За лошата реклама

В последните десетилетия в България битува едно неясно твърдение, в което се казва, че и лошата реклама е добра. Няма значение какъв е ефектът, важното е да се говори за някого или нещо. И така до премала... докато има кой да си пуска телевизора или да пуска бюлетина.
Преди седмици лидерът на "Атака" подложи обществото на тест, след като се скара с продавачи на "Раковска" в столицата, а преди денонощие атакува студенти и преподаватели от НАТФИЗ, разкритикува ги, че употребяват наркотични вещества, конфискува за малко мобилен телефон на студентка, която пък студентка решила да направи снимка на нахлуването му в театралното школо.
Целият този мизансцен можеше да бъде спестен на българина, който напоследък е удавен в негативни новини и лоши управленски резултати. И докато се бори да оцелее в условия на вечна икономическа криза, политици и техните креатури му сервират по някой и друг водевил, ей-така, за да не му е скучно.
Стана практика в държавата ни, в която премиерът чистосърдечно си призна, че е прочел една книга, риалитата да напускат лоното на телевизионна битност и да навлизат в истинския живот. Българинът, може да се каже, е подложен на системен психологически тормоз. Изключение не прави и партия "Атака", която има голям принос в риалити формата на днешния политически живот у нас.
Странно е, че един политик може да си позволи нахлуване в университет, който по силата на правото се явява автономна територия за политика. Още по-странно е влизането на един лидер и политици на една партия в ролята на държавата, която трябва да въздава правосъдие. Защото човек си задава въпрос има ли наркотици в НАТФИЗ и ако има, защо точно Сидеров трябва да ги разкрива. Другият казус, който би развълнувал съзнанието на порядъчния човек от ХХІ век, е доколко държавата защитава правата на своите граждани, след като някой може да нахлуе в присъствие на охрана във въпросния университет и да въздава правосъдие. Възникват още много въпроси,  на които прокуратурата ни, със своя съмнителен рейтинг на доверие, също не би могла да отговори. Защото най-вероятно всеки се пита докога ще продължи тази родна българска не демокрация, а анархия, при която най-силен е човекът с най-голямата бухалка. Въпрос, на който пак няма кой да отговори...
А за Сидеров оценката ще я дадат избирателите. В крайна сметка това още не ни е отнето като българи - да можем да кажем какво и кого не харесваме. А за пиарската му акция в НАТФИЗ един голям специалист по маркетинг го е казал чудесно: "Рекламата може да убеди човек да си купи некачествена стока, но само веднъж".