Нужна ли ни е културата?

Опитвам се да конкретизирам ролята на културата в световен мащаб, а в съзнанието ми спонтанно започва да доминира "крилатата фраза", приписвана на Гьоринг: "Като чуя думата култура, се хващам за кобура"! Мнозинството от политиците по света сякаш се страхуват от тази дума и затова я игнорират в своите публични изявления. Така беше и в България през 2019 г. - при изборната кампания за кметове и съветници, в която думата култура отсъстваше! Така е и в проекта на френския президент Емануел Макрон за реформиране на ЕС, в който предлага присъединителният процес да се осъществява постепенно - на седем стъпки. Докато първите шест са с конкретна проблематика, седмата е озаглавена "разни" и по всяка вероятност тя ще обхваща дейностите, непосочени в първите шест стъпки, сред които вероятно и културата. А тя не може да се третира като част от общото и като допълнителна "надстройка", защото културата е комплексно обществено явление, обобщаващо човешката същност, заложена у всеки индивид!

И в обществото, в което господстват частнособственически и пазарни отношения, просперитетът на националната култура остава важно държавно задължение. За целта тя се нуждае не от кампанийни мероприятия, а от всекидневни родителски грижи. Културата задължително трябва да бъде един от постоянните приоритети на всяка държава, защото е "оръжие със специфично предназначение", пораженията върху нея имат дълготраен инкубационен период. Грижата за културата трябва да е на цялото общество, защото при глобализацията тя ще е главният фактор за запазване на националната идентичност и на етническото многообразие. Неслучайно известният български актьор Апостол Карамитев утвърждава, че "човекът се ражда два пъти - веднъж физически и веднъж духовно". Високото културно равнище на личността й дава персонално самочувствие, възможности и сили да надрасне съществуващите стандарти. Известно е, че когато човек има системна физическа и културна активност, това му позволява успешно да реализира в общественото пространство своята креативност. Главният принос на креативните личности е в осъществяваната от тях целенасочена възпитателна дейност, благодарение на която в XXI век културата постепенно приема 

функцията на нова религия

обединяваща народите!

Независимо от впечатляващия скок в технологичната сфера решаващото средство за развитие на обществото остава човешкият фактор! Надеждата, че изобилието на информация ще помогне на хората да живеят по-добре, е имагинерно! Едва когато мнозинството от населението осъзнае и започне да оценява своя духовен елит като безценно национално богатство, това ще гарантира постоянния обществен просперитет. За съжаление, освен икономическото неравенство, в съвременното общество съществува още нарастваща дистанция между голяма част от населението и интелектуалния елит. А културата е един от ефикасните обществени инструменти, който може да помогне за преодоляване на тази ситуация. Но "в България за културата не се мисли - тя е ниско в йерархията на политическите схващания"! (Манол Пейков - издател).

Културната дейност не бива да се оценява само с икономически показатели, т.е. едностранно! Всички сме свидетели, че тя среща "упоритата съпротива" от "хората с бели якички", т.е. от публичната администрация, която със своята пасивност - често съчетана с некомпетентност, създава благоприятната обществена атмосфера за разширяване на противообществените прояви! 

"Престъпността на "белите якички"

нанася много по-големи щети, защото се прикрива зад "законен бизнес". (Александър Колев - журналист).

Дори авторитетното международно списание "Икономист" констатира, че "културата и обществената атмосфера в различните държави оказват доста по-голямо влияние върху подрастващите поколения". Акцентирането главно върху различни шоупрограми не съдейства за създаването на верни естетически критерии в обществото. За да се избегнат налаганите от тях откровени духовни измами, необходимо е създаването на държавна регламентация за точен баланс между високите и развлекателните, изящните и приложните форми за изява в изкуствата, т.е. между културата и субкултурата. В този баланс е заложено разковничето на успеха!

Опростачването в България се развива стремително и навсякъде заменя "културното", т.е. оригиналното с популярното, подражателното. Работата в духовната сфера е нещо много деликатно, изискващо независимост - като мислене и дух, висок морал и безкраен стремеж за създаването на творчески уникати! Тя не е по силите и възможностите на повечето хора, защото задължителна предпоставка е наличието на природно дарование, съчетано с положен системен и целенасочен многогодишен труд! В религиозната литература често се пише за "Божествения Дух", който въздейства на избрани от него индивиди системно да извършват впечатляващи действия, свързани с духовността. Транспонирано в сферата на изкуствата, Божественият Дух е синоним на вдъхновението, неизбежно съпровождащо творческия акт. То е важно допълнение към природното дарование и трудолюбието на творческите личности, обуславящо уникалността на създавания от тях художествен продукт!

