На фокус
Икономика в политическо безвремие
Ръстът на доходите ще започне да се забавя
/ брой: 244
В България преминахме през поредните избори. Вероятно се задават други. Страната е в перманентна политическа криза през последните четири години. През това време няма правителство, което да се е задържало дори за година. А как политическата агония се отрази върху икономиката през отиващата си 2024 г.? Еднозначен отговор на този въпрос няма.
Ръст
Според някои анализатори на този етап всички основни показатели, които наблюдаваме, сочат, че българската икономика се представя доста добре, въпреки политическата нестабилност. Ръстът на БВП е чувствително по-висок от този, който прогнозираха големите агенции, въпреки забавянето през 2020 г. Износът върви в положителна посока. Индустриалното производство прави опити да се възстанови. Като цяло не се забелязваше някакво влияние на политическата криза върху икономическото развитие. Затова тук може да се говори по-скоро за пропуснати ползи, тъй като липсата на стабилно мнозинство и правителство отдалечи във времето необходимите и неотложни реформи.
Риск
Големият риск е средносрочен, тъй като политическата нестабилност поставя доста сериозен риск при преследването, след приемането ни в Шенген, на последната стратегическа цел – влизането в еврозоната. Става дума за липсата на стабилно правителство. Това най-вероятно ще означава, че дори и да изпълняваме критериите, нашите европейски партньори ще изчакат в София да има стабилен кабинет, който да управлява известно време, и чак тогава ще се мисли за приемане в еврозоната.
Иначе чуждестранните инвестиции са един от най-коректните измерители, когато гледаме на една страна като място за развиване на бизнес. Нивото на инвестициите в България е на рекордно историческо дъно, според данни на БНБ. В началото на годината докладът на БНБ е, че преките чуждестранни инвестиции намаляват с 80% спрямо година по-рано. Това, което виждаме, е, че големите инвеститори заобикалят България и отиват в съседни страни. Бизнес средата определено се влошава и България не стои добре на картата на инвеститорите заради неясната стратегия за развитие на ключови отрасли като: енергетика, образование и здравеопазване. Политическата нестабилност и отлагането на належащи реформи в редица сектори създават усещането, че икономиката на страната е в състояние на безтегловност.
Какво ни очаква
През 2025 г. ще започне забавяне в нарастването на доходите от труд, техният ръст ще остане относително висок. За 2025 г. очакваме той да достигне 9,1%, като основен принос ще има увеличението на минималната работна заплата от началото на 2025 г. и увеличаването на работните заплати в някои дейности от обществената сфера. Това се казва в последната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите.
Според нея нарастването на доходите от труд ще се забави по-съществено през 2026 г. – до 5%, успоредно с очакваното ускоряване на растежа на реалната производителност. В периода 2027 и 2028 г. номиналният растеж на компенсацията на един нает се очаква да се забави, съответно до 4,0% и 3,5%.
Икономиката
Растежът на БВП на България се очаква да достигне 2,2% през 2024 г., след отчетени 2,1% за деветмесечието. Растежът на икономиката ще се повиши до 2,8% през 2025 г. и 3% през 2026 г., като ускорението ще е движено от по-високи публични инвестиции и износ. Растежът на заетите се очаква да бъде 0,6% през 2024 г. и 0,5% през 2025 г., като водещ сектор за увеличаване на броя на работните места ще бъде този на услугите. Коефициентът на безработица ще намалява с по 0,1 пр.п. през 2024 и 2025 г. и се прогнозира да достигне съответно 4,2 и 4,1%.
Губим евросредства
България няма да получи пари по второто плащане в размер на 1,2 млрд. лева (653 млн. евро) по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) до края на годината.
Причината за временно спиране на плащането е неизпълнението на 8 ключови етапа и една цел, заложени в Плана по второто плащане. Те са в сферата на енергетиката, противодействието на корупцията и обществените поръчки.
Страната има срок от един месец за отговор на Европейската комисия по дадената предварителна оценка на искането ни за второто плащане.
След това страната ще разполага с 6 месеца, в които да направи необходимите реформи. След този срок, в зависимост от изпълнението на мерките, Еврокомисията ще реши дали да ни изплати цялата сума или само част от нея. Това ще стане по определена методология.
Липсата на редовно правителство и политическата нестабилност у нас са сред причините повече от година след подаването на искането за второто плащане по ПВУ страната да не е изпълнила заложените условия, които сама е определила в плана.
България има право на 5,69 млрд. евро безвъзмездни европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост. От тях досега страната е получила 1,37 млрд. евро - първото плащане, в края на 2022 г.
Ако планът се изпълняваше, вече трябваше да сме на шестото плащане, но вместо това днес под риск са 4,3 млрд. евро, при условие, че страната ни не излезе бързо от политическото безвремие. По второто плащане по ПВУ Европейската комисия установи, че България е изпълнила "задоволително" 53 етапни цели, но не е изпълнила девет.
