Тетрис халюцинации и луд възторг, или (не)известни факти за играта

Трудно може да се намери жител на Земята, който поне веднъж в живота си да не е играл на тетрис. Далеч не всички обаче знаят, че създателят на тази игра е бивш сътрудник на Изчислителния център в Академията на науките на СССР Алексей Пажитнов. През 2015-а се навършват 30 години, откакто изобретението на съветския учен е пуснато на пазара на електронните джаджи.

Компютър "Електроника-60" през юни 1984 г. е натоварен с изключително отговорна задача, понеже за първи път на него се тества нещо необичайно, различно от всичко, правено до този момент. Никой от екипа тогава още дори и не подозира, че става свидетел на раждането на първата електронна игра, която за има-няма половин година успява да премине Желязната завеса. А родината на изобретателя го награждава доста щедро за онези времена: с компютър и апартамент.
В продължение на няколко години държавата прибира огромни печалби от правата за разпространение на тетриса зад граница. И едва през 1991 г. бащата на изобретението Пажитнов също получава дивиденти и истинско признание, но само защото успява да замине за САЩ и там да основе собствена фирма за компютърни игри. Пет лета по-късно авторът на тетриса започва официално да работи за Бил Гейтс, като прави онова, което му харесва най-много - създава главоблъсканици. Съветският учен е назначен за дизайнер-консултант на електронните игри и ръководи малък сплотен екип, който наброява не повече от дузина специалисти.
Малко известен е фактът, че една от най-известните мелодии, която се асоциира на Запад с тетриса, е руската народна песен "Коробейники". Доста групи и изпълнители правят ремикси и собствени аранжименти, акцентирайки именно на факта, че музиката е взета от прочутата електронна игра. Германската група "Scooter" се прочува в края на 2007 г. с необичайна композиция, наречена "Whistling Dave" ("Свирукащият Дейв"). За финална препратка към електронната игра, вдъхновила музикантите, служи и характерният компютърен глас в края на парчето, който казва: "Game over" - "Играта свърши".
За намаляване на излишното тегло и отказване от пушенето трябва да се играе на тетрис. До този извод стигат английски експерти от Plymouth University. Редица експерименти сочат, че тетрис до такава степен завладява съзнанието на човека, че не му остава време да огладнее или дори да се сети, че на света съществуват лакомства, алкохол или цигари. Като цяло играта с 24% намалява чисто физиологичните сигнали, че е време за хапване, сочат резултатите от многобройните изследвания. А това е доста по-ефикасно, отколкото използването на някои диетични хапчета за редукция на телесната маса.
Тетрис се превръща в културен феномен, наравно с Моне и Мунк. Такива са отзивите на критиците и пресата, когато през 2013 г. играта заедно с още няколко нейни електронни роднини стават експонати в Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк. Изложени са в специална зала, където също така може да се проследи еволюцията на мониторите и конзолите. Според куратора на тази сбирка колекцията подчертава не само визуалното качество и художествената ценност на всяка игра, но също така изтъква елегантността на кода и формата за взаимодействие с играча.
Последиците от стреса също може да се преодолеят с помощта на тетрис. До това заключение стигат оксфордски психолози, изучаващи начините за преодоляване на продължителна депресия у войниците, служили в Ирак и Афганистан. Учените установяват, че играта по специфичен начин натоварва мозъка и му пречи да се фиксира върху травматични спомени.
В рамките на любопитен експеримент 60 доброволци гледали филми със сцени на насилие или фатални битки. След половин час групата била разделена на три: първата започнала да играе тетрис, втората взела участие в малка викторина, а третата нищо не правела. После участниците в проучването били пуснати вкъщи и помолени в продължение на седмица да записват всички страшни спомени за стряскащото видео. В резултат на теста станало ясно, че хората, посветили времето си на електронната джаджа, имали средно по 2 неприятни асоциации с видяното, докато останалите - по 4-5.
Необичаен рекорд е регистриран заради играта - най-продължителен затвор, наложен, понеже вманиаченият по тетриса мъж отказал да изключи електронното устройство на борда на самолет. Така Фейз Чопдат излежава 4 месеца и влиза в историята благодарение на увлечението си по играта.
От тетриса се поумнява. Това твърдение принадлежи на изследователи, накарали група тийнейджъри да посвещават по половин час на играта в продължение на 3 месеца. Сканирането на мозъка на децата показало структурни промени в онези части, които са отговорни за движението, скоростта на реакцията, критичното мислене и способността да се правят изчисления. За съжаление мъжът от манчестърския самолет не се сетил да представи тези аргументи в съда.
Една от най-големите атракции, свързани с тетриса, е организирана в Холандия. Студенти от Делфтския технически университет поставят цветни лампи на перваза на всяка стая, разположена в 96-метрова сграда. А после започват да ги светват и гасят, имитирайки движението на падащите блокчета от играта. В процеса участват 15 етажа с по 10 апартамента на всеки, като в резултат периметърът на блокчетата стига 2000 метра.
За прекалилите с играта през 1996 г. се въвежда терминът "тетрис-ефект" - така започват да наричат леките халюцинации от предозирането с електронната джаджа. В това състояние хората автоматично подреждат във въображаеми линии стоките в супермаркетите и съдовете в миялната например.
Нито един човек на Земята не може да се посвети на тетриса завинаги. Изобретателите направили така, че след две седмици непрекъсната игра броячът се нулира.
Авторът на разработката Алексей Пажитнов днес е доста заможен и уважаван човек. Но нито той, нито някой друг надали ще успее да повтори успеха, постигнат с тетриса. За 30 години съществуване всички разновидности на играта, включително и нелегалните варианти, имитиращи оригинала, бележат фантастични продажби по света, оценявани на четвърт милиард долара.