Православната църква чества Трифоновден

Трифоновден е православен празник в чест на свети Трифон, който се отбелязва от Българската православна църква на 1 февруари (по Юлианския календар).

Традицията пази Трифон Зарезан и на 14 февруари.

Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци — 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват както следва: 1 февруари — Трифоновден; 2 февруари — Сретение Господне и 3 февруари — Свети Симеон.

Народният празник Трифон Зарезан се почита от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. В България е запазено и отбелязването на празника Трифон Зарезан на 14 февруари.

Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. Трифон били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили над своето чедо да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.

Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, но не преследвал последователите на Иисус. И Бог му сторил милост за това. Той имал дъщеря Гордиана - умна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрай родителите й се убедили, че за болестта й няма лек. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: "Никой не може да ме излекува, освен Трифон." Тия думи отдавали на душевното й страдание и ги отминавали без внимание. Но когато нямало вече какво да правят, императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат.

Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И понеже Бог тъкмо чрез него дал изцеление на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и истинският Бог, в когото вярват християните, е излекувал девойката, била очевидна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Той дарил богато свети Трифон и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.

Част от мощите на свети Трифон се пази в Москва, в църквата с неговото име, намираща се в Напрудна. Съществува предание, тясно свързано с историята на този храм. Веднъж по време на лов при цар Иоан Василиевич Грозни, по погрешка на болярина соколар Трифон Патрикиев, отлетял любимият сокол. Царят заповядал на соколаря до три дни да намери сокола, в противен случай го заплашил със смъртно наказание. Соколарят обходил цялата гора, но не намерил нищо. Измъчен и изморен, на третия ден той се спрял около Мариината гора (в Напрудното предградие) и от преумора заспал дълбок сън под едно дърво. Преди това той усърдно се молел за помощ на светия мъченик Трифон, когото, поради това, че носел неговото име, смятал за свой покровител и ръководител. И соколарят видял чуден сън: пред него стои прекрасен юноша на бял кон и държи в ръцете си царския сокол.

„Вземи - му казал - твоята изгубила се птица, иди с Бога при царя и не скърби.” Соколарят се събудил и видял, че в ръцете му наистина стои царският сокол, който той отнесъл при Грозни, като му разказал за своето видение. Гневът на царя и заплашващото соколаря страшно бедствие се заменили с царски милости. Благочестивият болярин Трифон, в знак на благодарност към Бога и към Божия угодник, за спасяването на живота си, скоро построил най-напред параклис на мястото, където намерил своя сокол. След това близо до него издигнал и каменна църква на името на светия мъченик Трифон - там, където му се явил светият мъченик.

/..ИЗ ЖИТИЕТО НА СВ.МЪЧЕНИК ТРИФОН../

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски