика. Притежава диплом за първи клас квалификация, диплом за принос за развитието на културата в страната от министъра на културата, грамота и почетен знак на Пловдив за особени заслуги за културата на града. Дълги години е хоноруван преподавател по цигулка и базов учител на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.
Дарина:
- От майка ми - детска учителка, съм наследила любовта към децата. С много обич започвам заниманията с малките музиканти. Заедно се забавляваме. Съхранявам и развивам с труд техния талант. Старая се да запазя индивидуалността им, да ги науча на трудолюбие, на отговорност, на амбиции за успех и на безпределна обич към музиката. Когато израснат, се радвам на успехите им по наши и чужди подиуми. Щастлива съм, че творческият път на Марио Хосен - световноизвестен концертиращ артист и професор в Кралската консерватория в Мадрид и в Нов български университет, е свързан и с мен. Мои ученици са: Евгений Шевкенов - солист и професор в консерватория "Густав Малер" - Виена, Ася Дюлгерска - концертмайстор на симфоничния оркестър в Хюстън - САЩ, Евгения Станева - оркестрантка в Миланската скала, Симеон Симеонов - докторант, асистент на Мидори - САЩ, Стефка Илиева - оркестър "Батън Руж" - Луизиана, САЩ, Светлана Цонева - преподавателка и оркестрантка в камерен оркестър в Ню Йорк, Костадин Дюлгерски - оркестрант в Хюстън,  САЩ, Милкана Петкова - оркестрантка във Виена, Йордан и Делчо Теневи - оркестранти в Блуминктън, Индиана, САЩ, Зафирка Ангелова, Диана Стоянова, Станка Дичева се реализират в оркестри в страната. Живея и с трудния, но успешен път на по-младите: Мария Рамълчанова, Жаклин Прейс, Виолина Папаризова, Наталия Тодорова, Екатерина Георгиева... и на най-мъничката, шестгодишната Йоана Янкова, която спечели вече първия конкурс. Техните успехи са моята радост!
А Данко заключава: "Човекът на изкуството е погален от Бога. Талантът е важен, но успехът зависи от всекидневната, всекичасната работа. Нас, двамата, работата ни прави щастливи!"
                                
          

БДЖ запазва монопола за превоз на пътници още година

автор:Дума

visibility 1212

/ брой: 209

Над половината депозити у нас са до 1000 лв.

автор:Дума

visibility 1020

/ брой: 209

70% от хората не разпознават фалшивите стоки

автор:Дума

visibility 1087

/ брой: 209

Европрокуратурата разследва ЕНП

автор:Дума

visibility 1016

/ брой: 209

Тръмп подкара боклукчийски камион

автор:Дума

visibility 942

/ брой: 209

187 държави в света подкрепиха Куба

автор:Дума

visibility 877

/ брой: 209

Накратко

автор:Дума

visibility 1368

/ брой: 209

Подмяна

автор:Ина Михайлова

visibility 1391

/ брой: 209

Най-дясната държава

автор:Юрий Борисов

visibility 1009

/ брой: 209

Факелът на просвещението

visibility 1155

/ брой: 209

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