Тодор Бояджиев за връзката между случаите „Скрипал” и „Бабченко”

ТОДОР БОЯДЖИЕВ завършва радиоинженерство в МЕИ-София. От 1963 г. работи в системата на МВР по линия на научно-техническото и  външнополитическото разузнаване, като стига до поста зам.-началник на Първо главно управление. В САЩ е под легенда на зам. търговски представител и пълномощен министър. Има два мандата в САЩ, посланик е на добра воля на американския щат Оклахома. През ноември 1990 г. с президентски указ е произведен в чин генерал. Той е първият главен секретар на МВР (от 1991 г.). Напуска системата през май 1992 г. Народен представител е в VІІ ВНС и 39-ото НС. Президент е на учредената от него през 1993 г. обществена асоциация "Български евроатлантически разузнавателен форум" (БЕАРФ). Автор е на 13 книги, подготвя 14-ата.

"Случаят "Скрипал" се изчерпа, а влиянието на Русия и Путин продължава да расте"

- Преди около 25 години мечтаехте за световна разузнавателна общност. С тази цел създадохте Българския евроатлантически разузнавателен форум (БЕАРФ). Как гледате на мечтата си от хребета на днешния ден?
- Вие като журналист и съучредител на БЕАРФ добре си спомняте моя девиз: "Шпиони от всички страни, обединявайте се!" Ако трябва да отговоря кратко, веднага казвам: моята мечта днес е едно дълбоко разочарование.
В началото на 90-те години доста наивно повярвах, че светът тръгва към истинска демократизация. Това би предположило установяване на трайно, стабилно, законово и принципно сътрудничество между всички специални служби на национално, европейско и световно равнище. Това за мен представляваше една бъдеща разузнавателна общност, казано най-популярно и разбираемо за широк кръг хора.
Тогава имаше колеги, в това число бивши ръководители на съветски и други служби като КГБ и ЦРУ, които бяха доста скептични и се опитваха да охладят моя ентусиазъм. Те се оказаха прави - вместо единение на всички служби срещу световните заплахи за мира и цялото съществуване на планетата, срещу черния интернационал на тероризма днес виждаме друга картина.
Не са необходими пространни анализи, за да стигнем до извода, че вместо повече сигурност и стабилност в глобален мащаб се сблъскваме отново с т. нар. студена война. Дали това е нов кръг от историческата спирала на тази епоха или нов вид война, е въпрос на интерпретация. Днес всички използват различни термини - хибридна, студена горещо-студена война. Наистина - преминаването от един вид война в друг не е разделено с дебела защитна граница. Тази линия е размита и пламъците винаги могат да бъдат ту буйни, ту затихнали.
- Бихте ли обрисували днешната картина, която историята нарисува на мястото на мечтаната от вас разузнавателна общност?
- Ще започна, споменавайки две неща, които вече съм казвал във връзка със случая "Скрипал". Древноримският оратор и държавник Цицерон е казал: "Ако искате да си обясните дадено събитие, най-напред трябва да си отговорите на въпроса "Кой има интерес?"
Новият случай "Бабченко" с възкръсналия в Киев журналист затвърждава мнението ми, че подобни операции, които бяха едни от най-секретните, изтънчени и, бих казал, най-брутални и перверзни инструменти в арсенала на тайните служби и на Изтока, и на Запада, днес все по-често са част от арсенала на терористични и крайнорадикални групи и движения. Засега се различават само по това, че личи по-ниският професионализъм, но това не изключва зад тях да стоят и "професионални" специални служби.
Когато в медиите се заговори за т. нар. мокри дела, казионните журналисти на прехода дават за пример случая "Георги Марков", като го обкичват с измислена и от никого недоказана "екзотика". И никой не се сеща да припомни убийствата на генералния секретар на ООН Даг Хамаршелд, на Патрис Лумумба, на демократично избрания президент на Чили Алиенде, взривяването на кораба на "Грийнпийс" и други подобни актове, в които имаха пръст и американски, и френски, и белгийски, и други специални служби. Припомням това, защото този варварски инструментариум е бил и за съжаление все още присъства в арсеналите на много служби.
Преди няколко десетилетия американският Конгрес прие закон, забраняващ на специалните служби две съществени неща - планиране и осъществяване на убийства и използването на журналистическо прикритие за разузнавателна дейност. Но законът просъществува само "ден до пладне". На международната арена се появи "Ал Кайда" и забраната беше вдигната.
