Поклон пред подвига на освободителите

През периода 1878-1912 г. от съществуващите у нас 5018 селища (3840 села, 80 града и 1098 махали и колиби) отпадат 65 с турски имена. Преименувани са други 49. Те са назовани предимно на прославени руски военачалници, на Царя Освободител, на знаменити руски пълководци, дипломати, общественици, писатели, художници -

всички с принос към националноосвободителното движение

на българския народ.

С правителствени доклади и заповеди са променени имената на 423 населени места. Преименуванията стават не само до Девети септември, но и през следващите десетилетия.

Като разглеждаме картата на България, можем да видим, че в тези имена е събрана непреходната народна признателност, че те разкриват съдбовни периоди от българската история.

Руски наименования има по цялата територия на Република България. Традицията е съхранила името Московец - на храбрите московци (Пловдивско), Киевци - селище в Габровска област. На името на легендарните казаци се срещат няколко махали и села в Еленско, Кърджалийско, Варненско, Ловешко (Казаци, Казаците, Казашка река, Казачево, Казашка махала).

Името на А. В. Суворов носи село във Варненска област. През 1774 г. великият пълководец нанася в гората под Козлуджа поражение на голям турски отряд. Пак във Варненско е и село Венелин, благодарност към този, който по думите на съвременниците му "напомни на света за

забравеното, но някога могъщо българско племе"

В Ямболска област се намира село Инзово, наречено на името на руския генерал и държавен деец Иван Никитич Инзов - попечителя на бесарабските българи преселници. Когато през май 1845 г. той починал в Одеса, благодарните българи пренасят тленните му останки в Болград и на гроба му поставят надгробна плоча с надпис: "Той даде на преселниците нов живот и новото им отечество."

В Шуменско едно от селата носи краткото име Дибич. На този руски пълководец историята е дала нарицателното име Забалкански, защото пръв между другите пълководци преминава Балкана.

В Пловдивска област някогашното село Думанлий е преименувано на Церетелево - на името на големия приятел на българите и техен защитник княз Алексей Церетелев. Истинската му фамилия е Церетели. Произхожда от виден грузински род, близък съратник е на граф Игнатиев и участва в Международната анкетна комисия за разследване на турските зверства през Априлското въстание. След войната е първият руски консул в Пловдив (Южна Румелия) преди Съединението през 1885 г. 

Няколко селища в България носят имената на проявили се през Освободителната война полкове от руската армия. Например селата Зараево и Люблен (Търговищко) са прекръстени на прославените 140-и пехотен Зарайски и 8-и Любленски хусарски полк. Бойците от тези полкове

водели боеве за всяка къща

и са дали много жертви, проявявайки удивителна храброст.

И днес в Артилерийския музей в Санкт Петербург стои на видно място картината на художника П. О. Ковалевски, военен кореспондент, озаглавена "След боя при Карахасанкьой (Зараево)" - войници и офицери жадно пият вода от голяма чешма. Тази чешма се пази и в днешно време. През 70-те години на миналото столетие в селото са открити парк и музейна сбирка, посветени на героите освободители.

Много селища носят имената на прославени руски пълководци от Освободителната руско-турска война. Недалеч от Свищов се намира село Драгомирово. То носи името на генерал Михаил Драгомиров - командира на 14-а пехотна дивизия, преминала първа Дунава през нощта на 27 юни 1877 г. Нему принадлежат забележителните думи:

"Или през Дунава - или в Дунава!"

Картата на България чертае също пътищата, свързани с бойните подвизи на генерал Йосиф Гурко (1828-1901). Името Гурково носят селища във Варненско, Видинско, Софийско, Старозагорско, преименувани в следната последователност: 1878, 1883, 1884 и 1906 г.

Ползващият се с изключителна популярност по време на войната Михаил Скобелев - "Белият генерал", е "кръстник" на около десетина селища. Те са в Сливенско, Ловешко, Пловдивско, Старозагорско (две села), а също и гара Скобелево (Пловдивско).

В Плевен е ознаменуван и подвигът на изумително храбрия майор Ф. Горталов, проявил удивителна смелост при третия щурм срещу Осман паша. Неговият гроб е в Скобелевия парк, а едно от плевенските села носи името Горталово.

На името на генерал Тотлебен, който поставя на колене непобедимия Осман паша и с падането на Плевен на 10.ХII.1877 г. го превръща в руски пленник, е преименувано някогашното село Караагач.

Вестта за сключването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. достига бързо и до някогашното турско село Каукуклий и настаненият там отряд на генерал Белокопитов тръгва

с развети знамена и под звуците на военна музика

към Шумен. Още след Освобождението селото е преименувано на Белокопитово.

Две села в Пловдивско и Старозагорско носят името на генерал Н. Г. Столетов - началника на българските опълченци. Има и село Подполковник П. П. Калитин.

За прослава на генерал Ф. Ф. Радецки името му са получили селища от Габровско, Тутраканско и Старозагорско. През 1910 г. бившето село Азджемлер, Варненско, е преименувано на Аксаково. Неговият патрон Иван Аксаков има изключителни заслуги за Освобождението - и като

"баща на нашето опълчение"

и като покровител на българите в качеството си на подпредседател на Московското славянско дружество. В забележителна реч, когато цяла Русия е изпаднала в униние след трите неуспешни щурма на Плевен, при които загиват 15 хиляди войници и офицери, той заявява:

"Тази война е историческа необходимост, тя е народна и в никоя друга война народът не е вземал такова съзнателно участие..."

Голяма е почитта, която българският народ оказва и на граф Николай Игнатиев - "бащата" на Санстефанския мирен договор и един от най-изявените защитници на българската и славянската кауза. Неговото име носят селищата: Граф Игнатиево (бившето Чолук), Пловдивско, Игнатиево (Руслар), Варненско, Игнатово (Кара баджак), в бившата Фердинандовска околия.

Между видните руски дейци, свързани с Освободителната война и изграждането на родната държавност, чиито имена носят селища, са княз В. Черкаски, първият началник на гражданското управление в България (той умира скоропостижно в нощта преди сключването на Санстефанския мирен договор) и княз А. Дондуков-Корсаков, руски комисар в България в периода 1878-1879 г.

За финал нека кажем, че повече от десет селища с турски имена след Освобождението са прекръстени на Александрово, на името на Александър II, седем са селищата, които носят името Николаево, а то идва от Николай Николаевич - брат на императора и командващ руската армия.

Не могат да бъдат изброени в тази наша "разходка" по картата на България селищата с руски имена, те би трябвало да са над 300! И всички носят в себе си обичта и признателността на българите към руските освободители.