Според проучване, публикувано в "Английски медицински вестник", хората, занимаващи се с изкуство, както и тези, които често общуват с изкуство, увеличават шансовете си да живеят по-дълго. 

В 1996 г. България бе посетена от 7-членна експертна комисия от Съвета на Европа и Европейския парламент със задача тя да се запознае с проблемите на нашата култура. Резултатите бяха публично огласени през следващата година, в т.нар. Доклад на Чарлз Ландри. В него недвусмислено е казано, че:

- "България има култура, която може да предложи на света";

- "Българското музикално изкуство е част от световния музикален феномен";

- "Българската културна политика не разполага с концепция за развитие на културния живот." Затова се препоръчва "Министерството на културата - заедно с гражданските организации - да организира  национален дебат по проблемите на културата".

10 години по-късно България стана член на ЕС. Сега - 22 години след публикацията на експертния доклад, фактите показват, че от направените поредица констатации и препоръки, 

нищо не е реализирано!

Според проф. д-р Александър Чирков: "Основната причина за неуспехите на България е в слабата мисловна култура на нейните ръководители!..." По същество казусът е надполитически - той е общонационален и засяга бъдещето на българската нация.

Обективността изисква да се посочи, че вина за това отношение към културата имат и създателите на ЕС, които в чл. 151 от Договора за създаването на европейската общност от 1957 г. са регламентирали, че "културната политика не е част от общностното право, а е изцяло в компетенциите на всяка страна членка на ЕС". Т.е. културата не е обща грижа - нас ни интересуват само геополитическите и икономическите показатели на съюза! А нима обезпечаването на националната сигурност във всяка от тях или върховенството на закона и разпределението на властите не са в компетенциите на всяка страна членка на ЕС? В практическата дейност на ЕС през следващия полувековен период тази "концепция" получи пълно разгръщане, а аргументът, че по този начин се "запазва" националната специфика на отделните европейски държави, не получи потвърждение, защото "само с хляб не се живее"! Това налага културата да бъде призната не само за национален, а и за 

общоевропейски приоритет

при решаване на нейните проблеми да не се прилага популярният "двоен аршин"!

Особено важно е да се намери точното дефиниране на съотношението "култура - субкултура". Тъй като те са неотделими компоненти. Трябва да се проумее, че същността за решаването на проблема е заложена в намиране на точното съотношение между тях. Субкултурата и развлекателно-хедонистичното начало в културните изяви не са синоними! Субкултурата е псевдоартистична проява, която преследва главно комерсиални интереси, съобразявайки се предимно с първично-биологичните човешки инстинкти.

Към това трябва да се добави, че икономическата зависимост на творците от държавата е главната причина за "болестите" на българската интелигенция. Ярките творци отдавна са пенсионери, а на младите им е все едно какво става в държавата ни" (в. "Минаха години"). Те търсят, намират и получават подходящи условия за реализацията на дарованията си в чужбина! 

За развитието на културата изключително важна е ролята на българските медии. "В телевизионните програми почти няма нищо за умни, чувствителни и търсещи хора" (Веселина Седларска - журналист). Търсейки сензацията, те са готови да загърбят всичко стойностно, което не е сензация. "Медиите са основният рупор, който усилва простотията, но политическата инвазия е много по-силна и далеч по-опустошителна от медийната" (Петьо Цеков - журналист). Отново констатацията е, че балансът изцяло е нарушен! Не бива да се забравя, че "личността става личност, когато достигне такова равнище на духовно развитие, при което се проявяват духовни потребности, мотивиращи поведението й" (Йорданка Донева - психолог).

Затова съм убеден, че както има Висш съдебен съвет, Съвет за национална сигурност и пр., така трябва да има Висш обществен съвет по проблемите на културата - съставен само от доказани специалисти, а не от партийни функционери и овластени лица! Трябва ни нова "Венецианска комисия" по проблемите на културата!