- Смятате ли, че спуканият сапунен мехур за Скрипал кореспондира с надутия балон за случая "Аркадий Бабченко"?
- Налице е "копи-пейст" на случая "Скрипал". Има много общи елементи в детайлите и твърде много съвпадения в мотивите. Петро Порошенко - президентът на Украйна, в момента на обявяване на новината за "убийството" зае позата на Тереза Мей - пистолетът още е димял, когато той посочи с пръст Русия. И нима мислите, че украинските служби биха отишли на подобна инсценировка без санкция от най-високо място и че той не е знаел? Бабченко веднага след "възкръсването" си, в първото сензационно появяване пред медиите, поднесе извинения на съпругата си, че не я е предупредил. В същия момент говорителката на службите заявява, че жена му е била в течение на операцията от самото й начало.
Преди месец Аркадий съобщава в профила си в социална мрежа, че се готви покушение срещу него, а операцията е в ход от два месеца и той знае, че това е инсценировка. Да не говорим, че в това си съобщение той използва изрази като "но аз съм жив и ще танцувам на гроба на Путин". Оставям без коментар този изблик на "известния журналист". Въобще - куп недоработки и недоизпипани детайли.
Както и в случая "Скрипал" - и до днес няма обяснение защо англичаните отказаха руското предложение за сътрудничество в разследването, защо крият Скрипал и дъщеря му, защо отказват контакт с тях не само на легитимните руски власти, а и на най-близките им роднини и т. н., и т. н.
Киев даде домакинство на финала на Шампионска лига между "Реал" Мадрид и Ливърпул, покани испанския почетен крал Хуан Карлос и българския министър-председател Бойко Борисов като изявени фенове на "белия балет", но не може да преглътне факта, че Световното първенство по футбол е в Москва. Ако може да се вгорчи настроението на Путин и Русия, управляващите в Украйна само ще бъдат доволни. Случаят "Скрипал" се изчерпа, а влиянието на Русия и Путин продължава да расте на фона на нарастващи противоречия между интересите на САЩ и Европа.
- Кой има интерес да поръчва подобни неща?
- Ами много ясно - извършват се престъпления под чужд флаг с възможни поръчители чужди специални служби, украински опозиционни сили (вътрешни, Източна Украйна, Донбас, Крим) и накрая - антируски и антипутиновски сили.
В случая "Бабченко" става въпрос за използване на журналистическата професия като покривало за конкретна операция на специални служби, независимо кои са те. Става дума за "престъпление под чужд флаг" с цел да бъде припознат за виновен някой друг. Много служби могат да използват чуждия флаг с цел засилване на антируски настроения и да се пречи на търсене на по-деликатен тон в разговорите с Русия. По тази причина ръководителите на такива авторитетни организации като ОССЕ и на "Репортери без граници" излязоха с критични декларации за инсценировката на украинските служби за сигурност.
- Без да давам оценка на казаното от вас дотук, ми се струва, че оптимизмът ви е твърде оскъден, да не кажа, че липсва. Така ли ще продължава светът?
- Съжалявам, ако нарисуваната от мен картина е мрачна. Но така я рисува животът. Все пак съществува сътрудничество и обмен на информация между специалните служби на страните от ЕС и НАТО, между специалните служби и на други страни във връзка с двустранни и многостранни споразумения и договорености. Но малко е трудно да видим някакви категорични позитивни резултати от подобно сътрудничество. Да, има прекъснати канали за трафик на наркотици, на хора, на оръжие, което е в резултат на подобно сътрудничество. Това не може да се отрече. То носи определен оптимизъм. На фона на днешните опасности и рискове това сътрудничество трябва да бъде по-ефективно.
Нека обаче най-напред усилията на света да се насочат срещу черния интернационал на тероризма. Ако световната общност се справи с този проблем, всички ще видим колко от рисковете ще отпаднат на мига. Но тази битка ще бъде продължителна и трудна. Колко десетилетия бяха необходими, за да бъде поставена мафията в някакви рамки. И все още този проблем не е ликвидиран. Какво да говорим за тероризма, който има много повече отровни пипала.