Изборите у нас като Котката на Шрьодингер

Повечето от вас са чували за Котката на Шрьодингер. Това е фолклорното име на парадоксален мисловен експеримент от един от големите авторитети в квантовата физика Ервин Шрьодингер. Неговата "котка", затворена в черната кутия на квантова система, взривява разума с възможността да е едновременно жива и мъртва до момента, в който не се намеси наблюдател, който да реши състоянието й. Така и с нашенските избори и изборно законодателство...
За две години в страната се проведоха седем предизборни вота - пет за парламентарни и по един за президент и за местна власт. Скандалите около правилата за гласуване обаче не стихват във времето и често бяха в основата на политическата реторика в кампаниите. Основните спорове се заформят около начините на гласуване с хартия или с вашини. Това е оказа хроничен проблем. От приемането на Изборния кодекс през 2014 г. до днес са правени

74 поправки

като в голямата си част те са въвеждани стихийно непосредствено преди избори.
През последните 10 години изборите у нас се наблюдават от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа(ОССЕ). Това е и институцията, която задава добрите стандарти за наблюдение на вотовете.
Организацията е най-голямата световна междуправителствена организация в областта на сигурността. Тя е основана на 1 август 1975 г. В нея участват общо 57 държави от Европа и САЩ, Канада и държави от Общността на независимите държави (ОНД). Седалищата на ОССЕ се намират във Виена, Австрия и Варшава.
ОССЕ публикува шест окончателни доклада, съдържащи общо

162 препоръки

като около 35 от тях засягат повтарящи се проблеми. Това са препоръките, чието изпълнение би намалило системни недостатъци в ключови сфери на изборния процес в България. Съобразяването с тези препоръки ще спомогне за синхронизирането на изборните правила в страната с добрите международни изборни практики.
Водеща препоръка в последните доклади на ОССЕ е да бъде осигурена "стабилност на електоралната рамка", което е  принцип, дефиниран от Венецианската комисия. Той гласи, че ако бъдат предприемани съществени промени в изборното законодателство, те трябва да се случват поне година преди съответните избори и вследствие на широки консултации със заинтересованите страни и гражданското общество. В противен случай, се

подкопава доверието

в изборния процес, независимо дали дадена поправка го подобрява или не, показва анализ на Институт за развитие на публичната среда.  
Припомняме, че препоръките на ОССЕ нямат задължителен характер и това позволява те да бъдат неглижирани при липсата на политическа воля. Пренебрегването им обаче може да доведе до разминаване с основни положения в международното право, което е в противоречие с организирането на изборния процес по честен и свободен начин.
Липсата на ангажираност от страна на парламентарните партии за по-голяма синхронизация на изборните правила с международните стандарти повдига множество въпроси.
 

ЦИК през погледа на наблюдателите

Работата на ЦИК е внимателно анализирана в докладите на ОССЕ. Според една от препоръките комисията трябва да публикува протоколите от заседанията и протоколните решения своевременно. Практиката за изключване на микрофоните по време на заседанията трябва да бъде ограниченa само до определени обстоятелства и да почива на основателни причини. Законодателството у нас задължава ЦИК да излъчва в цялост всички свои заседания, но Комисията нарушава закона, включително чрез Правилника за организацията на дейността си. Тя е приела с подзаконова наредба, че позволява сама на себе си да обявява закрити заседания.
ЦИК трябва да анализира и да разгледа причината за високия брой на недействителни бюлетини, е друга съществена препоръка на ОССЕ. Проблемът с високия брой недействителни бюлетини вълнува от години българското общество и е предмет на оспорвани дебати. Той е особено актуален след завръщането на хартиената бюлетина като начин за гласуване. В последните местни избори, анализ на  Институт за развитие на публичната среда показа, че 15,5% от бюлетините на гласувалите за общински съветници в страната са недействителни. Въпреки това е налице систематичен отказ от страна на ЦИК публично да бъдат отворени изборните книжа, за да се анализират причините за огромния брой недействителни бюлетини.
Изборната администрация може да отговори и на друга препоръка, без това да изисква законови промени. Става въпрос за частта, в която се препоръчват "допълнителни усилия, които да позволят на наблюдателите да проследяват напълно процеса на обработка на данни". В момента наблюдателите нямат реален достъп, позволяващ пълноценно проследяване на обработката на протоколите в районните и общинските избирателни комисии.
Международните наблюдатели подчертават, че за да се осигури последователно прилагане на изборните процедури е необходимо да се разработи подробна и стандартизирана програма за обучение за всички членове на СИК.

Да се позволи прякото оспорване на резултатите
 
В доклада на ОССЕ многократно се посочва, че законът трябва да бъде изменен и да се позволи прякото оспорване на изборните резултати на различните нива. В препоръките се казва, че са необходими ефективни механизми за прякото и индивидуално съдебно обжалване на резултатите на изборите, което според международното право е ключов механизъм за гарантиране на легитимност на излъчената с избори власт.
Държавите - членки на ОССЕ са поели ангажимент в тази насока, ратифицирайки Копенхагенския документ, съгласявайки се, че всеки ще има ефективни средства за правна защита от административни решения, така че да бъдат гарантирани основополагащите права и правната неприкосновеност.
У нас окончателните изборни резултати се обявяват оэициално от ЦИК, чиито представители са квоти на парламентарните формации. На пръв поглед Изборният кодекс предвижда възможност за оспорване на резултатите по съдебен ред. Разпоредбите в това отношение обаче са изключително рестриктивни. Например гражданите и независимите наблюдатели нямат възможност за обжалване. Такова право имат само преките участници във вота.
При избори за НС възможността за обжалване на резултатите е още по-ограничаваща - дори участниците в изборите не могат пряко да търсят съдебен контрол за възможни нарушения. Потенциални жалби, вследствие на които може да се сезира КС зависят от благоволението на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд или главния прокурор.
Сред повтарящите се препоръки, изискващи промяна в правната рамка, е тази, свързана с по-добрата защита на правата на жалбоподателите. Те трябва да бъдат информирани за времето на заседанията, да бъдат изслушвани пред изборната комисия и да получават копие от решението, включително и от протоколните решения. При добра воля от страна на ЦИК обаче е възможно тази препоръка да се изпълнява и без промени в Изборния кодекс.
Международните наблюдатели препоръчва още  избирателните комисии да разглеждат жалбите по начин, предписан от закона и да прилагат закона по последователен начин. ЦИК пък трябва да установи стандартни оперативни процедури за процеса на жалбите и обжалванията на всички нива на изборната администрацияФ. За подобряването на част от процеса на обжалване са нужни единствено промени в добрата воля и организационните умения на изборната администрация.
Една от най-важните гаранции за честността и за доверието в изборния процес е възможността за съдебна проверка и оспорване на резултатите от всички граждани и участници при наличие на съмнение за нередности.

Изводите

Анализът на препоръките на международните наблюдатели  може да се направи по различни критерии, посочват от Институт за развитие на публичната среда.  
Например дали дадена препоръка се повтаря в последните 10 години и така директно посочва системен проблем. Може да се разглеждат и изискваните последващи действия за въвеждането на конкретна препоръка - законодателни промени или административни мерки. Не на последно място е полезно и да се очертаят институциите, за които се отнасят съответните препоръки - ЦИК, Съвет за електронни медии, Сметна палата и др.  
Продължаващата липса на ангажираност от партиите и ЦИК за привеждане на изборния процес в съответствие с международното право и практика, обаче очертава много по-съществен проблем. На преден план се показва отсъствието на политическа воля и експертен потенциал за оптимизация на функционирането на изборната система.