Тази работа не е за всеки, или когато професията е уникат

Доста хора се оплакват, че не могат да си намерят работа. И въпреки многото магистърски степени, квалификации и повишаването на образователния ценз, не успяват да се реализират в професионален план. Причините за това са комплексни, но не бива да пропускаме нещо основно - не всеки би работил каквото и да е - само и само да успее да покрие със заплатата си елементарните всекидневни разходи. Малцина са и онези, които биха се съгласили да се захванат с тежък физически труд, който, както твърдят учените, е направил от маймуната човек. Освен това на някои индивиди мечтите за кариера стигат не по-далеч от добре платен чиновнически стол - най-добре в отделен кабинет, с осигурен достъп до интернет, където може да се намерят неограничен брой забавления. А по света, между другото, съществуват доста занимания, които дават възможност не само за придобиване на необичайни умения, но и ярко изпъкват сред останалите професии.

Една от най-странните професии вече не съществува. Най-вероятно заради факта, че не всеки ще се съгласи днес да дълбае проклятия върху оловни или глинени плочки, а ще прибегне до други, по-радикални мерки. Но в Древен Рим някои писари са правили точно това - седели по кръстовищата и измисляли най-изтънчени мъки за онези, които са извършили престъпления, ненаказани по общоприетия за онези времена начин. Хората вярвали, че боговете ще прочетат издълбаното проклятие и ще накажат както си трябва виновния.
Продавачи на сълзи обаче и до ден-днешен са много търсени в азиатските страни. Там е прието дори в най-тъжните случаи близките да сдържат емоциите, но да демонстрират мъката си чрез специално наети за целта оплаквачи. Цените на услугите на подобен персонал изглеждат горе-долу така: обикновени сълзи - 1 монета; плач с издаване на звуци - 3 монети; силен рев с падане на колене - 7 монети; ридания, придружени с разкъсване на дрехите и търкаляне по земята - 20 монети. Преди започването на работата кандидатите за нея са длъжни да минат тест, който освен посочените драматургични умения включва способността мигновено да се успокояват, както и познаването на местните традиции.
Кръстникът на рокли всъщност измисля имената на тоалети от новите колекции на прочути дизайнери. Професията явно също е от кутюр, но пък резултатите от нея са много поетични - "Кръвта на Гарибалди", "Оризовият пудинг на Джавахарлал" и дори "Съблазняването на принца на бохемата"...
Задължението на дегустатора на дъха е да проверява ефикасността на дъвките, като подушва уханията в устата. Обикновено сред "клиентелата" му са хора с болни зъби или онези, които току-що са яли чесън или пили алкохол. Целта е да се установи коя дъвка е най-добра - тоест може да премахне или поне да заглуши тези "аромати".
Чистачите на уши може да се срещнат в китайските бани. Мъже и жени със специални клечки с памучни върхове в ръце предлагат услугите си на посетителите на сауните. За миг професионалистите успяват да махнат всички кални натрупвания в ушите и така осигуряват на всички желаещи прекрасен слух, дори и при най-тихия шепот.
За най-добрата работа в света се смята заниманието на британеца Бен Соутхъл, който успя да се пребори за мястото на пазач на тропическия остров Хамилтън (част от Големия бариерен риф) с над 34 000 души от цял свят. Напливът на кандидати за позицията бе толкова голям, понеже годишната заплата е 105 000 щатски долара. А в длъжностната характеристика фигурират разходки по плажовете, хранене на костенурки, разглеждане на подводните чудеса и грижа за коралови рифове, актуализиране на блога със снимки и видеоматериали всяка седмица. На работника се осигурява тристайна вила с голф игрище и басейн, като изискването към наетия за позицията е да може да пише и чете добре на английски, да е комуникативен и отлично да плува и да се гмурка. Конкурсът за най-добрата работа в света всъщност бе организиран от властите на австралийския щат Куинсленд и цели да се популяризира туризмът в региона по време на световната икономическа криза.
Преобръщачите на пингвини заверяват трудовата си книжка на Антарктида. Тези хора вършат изключително благородна работа - спасяват бедните птици, които се заглеждат по прелитащите в небето самолети и падат по гръб. По природа пингвините не са способни сами да се вдигат от подобна позиция.
Работата на аниматора на пурите всъщност е да създава настроение на майсторите, които ги правят. За да бъде качеството на артикула максимално добро, на работниците се разказват вицове, четат им се положителни новини, изпълняват се весели песнички, рецитират се смешни стихчета и се следи настроението винаги да е на висота.
Сортировачът на пурите пък ги разпределя по цветове. За целта специалистът трябва да умее да различава не по-малко от 70 оттенъка на кафявото и да слага всеки от тях в определена кутия. Всичко това се прави за истинските ценители на тютюна.
Ако станете специалист по водните пързалки, най-често ще сменяте... банските си. Именно те се износват, а по-точно се протриват страшно бързо, защото работите не с ръцете си, а предимно с... продължението на гърба. Най-известният представител на тази професия е Том Линч. Познават го навсякъде по света, където има аквапаркове. Експертът е тествал стотици пързалки, като след това записал усещанията си в специални формуляри.
Доячите на гърмящи змии пък са представители на едни от най-опасните професии. Всеки път при изпълнението на служебните си задължения - най-вече за медицински цели - тези хора буквално рискуват живота си. Защото ухапването на някои видове влечуги е способно да убие 250 хил. мишки. Експертите при осигуряването на отрова от змии нерядко съчетават уменията си, като добиват паяжина. Успяват наведнъж да се сдобият с над 30 метра материал, използван в оптиката. При това са подложени на голям риск, тъй като "работят" с вида каракурт - един от най-отровните паяци от рода Черната вдовица.
Продавач на мечти е една от най-загадъчните и същевременно трудните професии. Името на тази работа звучи романтично, но всъщност с нея се занимават хора, готови да изпълнят всяко желание на клиента. Предизвикателство е да се посветиш на подобен ангажимент, тъй като всеки от нас вероятно има съкровено желание, което смята, че е невъзможно за осъществяване.
Когато нещо в професионален или личен план не върви така, както бихме искали, можем да се оплакваме, да се тюхкаме, да се чудим защо кариерата ни не се развива според нашите представи и не сме оценени по достойнство от колегите и шефовете. Но можем и да бъдем изобретателни, упорити, идейни и да се опитаме да накараме повече хора да повярват в способностите ни, като се стремим да вършим най-добре онова, което умеем и искаме от все сърце... Дори и то да е твърде рядко и необичайно.