Опапване
/ брой: 76
Милен Ганев
Телевизионното погребение на папа Франциск се превърна в извънредно излъчване на финала на "Евровизия". Не съм сигурен, че аржентинецът би одобрил това, колкото и широко скроен да го даваше, но ковчегът с тленните му останки се превърна в туристическа атракция за потресаващо дебилизирани същества.
"Невероятно!", Страхотно!" и "Велико!" са малка част от възклицанията, които се чуха вчера, от току-що надникнали в ковчега на покойника и щракнали си селфи, преди да ги сгълчат.
Религии и църкви ще има винаги, докато има човечество. Защо? Елементарно. Заради купчината важни въпроси, на които науката така и не дава отговор. Или дава такъв, който не ни устройва. Както знаем, ние сме най-нещастният бозайник - само човекът знае, че ще умре. Научава го при първото погребение на близък - обикновено баба или дядо.
И това усещане за изтичащ пясък и временност дава отпечатък на цялостния мироглед и начин на живот на човека, без да е задължително всеки миг да умира от страх от смъртта. Това просто е втъкано в него - представата и ясното съзнание, че ще остарее и ще умре. Нито едно друго животно не знае това. Мухата си намира един екскремент и благо си жужи край него. Молецът дъвче стария балтон на дядо ни в нафталинена омая. Сьомгата хвърля последния си хайвер и заспива завинаги на каменистото дъно, за да я сграбчи Баба Меца, която не мисли, че това събуждане от зимния сън може да й е последното.
И никой от тях не живее в тъга и носталгия, страх и угризения и огромната естествена нужда от вяра, надежда и любов, която имат хората - обречените на съмнения и страх вечни деца, на които им се налага да се преструват на улегнали и мъдри, докато не се уморят и от това.
Нямаше никаква изненада в тежкото телевизионно опапване, което ни поднесоха от Великден насам - знаем си стоката.
И папа Франциск си я знаеше, но му се налагаше да бъде любезен...
Факти бг