Неизпълнени ангажименти
Едната е свързана с либерализацията на енергийния пазар. От ЕК напомнят, че България е поела ангажимент за пълна либерализация на пазара, включително и за битовите потребители до края на 2023 г., но това не се е случило.
Друга неизпълнена етапна цел е насърчаването на производството на електроенергия от възобновяеми източници (ВЕИ). Еврокомисията смята, че страната ни не е опростила процедурите за изграждане на ВЕИ, а сроковете за връзването им към електроенергийната мрежа не са скъсени.
Третата неизпълнена етапна мярка е свързана с неприемането на пътната карта за климатична неутралност, която е свързана със затварянето на въглищните централи. Решаването на този въпрос беше блокирано по време на последното заседание на 50-тия парламент от депутатите от "Възраждане" и "Има такъв народ", които разиграха среднощен екщън. Още тогава служебният вицепремиер и финансов министър Людмила Петкова предупреди, че това ще струва на България милиарди лева загуби от еврофондовете и солидни щети за националния бюджет, включително и отдалечаване от еврозоната. Финансовата корекция за България от неприемането на Пътната карта за климатична неутралност ще е в размер на 266 млн. евро, каза Петкова.
Четвъртата неизпълнена етапна цел е свързана с неприемането на законодателство, свързано със защитата на подаващите сигнали за нередности и липсата на публичност на проверките по тези сигнали, посочват от ЕК.
На прага на еврозоната
За приемането на България в еврозоната се говори от няколко години. През 2021 г. страната беше приета за член на валутно-курсовия механизъм ERM II и банковия съюз. Неформално ERM II се нарича "чакалнята за еврозоната", тъй като е последната стъпка преди въвеждане на еврото. Заедно с България в двете структури влезе и Хърватия. Според първоначалния план България и Хърватия трябваше да въведат еврото заедно от 1 януари 2023 г. Хърватия го направи, а България - не. Основна причина за това беше високата инфлация - един от критериите за членството.
За страните няма определен период, който трябва да прекарат в "чакалнята", преди да влязат в еврозоната. Засега държавата, която е стояла най-дълго там, е Литва - 10 години. Според родните политици за България периодът няма да е толкова дълъг.
Първо се смяташе, че влизането в еврозоната може да стане на 1 януари 2025 г., но през юни служебният министър-председател Димитър Главчев каза, че реалистична дата е 1 юли 2025 г. Председателят на БНБ Димитър Радев потвърди това.
Служебната финансова министърка Людмила Петкова намекна, че заради нуждата от технологично време за подготовка началото на 2026 г. може да е по-вероятната опция. Това гласят и други прогнози, които виждат причините и в политическата нестабилност в страната в момента. Досега нито една друга държава не е приемала еврото в средата на годината.
През юни конвергентните доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка показаха, че България е изпълнила всички критерии за членство в еврозоната с изключение на един - този за размера на инфлацията.
Според Маастрихтските критерии годишната инфлация в страната не трябва да надвишава с повече от 1,5% този показател в трите страни в еврозоната с най-ниска инфлация.
За 12-те месеца преди май 2024 г. България е отбелязала 5,1% средна инфлация. Това е с 1% над референтната стойност за този период - 4,1%.
Очаква се критерият за инфлация да бъде покрит до края на 2024 г. или началото на 2025 г. Тогава правителството ще трябва да поиска нов доклад, за да може страната да влезе в еврозоната през 2025 г.
България не усвоява парите от ЕС
България буквално пълзи като охлюв в изпълнението на оперативните програми и усвояването на европейските средства. На фона на сериозни проблеми в изпълнението на националния бюджет, надеждите, че страната ни може да компенсира с еврофондовете, се разминават с реалността. България приключва четвърта година от началото на програмния период 2021-2027, а реално изплатеното по оперативните програми възлиза на скромните 817 млн. евро, включително национално съфинансиране.
По данни на Министерството на финансите към края на октомври разплатеното по всички оперативни програми съставлява едва 6,3% от общия бюджет. С националното съфинансиране той възлиза на 12,9 млрд. евро. Сравнението спрямо края на 2023 г. показва, че за изминалите 10 месеца скоростта на изпълнение е много ниска. Разплатените средства по оперативните програми са нараснали с едва 383,5 млн. евро - ниско темпо на фона на напредването на програмния период. Изпълнението е слабо при всички програми, но с най-висок размер на разплатеното са програма “Конкурентоспособност” - 210 млн. евро при общ бюджет от 1,5 млрд. евро, “Човешки ресурси” - със 169 млн. евро при бюджет при 1,9 млрд. евро, 99 млн. евро "Регионално развитие", при бюджет от 3,3 млрд. евро.