Накъде без "световния килер"?

Русия често е наричана "световен килер". Това название може да е по-малко престижно от статута на "световна фабрика" или "лаборатория", но в икономически смисъл няма голяма разлика между видовете експортни стоки. А и без необходимите ресурси нито една фабрика или лаборатория няма да работи. Следователно значението на Русия в световната търговия позволява да се говори за невъзможността да й бъде наложена пълна блокада. Това казва в коментара си за агенция Прайм Андрей Кочетков, водещ анализатор в отдела за глобални изследвания на крупна инвестиционната компания. Той разяснява ситуацията чрез редица примери.
Най-очевидният пример е

пазарът на петрол

През 2022 г. световното търсене се оценява на 100 милиона барела на денонощие. В момента Русия произвежда около 10 милиона барела на денонощие, казва експертът, т.е. около 10% от световното производство.
Делът на Руската федерация в експортната търговия с петрол надхвърля 11%, което я поставя на второ място след Саудитска Арабия, чийто дял е около 17%. Следващата позиция след Русия е на САЩ, с дял на износа на нефт с малко над 8%. Следва Канада, която е на 4-то място с дял от около 7,3%, а Ирак е на 5-о място с дял от около 7% в световния износ на петрол.
"С други думи, ако доставките на руски петрол се изключат изцяло от световната търговия, то тогава потреблението в света би трябвало да намалее със 7,5-7,8 милиона барела на денонощие. Това може да се случи по два начина. Първият способ е рязък спад на икономическата активност в света до ниво, съпоставимо с периода на първата вълна на КОВИД-19. Вторият вариант е повишаване на цените на петрола до 150-200 долара за барел, което ще доведе до естествен спад в потреблението", обяснява Кочетков.
По думите му, от гледна точка на географското разпределение на експорта на петрол, значението на руския нефт става още по-голямо. Експертът припомня, че делът на руските доставки в общия внос на петрол в Европа е около 27%. За да се замени такъв голям обем, ще е необходимо да се пренасочат доставките от други региони, което обаче няма да покрива пълния обем на доставките от Русия. Т.е. отказът от петрол от Руската федерация ще доведе до изкуствено намаляване на наличността му на световния пазар от два на три милиона барела на денонощие, подчертава експертът.
Що се отнася до

ситуацията с доставките на газ

тя е още по-красноречива. По данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ), глобалната търговия на втечнен природен газ през 2021 г. е в обем от около 491 милиарда кубически метра, или 356 милиона тона.
"Доставките на "Газпром" за Европа възлизат на 130-150 милиарда кубически метра природен газ годишно. Евентуалната замяна на руския газ ще изисква пренасочване на повече от една четвърт от всички доставки на втечнен природен газ, но няма начин тези обеми да покрият европейските доставки от "Газпром".
А това ще означава недостиг на световния пазар на втечнен газ от около 130-150 милиарда кубически метра", обяснява експертът. "Може само да се гадае, какви (високи) цени може да се изискват за балансиране на търсенето и предлагането", казва още Кочетков. "Тук може да се каже с увереност, че подобни цени неизбежно биха довели до световна рецесия."
Експертът припомня, че руският износ на важни стоки не се ограничава до петрол и газ, а включва позиции като инженерни и електронни продукти. Но ако те могат да бъдат компенсирани, руският износ на минерални торове не може. На Русия се падат 19% от световния износ на калиеви торове, 15% - на азотни торове, и 14% - на фосфатни торове. Това обаче не отразява цялата "картина".

Лидер в производството на торове

Русия заема 66% от световния дял на доставките на амониев нитрат, който е необходим за производството на азотни торове. Руската федерация доставя до 50% от необходимия амоняк на мароканската компания OCP, която от своя страна е производител на 34% от фосфатните торове в света.
Прекъсванията в доставките на изкуствени торове вече доведоха до увеличение на цените им 2-3 пъти, което принуждава земеделските производители да намалят използването на торове с 20-25%, а това неминуемо ще се отрази на добивите от земеделските култури.
Международният институт за изследване на ориза прогнозира, че производството на тази много важна култура през настоящия сезон ще бъде намалено с 36 милиона тона, или 10% от световния обем.
Дори не е необходимо да се напомня, че Руската федерация е на първо място по доставки на пшеница в света. Така че невъзможността и опасността в световен мащаб от всякакви търговски ограничения на Русия, поне на основните суровини и храни, е очевидна, смята Андрей Кочетков.
Според експерта "дългосрочните стратегически игри срещу Руската федерация с реални опити за ограничаване на нейния износ могат да струват твърде скъпо на световната икономика и дори да доведат до извънредна ситуация за цялото човечество. В същото време Русия е една от държавите, които са най-малко зависими от външни доставки на жизнено важни ресурси", обобщава експертът.

Money.bg